Разпореждане № 3998 от 09.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3998 гр. София , 09.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело частен характер № 20211110207995 по описа за 2021 година и с повдигнатото от ПЛ. ПЛ. АНД. срещу Й.А. Милушев обвинение от частен характер, намирам, че са налице основанията по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 НПК за частично прекратяване на наказателното производство.

Цитираната разпоредба има диспозитивен характер и дава процесуална възможност на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или тъжбата (които, съгласно ТР 2/2002 ОСНК, очертават фактическите рамки на обвинението), не съставлява престъпление. Към посочената правна възможност следва да се подхожда изключително внимателно – само и единствено в случаите, когато описаното деяние (без да се вземат предвид приложените към тъжбата или обвинителния акт доказателства) не само не може да бъде подведено под диспозицията на посочената от частния тъжител норма, но и под която и да е друга, посочена в Особената част на Нказателния кодекс. В допълнение, за да бъде избегнат отказ от правосъдие, към цитираната възможност следва да се прибягва, само и единствено когато липсва всякакво съмнение относно несъставомерността на деянието, предмет на производство, в резултат на което отнапред да е ясно, че дори да се докажат всички факти и обстоятелства, твърдени в обвинителния акт или тъжбата, те не биха били годно основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Настоящият случай, според съдията-докладчик, е именно такъв.

Тъжбата, по аргумент от ТР 2/2002 ОСНК, е процесуалният документ, очертаващ фактическите рамки на обвинението, т. е. настоящата преценка подлежи на извършване, само въз основа на съдържанието й, съобразно конкретизацията с молбата-уточнение от 12.07.2021 г.

Инкриминираните изрази „тоя човек е доста агресивен спрямо абсолютно всички, които правят някакъв контент, обвързан с трейдинг, инвестиции и крипто“ и „този човек е изключително агресивен“ са обективно несъставомерни. Доколкото се касае за твърдение за факт, съдържанието може да бъде коментирано, само в контекста на чл. 147 НК. Безспорно, не се касае за твърдение за извършено престъпление. Не би могла да бъде споделена и теза, че се касае за позорно обстоятелство. Дали нечие поведение е агресивно или не, е въпрос на субективна преценка и пречупване през собствена призма на житейски опит, социална и емоционална зрялост и манталитет, без законодателството да съдържа формален критерий за агресивност (за агресивно поведение някой може да счете дори настоятелно изразяване на несъгласие с чужда теза, без самата тази настоятелство да има застрашаващ или дори заплашителен характер). В този смисъл и 1 доколкото с инкриминираната фраза не се излагат твърдения – в какво точно се изразява тази агресивност, тя не може да залегне и в основата на краен съдебен акт по същество (още повече, че липсата на подобна конкретика не позволява и насрещно доказване, по смисъла на чл. 147, ал. 2 НК).

Сходни са съображенията на съдията-докладчик да счете за несъставомерна и втората инкриминирана фраза: „всява смут в хората, точно когато пазарът обръща от дъното и тръгва нагоре“. Всяването на смут, извън хипотезите на общоопасни престъпления и тези против общественя ред и спокойствие, носи признаците на повдигане на въпроси, на който адресатът не в състояние да даде моментен адекватен отговор или изобщо не е в състояние да даде такъв, но смутът, само по себе си, носи не повече от признаците на морална укоримост, но не и на противозаконност (още повече, че инкриминираният израз го поставя в светлината на пазарни стратегии, които рядко се отличават с категоричност и еднопосочност).

