Решение № 117 от 25.10.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Русе, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Боян Войков при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело № 20224501000167 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 393 от 31.03.2022г. по гр. д. № 4298 по описа за 2021г. признава за установено, че „Голд къмпани-ИС“ ЕООД ЕИК203048689 със седалище гр. Русе, ул. „Славянска“ №17, представлявано от управителя И.Т.А. дължи на „Енерго-Про Продажби”

АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” №258, сумата от 199,14лв. - главница за предоставена услуга достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност по 3бр. фактури: № 0297200965/11.08.2020г., №0298366738/10.09.2020г. и № **********/08.10.2020г., ведно със законната лихва считано от 27.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и 10.21лв. обезщетение за забава по посочените фактури считано от падежа на всяка от тях до 06.04.2021г., за които суми е издадена Заповед № 1153 / 28.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№2228/2021г. по описа на Районен съд - Русе.

1

Въззивна жалба срещу решението на районния съд е подадена от адв. В.

Р. - пълномощник на „Голд Къмпани ИС“ ЕООД, която твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Констатациите на съда за обстоятелствата, които са безспорни и не се нуждаят от доказване, са правилни, правилно е определен и спорният въпрос, а именно кога са прекратени облигационните правоотношения между страните, но изводите, с които е мотивиран съдебният акт, са неправилни и в противоречие със законовите разпоредби. Отношенията между страните в конкретният спор се уреждат от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителната електрически мрежи на ДКЕВР и ОУ на Енерго - про, респ. ЕРП север.В Наредбата са уредени условията за присъединяване и преустановяване на присъединяването на обекти към електрическата мрежа. Процедурата започва с подаване на искане за присъединяване, което в конкретният случай следва да се подаде от лицето, на чието име е издадено разрешението за временно поставяне на преместваем обект / чл. 5,ал.2, т.З от Наредбата /, като към него се прилага разрешението и се посочва периодът, за който е необходимо временното снабдяване /чл.6, ал. 3 от Наредбата/. Отношенията между страните се уреждат със становището за условията за присъединяване и не се сключва договор /чл.14, ал.З/. Съгласно ОУ на Енерго-про/ЕРП север, продажбата на ел. енергия не се ограничава със срок, освен когато в заявлението за продажба е посочен определен срок от страна на потребителя чл.19. В чл. 27 са уредени случаите за преустановяване на снабдяването, а именно когато ползвателя престане да отговаря на условията да бъде ползвател се прекъсва снабдяването с ел. енергия. При постановяване на съдебното решение, първоинстанционният съд не е съобразил, че се снабдяват с електрическа енергия три вида обекти - постоянни непреместваеми, които са преобладаващи, временно непреместваеми – строежи - и временно преместваеми. Срокът им за снабдяване е различен. За първите е неопределен и се преустановява след подаване на заявление, наймалко до 30 дни преди преустановяването на захранването. За вторите - след приключване на строежа, а за последните - след изтичане на срока, за който е издадено разрешението за поставяне на обекта. Видно от събраните по делото доказателства облигационните отношения между страните са възникнали по повод захранване на временен преместваем обект с електрическа енергия за 2 периода от 11.06. до 22.06. 2014г. и са приключили на 27.06.2014г., когато техническото средство за измерване на потребената ел. енергия е демонтирано по заявление на клиента. Съгласно доклада по делото, ищцовото дружество следва да докаже, че към момента на издаване на фактурите е имало присъединяване на временен обект към електрическата мрежа. Не са представени доказателства за такова присъединяване, монтирането на електромер с фабр. No 1114090935647509, който е заменен по инициатива на "Елекроразпределение Север"АД с нов с фабр. No 1114090935645510 демонтиран по заявление на жалбоподателя, следва да е обвързано с ново заявление за присъединяване, каквото ищцовото дружество не е представило.

Представените констативни протоколи за смяна и демонтаж на електромера доказват само и единствено, че на посоченият адрес е имало поставено техническо средство за измерване на потребена ел. енергия, но не и че на този адрес е имало поставен обект, който да е снабден с нея, обстоятелство, което е необходимо условие за възникване на облигационни отношения съгласно законовите разпоредби. Предвид изложените съображения, жалбоподателят моля въззивния съд да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да признае за установено по отношение на „Голд Къмпани Ис“ ЕООД, че не дължи на "Енерго Про Продажби" АД сумата в размер на 199.14лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2012г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 10.21лв. - обезщетение за забава, както и разноски в полза на ищцовата страна за заповедното и първоинстанционното производство, както и да присъди разноски за въззивното производство.

Окръжният съд намира, че въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна такса по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.

