Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1257 от 12.03.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 227/2026
Вид
Определение № 1257
Подписан
12.03.2026
В сила
12.03.2026
Състав
Снежанка Николова, Соня Найденова, Гергана Никова

Цитирани разпоредби

  • чл. 230, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 292 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 307 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 540 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 51 · Закон за наследството
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1257 гр. София, 12.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Снежанка Николова Касационно гражданско дело № 20268002100227 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на В. Н. Г., Г. Й. Г. и Н. Й. Г., всички от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 452 от 2.06.2025 год. на Добричкия районен съд по ч. гр. д. № 697/2025 год., с което на основание чл. 51, ал. 2 ЗН е постановено да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Добричкия районен съд, че молителите са загубили правото да приемат наследството, оставено от Й. Г. Г., починал на 7.12.2024 год.

В молбата се поддържа предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна, като молителите твърдят, че не са били редовно призовани в производството срещу тях, както и поради наличие на конклудентни действия, чрез които мълчаливо са приели наследството на техния наследодател преди постановяване на решението.

Ответникът по молбата - „Банка ДСК“ АД не оспорва поддържаното становище в молбата за отмяна за приемане на наследството с конклудентни действия от страна на молителите – заплащане на задължението по отпуснатия кредит.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид данните по делото намира следното:

Производството по делото е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД за определяне на срок по реда на чл. 51 ЗН по отношение наследниците на починалия Й. Г. Г., на който бил отпуснат кредит, и по отношение на тях е постановено решение от 2.06.2025 год. за вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН при районен съд – Д., че ответниците, сега молители, са загубили правото да приемат оставеното от починалия им съпруг, респ. баща, наследство, поради липса на изразена в дадения им срок воля, на основание чл. 51, ал. 2 ЗН.

1

Производството по молбата за отмяна е било спряно на основание чл. 292 ГПК с определение № 400 от 28.01.2026 год. до приемане на тълкувателно решение – т. д. № 4/2024 год. ОСГК на ВКС, образувано по въпросите дали подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 ЗН и дали подлежи на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок. Същото е прието на 24.02.2026 год., поради което и настоящето производство следва да бъде възобновено, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.

Приетото тълкувателно решение № 4 от 24.02.2026 год. ОСГК на ВКС има значение относно допустимостта на подадената молба за отмяна. Съгласно приетото в т. 1 от него, актът, с който районният съдия е разпоредил вписване в особената книга на съда на последиците по чл. 51, ал. 2 ЗН, не подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, по съображенията за характера на този акт като охранителен, поради което и за него се отнасят правилата на Част шеста ГПК – Охранителни производства, общите правила на ГПК, както и съответно правилата на исковото производство, с изключенията, предвидени в чл. 540 ГПК, в т. ч. чл.

303 ГПК. Добавени са и съображения, произтичащи от задължителната практика на ВС и ВКС – т. 2 ППВС № 2 от 29.09.1977 год. по гр. д. № 1/1977 год., съгласно която на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, така и по т. т. 3 и 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, както и в ТР № 6 от 20.05.2022 год. по т. д. № 6/2020 год. на ОСГТК на ВКС.

Поради горните съображения атакуваното с подадената молба за отмяна решение, с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда на последиците по чл. 51, ал. 2 ЗН, а именно, че молителите са загубили правото да приемат наследството, оставено от Й. Г. Г., починал на 7.12.2024 год., не подлежи на отмяна по реда на извънинстанционния контрол.

Затова и молбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 227/2026 год. на ВКС, ІІ г. о.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Н. Г., Г. Й. Г. и Н. Й. Г., всички от [населено място], чрез адв. Ат. А., за отмяна на влязло в сила решение № 452 от 2.06.2025 год. на Добричкия районен съд по ч. гр. д. № 697/2025 год.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3