Определение № 2284 от 28.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2284 гр. Пловдив, 28.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501390 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Сити кеш“ООД, ЕИК – 202531869, чрез Адвокатско дружество „****, М.“ БУЛСТАТ 177280936, чрез адв.Х. М., САК, против Определение № 5230/29.04.2026г. по гр.д.№ 13122/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., с което е оставена без уважение подадената молба от дружеството за изменение, на осн.чл.248 от ГПК, на Решение № 1252/18.03.2026г., постановено по гр. д. № 13122/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр. с., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да се откаже присъждането на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност, да бъде намалено значително.

От насрещната страна Н. А. Г., ЕГН – **********, не е депозиран писмен отговор по подадената частната жалба.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

С Решение № 1252/18.03.2026г., постановено по гр. д. № 13122/2025г.

1 по описа на Районен съд – Пловдив, II гр. с., на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е осъдено „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на Н. А. Г., сумата от 75,50 евро, представляваща недължимо заплатена и получена от ответника без наличие на основание за това сума за неустойка, установена в чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 859921 от 10.05.2023 г., както и е осъдено дружеството да заплати на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на адв. С. Н., АК – Пловдив, сумата от 204, 52 евро – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 13122/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в размер на 245,42 евро /с ДДС/, респ. 480 лева /с ДДС/, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

От „Сити кеш“ ООД е подадена молба с вх.№ 37063/09.04.2026г. за изменение на Решение № 1252/18.03.2026г., на осн. чл.248 от ГПК. Направено е искане да се откаже присъждане на адвокатско възнаграждение или евентуално да се намали значително.

От насрещната страна Н. А. Г. не е депозиран писмен отговор по молбата.

Районният съд е оставил без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК. В мотивите на Решение № 1252/18.03.2026г. са изложени аргументи, че по делото ищцата е защитавана на осн. чл. 38, ал.1, т.3, пр. 2 от ЗАдв. С представения на л. 9 по делото ДПЗС е уговорено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. за оказване на процесуално представителство на близък приятел, като е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. съгласно приложения на л. 57 по делото списък на разноските. Ответникът е оспорил предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца с доводи, че не се установява последният да е лице от кръга по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв. Районният съд е наложил правен извод, че предпоставките за осъществяване на безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв. не подлежат на установяване и доказване в производството по делото, доколкото наличието на близки взаимоотношения между доверител и довереник не представлява обективно обстоятелство, което подлежи на доказване. Съобразявайки практиката на Съда на ЕС и на ВКС Районният съд е приел, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв.Н. в размер на сумата от 2

204,52 евро. При определяне на този размер е съобразено обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и неговото разглеждане е приключило в едно съдебно заседание, а така също е взета предвид и цената на иска.

С подадената частна жалба от „Сити кеш“ ООД са направени възражения, че е невъзможно е да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело.

Посочено е, че край на порочната практика един и същ неопределен и неиндивидуализиран договор за правна помощ да се размножава и да се представя по всички заведени от ищеца граждански дела е сложен с постановените Определение №4417/06.03.2025г. на Софийски градски съд по възз.ч.гр.д. №2091/2025 г. и Определение №13745/16.07.2025г. на Софийски градски съд по възз.ч.гр.д. № 6640/2025 г. По същите доводи, е направено искане да се остави без уважение искането за разноски и по това дело. В представения по делото договор за правна помощ било посочено единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при изключението на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. – близки отношения между адвокат и страната, което било оспорено от дружеството с молба от 20.02.2026г. Дружеството поддържа, че било служебно известно, че така представения договор за правна помощ не е индивидуализиран по начин, по който да послужи като доказателство за сторени разноски по всички дела между страните, поради което не може да породи желаните от ищеца правни последици, защото от проверката, която била направена въз основа на достъпа до ЕИСС се е установило, че имало подадени още четири искови молби с аналогично съдържание. Поддържа се също, че правото на иск по конкретното дело било упражнено превратно с цел увреждане на дружеството.

Прилага съдебна практика, с която се отказва присъждане на разноски, а именно Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2447/2023 г., II г. о., ГК, Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1972/2018 г., II т. о., ТК, и Определение № 119 от 29.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1071/2022 г., IV г. о., ГК, и др. Поддържа се и че с оглед естеството на безплатната помощ следва да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право, по-конкретно разноските по делото и в частност адв.

3 възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Посочено е, че съдът следва да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна. Видно е от приложения Договор за правна защита и съдействие /на л.9 по гр.д.№ 13122/25г./, че като предмет и основание е записано оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на искова молба и процесуално представителство пред Районен съд – Пловдив. Отбелязано е също, че клиентът е близък приятел на адвоката, поради което на осн. чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв., поради което правната помощ е безплатна.

Въззивният съд намира, че относно приложимостта на хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв. записаното е достатъчно, за да бъде зачетено представения Договор. В тази насока, се споделят мотивите на Районния съд за практическа невъзможност за доказване в това конкретно производство на отношения, които се включват в съдържанието на понятието „близък приятел“.

Въззивният съд намира за неоснователно и следващото основно възражение за злоупотреба с право, тъй като от страна на „Сити кеш“ООД не са ангажирани доказателства да има заведено друго дело между същите страни /“Сити кеш“ООД и Н. А. Г./ относно същия Договор за потребителски кредит № 859921/10.05.2023г. с претенция за заплащане на осн. чл.11 на друга незаплатена сума за неустойка. Обстоятелството, че има заведени граждански дела между „Сити кеш“ ООД и Н. А. Г. с друг различен предмет и с позоваване на други, различни договори е ирелевантно за преценката дали е налице злоупотреба с право за конкретното гр.д.№ 13122/25г. по описа на РСПловдив, V гр.с.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

4

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а Определение № 5230/29.04.2026г.

13122/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с. по гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5