Обективно несъставомерен е и инкриминираният израз „създава илюзия в хората с неговия изказ“. Не се отправят твърдения за възбуждане и/или поддържане на заблуждение, с цел – набавяне на имотна облага, по смисъла на чл. 209 и сл. от Наказателния кодекс, а не се и твърди създаването на илюзия да е насочено към определен противоправен резултат (всъщност, дори не се сочи за какво обстоятелство се създава тя, което прави невъзможно и провеждането на насрещно доказване по чл. 147, ал. 2 НК). В този смисъл и не се касае до фраза, годна по своя обем и характеристики да бъде клеветническа, независимо дали бъде доказана или не. Аналогично, „този човек сее пропаганда“ също се отличава със степен на конкретика, която не позволява очертаване на ясен предмет на доказване – какво обстоятелство е пропагандирано, кога и пред кого, както и дали то е истинско или не, а високата степен на обобщеност изключва възможността за носене на наказателна отговорност за подобно твърдение.

Следващият пункт на обвинението касае фразата „този човек няма абсолютно никаква успеваемост“. Тук е мястото да се отбележи, че успеваемостта е обстоятелство с комплексен характер (личен, семеен, обществен, академичен, кариерен и пр. статус) и дали конкретен човек трябва да се счита за успял или не – това е въпрос на субективна преценка, проекция на свободата на мнение и вътрешно убеждение, но не подлежи на количествено или качествено доказване, поради което и няма как да бъде установено – дали конкретен човек следва да се счита за успял или не. Дори инкриминираната фраза да следва да се коментира в стеснителен план – успеваемост при търговията на определени пазари, динамиката на същите предполага отчитане на средносрочни и дългосрочни перспективи и тенденции, което отново не могат да позволят да се твърди дали съответен участник в тях е успешен или не.

„Той няма нито една сделка на печалба, абсолютно всичко му е на загуба“ – също представлява твърдение за факт, но инкриминираната фраза на го обвързва с действия и/или бездействия или качества на лицето, сключило сделките, поради което не би могло да се окачестви, като позорящо обстоятелство (особено предвид волатилността и динамиката на тези пазари, в резултат на които не всичко зависи от волята, знанията и уменията на участниците).

„Толкова рисков човек“ и „този човек не разбира от инвестиции“ са колкото твърдения за факти, толкова и лична квалификация. Самата инкриминирана фраза, обаче, е лишена от конкретика – в каква област и за какви действия се твърди тъжителят да е „рисков“, поради което и фразата не надхвърля границите на личната оценка, респективно – не може да доведе до реализиране на отговорност.

2

Сходни са съображенията на съдията-докладчик да счете инкриминираната формулировка „напада абсолютно всички колеги, въпреки че той няма тяхната компетентност, няма техните знания, позволява си да ги напада публично и да ги унижава пред хора“ Наличието на знания и компетентност не подлежи на количествено измерване, за да бъде извършена адекватна преценка – повече или по-малко от тях притежава определено лице, отнесено към други, поради което и цитираното обстоятелство не би могло да залегне, в основата на предмета на доказване, респективно – на съдебен акт по същество.

„Зрителят сам трябва да прецени дали да вярва в манипулация, в измама, в пропаганда, в небивалици, които ви заливат всеки Божи ден от такива хора“, от своя страна, представлява препоръка към зрителска аудитория, но не и твърдение за факт, в резултат на което, въпреки моралната укоримост на подобен подход и обяснимата негативна емоция, която тъжителят би могъл да изпита, в резултат на нея, обсъждането на престъпление „клевета“ би било твърде екзотична хипотеза.

„Темата е супер гадна“ съставлява квалификация, но реферираща към определен кръг въпроси, но не и към конкретен субект, поради което и свързването й с личността на тъжителя е въпрос на субективна трактовка, на каквато има право всеки, с изключения на съда.

С изложените съображения, образуваното наказателно производство подлежи на частично прекратяване, като продължаването му, касателно останалите думи, изрази и инкриминирани графични изображения, би било уместно, едва след преминаването на евентуален въззивен съдебен контрол на настоящия съдебен акт.

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 НПК РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ частично наказателното производство, по отношение на изразите, посочени в мотивната част на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС по реда на глава XXI НПК в 15-дневен срок, считано от уведомяването на частния тъжител (чрез адв. Р. С. от САК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3