Решение № 1586 от 13.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1586 гр. Варна, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Х.ва - Желева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Ивелина Х.ва - Желева Административно наказателно дело № 20233110203598 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж.

С. В., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител- адв.Ж.Г. от ВАК против Наказателно постановление № 21-0819-004460 от 21.10.2021г., издадено от Началник група към

ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“ –Варна , с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.

179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Оспорват се нарушенията описани в НП. С тези аргументи се иска отмяна на НП В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.П.Б., преупълномощен от адв.Ж.Г., който поддържа жалбата. В пренията по съществото на делото моли за отмяна на НП, като пледира за материална незаконосъобразност на НП, тъй като нарушението не било доказано.

1

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител.

По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт, който счита, че АНП е проведено правилно и законосъобразно. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Ж. С. В. е правоспособен водач на МПС за категория „В” от 28.05.2020г..

На 11.10.2021г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „ 316 ТИ Компакт“ с peг. № В 1223 НС, собственост на М.В.И.. Около 21:55ч. той се движел с горепосочения автомобил в гр.Варна, по бул.“Св.Елена“. Времето било дъждовно, а пътната настилка мокра от преваляващия дъжд. При движение по бул.“Св.Елена“, в посока кв.„Възраждане“, при извършена маневра ляв завой, поради движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия /мокър асфалт и преваляващ дъжд/, до вх.№4 на бл.№9, бул.“Св.Елена“, той загубил контрол над автомобила, завъртял се и блъснал с предната лява част на автомобила си задната лява част на паркирания пред вх.№4 , на инвалидно паркомясто, лек автомобил „Форд“ с рег.№В 2878 НМ, собственост на В.Г.В.. В резултат на сблъсъка на лекия автомобил „Форд“ с рег.№В 2878 НМ били причинени материални щети в областта на задната дясна част.

След пътния инцидент, възз. се огледал, не спрял , за да види последиците от произшествието, а веднага напусна мястото. Действията му били възприети от свидетелите Й. Й. и А. К., живущи на ет.4 във вх.9 на бул.“Света Елена“. Двамата свидетели чули удар и погледнали през терасата , като възприели, че автомобилът, управляван от възз. се е ударил в автомобила на техният съсед В.В., след което напуснал произшествието. Идентични възприятия придобил и св. С. К., живущ на ет.7.

Тримата свидетели слезли пред блока, като уведомили собственика на автомобила за възникналия инцидент. Св.Й. запомнил първата буква и четирите цифри от номера на автомобила на възз. и ги съобщил на собственика на пострадлия автомобил.

За случая били уведомени и органите на полицията, като по жалба на собственика на пострадали автомобил в Сектор ПП-Варна била извършена проверка. Последната била възложена на св.Х. Г., работещ на длъжност младши автоконтрольор при Сектор ПП-Варна. В хода на същата св.Х.в прегледал записите от монтираните във вх.4 на бул.“Св.Елена“ камери и възприел действията на възз. на 11.10.21г. както и рег. номера на управлявания от него автомобил.

2

Св.Х.в установил собственика на лек автомобил марка „БМВ“, модел „ 316 ТИ Компакт“ с peг. № В 1223 НС, а именно М.В.И., който на 15.10.21г. попълнил декларация на основание чл.188 от ЗДвП, че автомобилът му в процесната нощ се е управлявал от възз.В.. Идентична декларация, а именно, че той е управлявал автомобила в процесния ден, попълнил и възз.В.. На 15.10.21г. от същия били снети и писмени сведения, в които той собственоръчно посочил, че на 11.10.21г. е загубил контрол над автомобила и се ударил в паркиран автомобил, след което напуснал произшествието.

На същия ден – 15.10.2021г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл.20, ал.2, чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. От възз. не били депозирани възражения в срока по чл.44 от ЗАНН.

АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което му били наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП ; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.НП било връчено лично на жалбоподателя на 11.08.2023г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни , писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите Г., Й., К. и К.; веществени- фотоснимка на пострадалия автомобил; писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за собственост на л.а., справки за нарушител/водач, протокол за ПТП, декларации по чл.188 от ЗДвП, обяснения от възз, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св.Х. Г., който е възприел действията на възз. на видеокамерите заснели инцидента, констатирал е щетите по ла. „Форд“, издирил е въззивника и снел обяснения от него.

Съдът напълно кредитира и показанията на свидетелите Й. Й., С. К. и А. К.. Техните показания са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалите гласни, писмени и веществени доказателства по делото. Съдът няма никакво основание да се съмнява в показанията на тези трима свидетели, тъй като същите са случайни свидетели на събитията които съобщават, а и по делото не се установява същите да са предубедени или заинтересовани, пряко или косвено, от изхода на делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му 3 задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 18.08.2023г. видно от входящия номер поставен в Сектор ПП-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

По пункт първи от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

При цялостната проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.

Със съставения акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20 ал.

2 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с 4 релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По отношение скоростта на движение на автомобила следва да бъде отчетено, че възз. се е движел в границите на града и разрешената скорост за движение на автомобила е 50 км.ч, но тя не е абсолютна величина, а следва да бъде съобразена с множество фактори, като например в конкретния случай – с атмосферните и пътни условия– валящ дъжд и мокър асфалт. Скоростта следва да позволи на водача да спре пред всяко едно препятствие. Именно затова, дори и в случая да не са събрани доказателства за надвишена максимално-допустимата скорост, правилно АНО е приел, че същата не е била съобразена с пътните условия и конкретната пътна обстановка като цяло при завиване вляво.

Отделно от горното следва да се посочи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно по този пункт, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало да ангажира или да поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН.

Напротив същият е признал, че е допуснал нарушението, като собственоръчно е депозирал сведения пред органите на полицията.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, съгласно който текст който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на § 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Според тази дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е настъпил противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са както показанията на свидетеля Г., който е изгледал записите от процесния инцидент, така и показанията на останалите свидетели по делото Й., К. и К., които са възприели действията на възз. непосредствено след удара в паркирания автомобил и които съдът кредитира изцяло. Все в тази посока са и обясненията на възз., депозирани в сведенията му, приложени по АНП. Обстоятелството, че по паркираното превозно средство, собственост на В.В. , а именно лек автомобил „Форд“ 5 с рег.№В 2878 НМ са причинени материални щети, освен от показанията на четиримата свидетели по делото, е видно и от изготвения протокол за ПТП.