Решение № 68 от 15.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Йорданка Р. Тилова-Вълчева като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600101 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 2/14.01.2025г. по НОХД № 925/2024г. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият И. Л. Н. е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2021г., около 16,30 часа в местността „*“, в землището на с. *, обл. *, при управляване на МПС – едноместно четириколесно *с идентификационен номер *, движейки се по местен земен/неасфалтиран път в посока от север на юг е нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват и чл.20, ал.2 от ЗДвП – водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като не се е съобразил със състоянието на пътя и на превозното средство, а именно, че се движи по земен/неасфалтиран път с едноместно *, не се е съобразил с превозвания товар – наличието на пътник зад него, движел се с несъобразено скорост от 37 км/ч., която не му е позволила да премине през следващия десен завой по избраната крива, загубил е контрол над МПС, вследствие на което е 1 предизвикал смъртта на И. К. А. от с. *, обл. *, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр., чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 и чл.2 от НК е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Подсъдимият И. Л. Н. е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2021г., в местността „*“, в землището на с. *, обл. *, по местен земен/неасфалтиран път е управлявал МПС – едноместно четириколесно * с идентификационен номер *, без регистрационен номер, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрирани ППС, поради което и на основание чл.345, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 и чл.57, вр. чл.58а, ал.1 от НК е ОСЪДЕН на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23, ал.1 от НК му е определено едно ОБЩО най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода на подс. И. Л. Н. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подс. И. Л. Н. е ЛИШЕН ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият И. Л. Н. е осъден да заплати, направените на досъдебното производство разноски по сметка на ОД на МВР – * в размер на 3 073,88 лева, както и на повереника на частните обвинители Н. Н. А. и Н. К. А. – адв. А. В., адвокатски хонорар в размер на 3 000 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият И. Н., който чрез новоупълномощения си защитник – адв. М. П., от АК –* е подал бланкетна въззивна жалба, защото намира присъдата за неправилна, незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и явно несправедлива. Според защитата, присъдата не кореспондира със събраните по делото доказателства, както и с реда, по който се е развило наказателното производство. Затова е поискано да се отмени присъдата, като допълнителни съображения ще бъдат изложени след запознаване с мотивите. В допълнението към въззивната жалба е конкретизирано, че присъдата е неправилна и несправедлива. Основният довод на защитата е за неправилно преценена липса на основанието по чл.55 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, няма осъществена друга противоправна дейност, млада възраст, трудова ангажираност, самотен родител на 2 малолетни деца и болен брат, за който се грижи само той. Не е съобразено и обстоятелството, че според изготвените по делото експертизи е налице и съпричиняване от страна на пострадалия, доброто процесуално поведение и изразеното искрено разкаяние за стореното. По този повод се акцентира най-вече на несправедливостта на обжалваното наказание, като на подсъдимия е отнето за един продължителен период от време правото да 2 управлява МПС, надценявайки общо превантивната цел на наказанието, за сметка на личната превенция и на децата и неговия брат, които се нуждаят от постоянен транспорт. В тази връзка се счита, че поправителното въздействие би могло да се постигне и без да се отнема възможността на подсъдимия да шофира. По този повод се отправя молба да се отмени обжалваната присъда и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд или алтернативно, да се отмени обжалваната присъда в частта, с която подсъдимият е лишен от право да управлява МПС.

На ОП – Пазарджик, частните обвинители Н. А. и Н. А., както и на техния повереник – адв. А. В. от АК – *, са изпратени преписи от постъпилата въззивна жалба и нейното допълнение, но не са взели отношение.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.

Пловдив заявява, че присъдата следва да се потвърди като обоснована, законосъобразна и справедлива. Намира жалбата на защитата за неоснователна, тъй като не са налице условията за приложението на чл.55 от НК. Наказанията са определени законосъобразно при условията на чл.54 от НК при сериозен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като не се налага тяхното намаляване.

Частните обвинители Н. А. и Н. А., не се явяват редовно призовани, като се представляват от техния повереник –адв. А. В., който също счита жалбата на подсъдимия за неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.

Подсъдимият И. Н. се явява лично и с адв. П. от АК – *, като заявяват, че поддържат жалбата в частта й за определено явно несправедливо наказание.

Намират, че по делото са налице посочените в жалбата многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които не са съобразени в достатъчна степен от окръжния съд, с оглед приложението на чл.55 от НК. В тази насока молят за изменение на присъдата като не се налага на подсъдимия кумулативното наказание лишаване от правоуправление, тъй като ще му създаде сериозни затруднения за обгрижването на неговите близки.

Настоящият въззивен състав на ПАС, след като се запозна с изложените съображения в жалбата, както и с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, защото е подадена в законоустановения 15-дневен срок и от лица с нужната процесуална легитимация, като разгледана по същество е частично основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения.

