Решение № 9669 от 07.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30905/2022
- Вид
- Решение № 9669
- Подписан
- 07.06.2023
- В сила
- 13.07.2023
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 122, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 13 · Семеен кодекс
- чл. 32 · Семеен кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 9669 гр. С., 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110130905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С........., с която против А. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С........... са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г. по ч. гр. д. № 14361/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, а именно: 484,90 лв.
– главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., 73,25 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г., 28,80 лв. – главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. и 5,24 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, за недвижим имот – ап. 36, находящ се в гр. С......, с аб. № 144672.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на горепосочения имот, поради което и по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ e клиент на топлинна енергия, доставяна до имота през процесния период. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С., като спрямо ответника, доколкото не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, са влезли в сила общите условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „М.“ от 10.07.2016 г. Твърди, че съгласно общите 1 условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на ежемесечно получаваните фактури на интернет страницата на продавача, като лихва за забава се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава след изтичане на 45-дневния срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.“ ООД, за което се дължи възнаграждение за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. По изложените съображения, ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. В. А., който намира исковете за неоснователни. Оспорва, че е абонат на „Т.С.“ ЕАД, като заявява, че не отоплява имота си и не ползва БГВ. Твърди, че не са представени доказателства за плащане на възнаграждение от страна на ищеца на топлинния счетоводител. Сочи, че исковата молба не отговаря на издадената заповед за изпълнение – в петитума на исковата молба се сочи една единствена сума, без да бъдат посочени основанията и претенциите по пера и периоди, претендираните лихви не са посочени поотделно, като не се сочи възникването на всяко едно задължение с начало и край. Прави възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Оспорва редовното водене на счетоводството на ищеца, както и истинността на представените с исковата молба изравнителни сметки. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление от 18.03.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. В. А. за сумата от 484,90 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.03.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 73,25 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 10.03.2022 г.; сумата от 28,80 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.03.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 5,24 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. – 10.03.2022 г. С разпореждане от 12.04. 2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 15.04.2022 г., като в срока по чл. 414 ГПК от ответника е постъпило възражение от 11.05.2022 г.
В срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е приет Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 81, том VII, видно от който на 30.10.1975 г. Главна дирекция за изграждане на С. е продала на М.Д. А.а новопостроено жилище № 36, находящо се в жилищна сграда-блок 2
№ 24, вх. Б, ет. 5 в ж. к. „Н.“, с площ от 65,12 кв. м., заедно с припадащите се избено помещение № 9 и 1,089% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
По делото е прието Удостоверение за наследници изх. № УГ01-9940/26.08.2022 г., издадено от гр. С., район „Н.“, от което е видно, че М.Д. А.а е починала на 09.08.2022 г., като е оставила за наследници по закон А. В. А. – съпруг, ответник в настоящото производство, М. В.а В.а-В. – внучка, К. В.а С. – внучка.
Прието е и писмо изх. № RO-7000-23 (1)/08.05.2013 г. от Столична община, район „Н.“, издадено в полза на „Т.С.“ ЕАД, от което се установява, че административен адрес ж. к. „Н.“ 1 част, бл. 24 и административен адрес ж. к. „Н.“1 част, бл. 113 са идентични.
Представен и приет е протокол от проведено на 28.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ж. к. „Н.“, бл. 113, вх. А и Б, на което е взето решение да се сключи договор с „Т.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и са избрани представители, които да сключат договор от името на етажната собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като срещу апартамент № 36 с абонатен № 144672 е положен подпис за ответника А. В. А., неоспорен по делото.
Представен и приет е договор № 120/02.09.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ж. к. „Н.“, бл. 113, вх. А и Б като възложител и „Т.“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Приет е и договор от 07.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Приети са съобщения към фактури и извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен № 144672.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от 14.02.2023 г., а именно: талон за отчет на абонатен № 144672, подписан от ответника, видно от който в имота няма топлоразпределители – демонтирани са, ползва се бойлер, изравнителни сметки за периода 2018 г. – 2019 г., 2019 г. – 2020 г., 2020 г. – 2021 г., документ от 04.07.2019 г., удостоверяващ датата на връчване на изравнителната справка за използвана топлинна енергия за отоплителен сезон 2018/2019 г. на етажната собственост на адрес ж. к. „Н.“, бл. 113, вх. Б.
За установяване количеството и стойността на доставената до имота в процесния период 3 топлинна енергия е прието заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ), оспорена от ответника, според която общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За процесния имот през процесния период фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия е „Т.“ ООД. За процесния период няма начисляване ТЕ за отопление на имот, както и ТЕ за БГВ.
Начислявана е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, в съответствие с нормативната база в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и измененията и допълненията от 01.06.2014 г. на база пълната отопляема кубатура в размер на 152 куб. м. съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда. За процесния период няма начислявана ТЕ за отопление на общи части, съгласно Акт за изключване на отоплението в стълбището на жилищната сграда от 01.03.1996 г. Според вещото лице изчисленията, извършени от фирмата за дялово разпределение са в съответствие с действащата Наредба № 16-334, включително измененията и допълненията от 01.06.2014 г. и от 09.06.2015 г. През процесния период във фактурите, изготвени от „Т.С.“ ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата е отменена с Решение № Ц-010/28.06.2006 г. на ДКЕВР и Протокол № 2/30.06.2006 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ АД. Съобразно изготвените изравнителни сметки от фирма „Т.“ ООД за процесния период 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. има сума за доплащане – 21,51 лв. Общо изчислената сума за процесния период, след прибавяне на сумите по изравнителните сметки, възлиза на 484,93 лв. Според вещото лице дължимата сума за услугата дялово разпределение за периода от м. 02.2019 г. до м. 30.04.2021 г. е в размер на 28,80 лв. При изготвяне на изравнителните сметки са спазени нормативните изисквания в областта на енергетиката. Общият топломер в абонатната станция е преминавал метрологични проверки със заключение за съответствие с одобрения тип, като при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че след проверката на 25.06.2018 г. е направена нова на 30.08.2021 г., т. е. след повече от две години, което обаче не влияе върху изправността на общия топломер.
В хода на производството е прието заключение и на съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, от която се установява, че няма данни за извършени плащания на задълженията за процесния период. Съобразно действащите цени за ТЕ през процесния период незаплатените суми за ТЕ от абоната за периода са общо в размер на 484,90 лв., а увеличени със сумите за дялово разпределение (28,80 лв.) са в размер на 513,70 лв. Лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г. е в размер на 73,22 лв.
Разпечатката съдържа 26 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10aed68c-e62a-4b70-b101-f104b9429a75