Определение № 7108 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7108 гр. Варна, 18.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20263110101929 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от “***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В, ж. к. ...., ул. ....., №. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу “***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., район ....., ....., ....., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4221,43 евро (8256,40 лева), представляваща стойност на получена от ответника и незаплатена стока, за която е издадена Фактура № 0000000068/10.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2026 г., до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 46,41 евро (90,77 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на незаплатената стока в размер на 4221,43 евро по Фактура № 0000000068/10.07.2025 г., начислена за периода от 02.02.2026 г. до 12.03.2026 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът “***” ЕООД е направил възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд и отнасянето му пред Софийски арбитражен съд при Сдружение “***“. Възражението е обосновано с твърдения, че стоката по издадената от ищеца Фактура № 0000000068/10.07.2025 г. е получена от ответника на основание сключен между страните Договор за консигнация от 10.07.2025 г., в който се съдържа арбитражна клауза, предвиждаща при възникване на спор, същият да бъде решаван от посочения арбитражен съд, съобразно неговия правилник. Настоява за прекратяване на производството по делото като недопустимо и за присъждане на сторените разноски.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

Видно от представения от ответника Договор за консигнация от 10.07.2025 г., сключен между “***” ЕООД – консигнант, и “***” ЕООД – консигнатор, в чл.20, ал. 2 от същия е обективирана арбитражна клауза, съгласно която страните се споразумяват, че при възникване на спор, той ще бъде решаван от Софийски арбитражен съд при Сдружение 1

“***“, съобразно неговия правилник. Договорът е подписан от управителя на “***” ЕООД и от М. М. С. от името на “***” ЕООД. Независимо от наведените твърдения в исковата молба, че между ищцовото дружество и М. С. не е сключван никакъв писмен договор и той не е упълномощаван от ищеца да извършва от негово име правни или фактически действия, съдът намира, че със самото издаване на фактура № 0000000068 от 10.07.2025 г. Приложение № 1 към сключения договор, последващото предаване на стоката и приемане на извършените от ответника плащания ищецът е потвърдил действията на сключилото договора лице - чл. 301 от ТЗ. Освен това, и самият ищец в исковата молба поддържа, че между страните е възникнало търговско правоотношение по продажба на стоки. В съдебната практика се приема, че при саниране на сключен без представителна власт договор по силата на чл. 301 ТЗ, наличната в него арбитражна клауза обвързва страните (Решение № 106 от 28.10.2011 г. по т. д. № 400/ 2011 г., ВКС, I ТО; Решение № 7 от 29.01.2015 г. по т. д. № 2540/2014 г., ВКС, II ТО, и др.). Това разбиране се подкрепя и от постановките на т. 2 от ТР № 1/2023 от 21.02.2024 г. по ТД № 1/2023 г. на ОСТК на ВКС.

Предвид горното, приложение в случая намира разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗМТА, според която съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението за арбитражно споразумение е направено в срока за отговор от ответника и тъй като същото е основателно, делото следва да се прекрати.

Относно съдебно-деловодните разноски:

В отговора на исковата молба ответното дружество е направило искане за присъждане на разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение. Представен е и Договор за правна защита и съдействие от 03.04.2026 г., с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро, платимо в брой при подписването на договора, с изрична клауза, че договорът има характер на разписка за получената сума. На основание чл.

78, ал. 4 от ГПК, претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1929/2026 г. по описа на Районен съд Варна, 52-ри състав, на основание чл.19, ал. 1 ГПК и чл. 8, ал. 1 ЗМТА.

ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В, ж. к. ...., ул. ....., №. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати на “***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., район ....., ....., ....., сумата от 700,00 евро (Седемстотин евро), с равностойност 1369,08 лева, представляваща сторени съдебноделоводни разноски, включващи платено в брой адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3