Делото е образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия И. Л. Н. за престъпления по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

След провеждането на разпоредително съдебно заседание подсъдимият И. Л. Н. се е признал за виновен и със защитника му – адв. П. П. от АК – *, са отправили искане делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по 3 реда на Глава 27 от НПК.

По делото са конституирани в качеството на частни обвинители Н. А. и Н. А., с повереник – адв. А. В. от АК – *.

Първоинстанционният съд е допуснал разглеждане на делото по този ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че направеното от подс. Н. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По време на съдебните прения страните са се позовали на събраните и приобщени по делото гласни и писмени доказателства, обосновавайки своите обвинителна и защитна тези, като впоследствие е произнесена и осъдителната присъда, предмет на настоящия контрол.

При тези условия Пазарджишкият окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

На 12.02.2021г. пострадалият И. К. А. се обадил на подсъдимия И. Н. и го помолил да нереже няколко дървета. Последният пристигнал с резачка и двулитрова бутилка с бира, която била наполовина изпита. Докато нареже дървата обвиняемият сам изпил донесената бира. След като приключили с рязането на дърва св. Н. А., майка на пострадалия, ги поканила на обяд.

Докато обядвали подсъдимият продължил да пие ракия. Така до около 15.00 часа подсъдимият изпил неустановено количество алкохол. По това време от работа се върнал живущият в съседната къща от селото свидетел А. Р., който като видял пострадалия И. А. и подс. И. Н. се присъединил към тях. Той изпил чаша ракия, като тримата разговаряли. Свидетелят Р. заявил, че смята да се разходи с неговия скутер из гората. Така, по негова идея, тримата се уговорили да се повозят из гората. Свидетелят Р. извадил и запалил неговия скутер „*“, а подсъдимият Н. извадил неговото едноместно четириколесно * с идентификационен номер *, но без регистрационен номер и го запалил.

Въпреки, че е едноместно, на *-то се качил и пострадалият И. А., който седнал на багажника зад подсъдимия. Така тримата тръгнали за гората като се движили през ливади и по местени земни/неасфалтирани пътища. Свидетелят Р. управлявайки неговия скутер карал напред, а подс. Н., управлявайки неговото *-е с пострадалия А. го следвал отзад. По този начин и в тази конфигурация тримата се возили около два часа, като не са минавали по едни и същи пътища. Времето било хубаво, слънчево и сухо. Свидетелят Р. карал напред, тъй като подс. Н. не познавал много добре тези пътища. По този начин двамата - Р. и Н., са се возили много пъти, без да са взимали друг човек с тях, поради което и пострадалият А. бил за първи път с тях. Докато се возили понеже карал напред, св. Р. се обръщал от време на време, за да се увери, че *то го следва.

В един момент около 16.30 часа едноместното *, управлявано от подс. И.

Н. и пътника зад него – пострадалият И. А., се движели по неасфалтиран път в местността „*“ в землището на село * в посока от север на юг със скорост от около 37,5 км/ч. Настилката била суха, а времето ясно. Подсъдимият навлизал 4 в десен завой на конкретния пътен участък, управлявайки едноместното * с пътник, за който не е имало поставена седалка и конструктивно превозното средство не е било предвидено за такъв вид натоварване. Подсъдимият не е съобразил поведението и движението на МПС при създалите се условия, което е довело до изгубване на контрола над управлението. Четириколесното МПС напуснало границите на пътя в посока югоизток и при навлизането на затревения терен се наклонило на ляво. Напускането на пътя настъпило на около 30,2 метра северно от приетия ориентир. Настъпил страничен приплъзващ удар от съприкосновението с терена. Ударът настъпил от ляво за * и от ляво за водача и пътника. От създалия се ударен импулс водачът, пътникът и *-то се разделили. Вследствие от удара пътникът И. К. А. е получил тежка шийна травма.

В следващия момент св. Р. установил, че *-то го няма и не го следва.

Спрял и след като изчакал малко се върнал, за да види какво става. Тогава видял, че на завоя, който е близо до стълбовете с високо напрежение *-то е извън пътя, полегнало на лявата си страна на около метър от пътя.

Подсъдимият Н. бил изправен на около два метра от *-то, а пострадалият А. лежал близо до*-то на метър - два северно от него извън пътя от ляво на тревата. Когато отишъл при тях попитал И. А. дали се е ударил. В този момент той лежал по гръб в съзнание и му казал, че го боли врата и краката му са изтръпнали, не ги чувствал. Р. попитал дали да извика линейка, тогава пострадалият казал, че нищо му няма и че иска да се прибира. Тримата се приготвили, като отново пострадалият се качил на *-то и с бавна скорост се прибрали в селото. Поради бавната скорост, понеже на И. А. видимо не му било добре, пътуването до селото продължило около час и половина. Около 18.00 часа тримата се върнали, като отишли в дома на подс. И. Н..