„Енерго-Про Продажби” АД ЕИК 103533691 чрез адв. Е. Б. К. подава отговор, в който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение - правилно. Фактурата, издавана от краен снабдител 3 на краен клиент, включва както дължимата сума за потребена енергия, изчислена по определена от КЕВР цена за съответния период, така и дължими към преносното и разпределителното предприятие мрежови услуги, акциз, надбавки и дължим ДДС. Последното е законово закрепено в чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с енергия /ПТЕЕ/, съгласно който небитовите крайни клиенти, какъвто е и ответника, заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. За процесния период ответникът няма отчетена потребена енергия в обекта, съгласно данни на електроразпределителното предприятие, извършващо отчитането на собственото му СТИ - Електроразпределение Север АД. Поради изложеното в посочените фактури не е начислена дължима сума за потребена енергия. Не са начислявани и суми за мрежови услуги - достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа, доколкото тези услуги се изчисляват на база потребени количества ел. енергия, каквито за периода няма. По същата причина с издадените фактури не е начисляван акциз и надбавка за фактор мощност по НРЦЕЕ. За процесния период във фактурите на ответното дружество е начислявана единствено мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“. ЕПП няма задължение да прекратява правоотношенията си с клиенти, които не потребяват електроенергия, след като това не е било поискано от тях самите. Съгласно чл.19 от ОУ, продажбата на електрическа енергия не се ограничава със срок в рамките на действието на лицензията за обществено снабдяване на дружеството, освен при включване в заявлението за продажба на определен срок от страна на потребителя. В конкретния случай такова заявление не е представено.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат върху фактурираните количества активна електрическа енергия и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Считано от 01.07.2020 г. и на основание предвидената в ПТЕЕ възможност, както и на основание Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на ел.енергията „Електроразпределение Север“ АД начислява цена за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ на база на предоставена мощност до мрежата. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа се образува 4 по групи клиенти въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 10 и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределение до крайни клиенти или предоставената/договорената мощност, съгласно чл. 28 от Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на ел.енергията, издадена от КЕВР. С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. КЕВР е одобрила по предложение на „Електроразпределение Север“ АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти, формирана на база предоставена мощност, вместо на база количество консумирана ел.енергия, каквато се е прилагала до този момент. Определената от КЕВР цена с цитираното решение е приложена при остойностяване на мрежовата услуга „достъп до разпределителната мрежа“, доколкото ответникът е небитов абонат, като за изчисленията е използвана предоставената мощност на клиента в размер на 39 кВт за обекта. Във връзка с промяната в начина на калкулиране на мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ и преминаване от изчисление на същата на база потребено количество ел. енергия /приложимо до 01.07.2020 г./ към изчисление на база на предоставена мощност /след 01.07.2020 г./, от края на 2019 г. „Електроразпределение Север“ АД е развило мащабна информационна кампания за уведомяване на небитовите си клиенти. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да потвърди решение № 393 от 31.03.2022 г., по гр. д. № 4298/2021 г. на Районен съд – Русе, както и да бъдат присъдени съдебните разноски за тази инстанция.

Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение, събраните доказателства по делото и доводите на страните и прие следното:

Делото пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл.

422, ал.1 от ГПК, предявен от „Енерго-Про Продажби” АД срещу „ГолдКъмпани-ИС“ ЕООД, за установяване съществуването на парично задължение за заплащане цена за достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност по следните фактури: фактура

№0297200965/11.08.2020г. на стойност 9,26лв. за периода от 05.06.2020г. до 04.07.2020г., фактура №0298366738/10.09.2020г. на стойност 71,78лв. за периода от 05.07.2020г. до 04.08.2020г., фактура № **********/08.10.2020г. на стойност 118,10лв., за периода от 05.08.2020г. до 5

04.09.2020г., общо 199,14 лв. главница и мораторна лихва в общ размер от 10,21 лв. за забава по трите фактури за периода от техния падеж до 06.04.2021 година.

Ответникът „Голд-Къмпани-ИС“ ЕООД възразява, че преместваем обект лунапарк в гр. Търговище е бил захранен с електроенергия, но захранването е прекратено и електромерът – демонтиран на 27.06.2014г. След тази дата ответникът не е ползвал електроенергия за този обект.

Фактурите са издадени за обект с абонатен номер 21044160 „Луна парк“ в гр. Търговище, ул. „Александър Стамболийски“, Лидл. Община Търговище е разрешила на „Голд Къмпъни-ИС“ЕООД да постави временно преместваемо съоръжение – атракционно - увеселително съоръжение Лунапарк Гертнер – в гр. Търговище, ул. „Ал. Стамболийски“ срещу Професионална техническа гимназия „Цар Симеон Велики“ до супермаркет Лидл за времето от 11.06.2014г. до 22.06.2014г. съгласно договор за наем от 1.06.2014г. „Енерго-про продажби“ е издало фактура № 1318078649/5.06.2014г. за цена 354,48 лв. за услуга: Присъединяване на временен обект с трифазно захранване“. На 27.06.2014г. „Енерго-про продажби“ е съставило протокол за демонтаж на директен електромер по постъпило заявление от клиент.