Определение № 482 от 03.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. Варна, 03.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900140 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Уинд Стрийм“ ООД, ЕИК 148121984 срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща го страна на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр.

София, *** и „Енергиен системен оператор“ЕАД с ЕИК

175201304 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цар Борис III“ 201, което съдът преценява като допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено.

С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 374 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът счита, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявените искове за процесуално допустими.

1

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

КОНСТИТУИРА „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, *** и „Енергиен системен оператор“ЕАД с ЕИК 175201304 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цар Борис III“ 201, като трети лица

– помагачи на страната на ответника

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, гр. Варна.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването да представи 2 броя преписа от исковата молба, допълнителната искова молба и отговора на допълнителната искова молба, ведно с приложенията им, за връчване на третите лица помагачи, както и нарочни молби по чл.219 от ГПК за конституирането им, съдържащи обосновка на правния интерес от привличането, като при неизпълнение определението за конституирането им ще бъде ревизирано.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на третите лица-помагачи препис от исковата молба, отговора, допълнителната искова молба и допълнителния отговор, ведно с приложенията им и препис от молбата на ответника с правно основание чл.219 от ГПК, след представянето им от ответника.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 31.05.2024г. от 15.30 часа , за която дата и час да се призоват ищеца и ответника, като им се връчи копие от настоящото определение, на ищеца – и препис от допълнителния отговор. Третите лица – помагачи да се призоват след постъпване на преписите от съдебните книжа.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявен от „УИНД СТРИЙМ” ООД, ЕИК

148121984, със седалище гр.

София, срещу

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (с предходно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД), ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна, иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 266 894.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на отдадената и произведена ел. енергия от вятърна електрическа централа, находяща се поземлен имот 001052 в с.

Крупен, общ. Каварна, обл. Добрич, при работа на генератора с мощност 2 MW за периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г. и тази, която би отдала при мощност 3 MW, претърпени поради неизпълнено задължение на ответника по Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от 30.09.2013 г. да осигури на ВяЕЦ достъп до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната присъединителна мощност, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, ищецът е собственик на процесната ВяЕЦ с номинална мощност от 3 MW, като фактическото й присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответника, с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи” АД, е извършено през ноември 2010г. На 2

30.09.2013г. между страните е сключен договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13224-10.10.2013г. Още след присъединяването на централата на ищеца към електроразпределителната мрежа, ответникът е наложил постоянно ограничение поради хардуерна конфигурация в Главна разпределителна уредба /ГРУ „Крис“/, осъществено в релейната защита, отнасящо се до три ветрогенератора, включително процесната ВяЕЦ, което не им позволява да работят едновременно на номинална мощност от по 3 MW. Периодичното активиране на защитата в ГРУ, водещо до имуществени загуби и потенциално увреждане на устройствата, е наложило постигането на уговорка между собствениците на трите генератора кое устройство при каква мощност да работи поради наложеното им от ответника ограничение от 7 MW. По тази причина, след необходимите софтуерни настройки, от 19.01.2011 г. ищцовата ВяЕЦ е започнала да работи при мощност от 2 MW.поради което с поставянето под напрежение на генератора, централата започнала да произвежда електрическа енергия с 2/3 от капацитета на инсталираната си мощност. Твърди се, че така въведеното ограничение представлява неизпълнение по чл.79 ЗЗД на договорните задължения на ответното дружество да осигури достъп до електроразпределителната мрежа на пълната присъединена мощност, поради което се претендира обезщетение за претърпените от ищеца пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на отдадената и произведена от централата ел.енергия и тази, която би отдала при мощност 3 MW.

Ищецът счита, че обуславящ за размера на претендираните вреди е размерът на нетното специфично производство (НСП), дефинирано в §1, т. 29 ДР на ЗЕВИ. С т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР е прието, че НСП е в размер на 2000 kWH за 1 kW инсталирана мощност или съобразно номиналната мощност на централата – 6000 MWh годишно. С Решение № Ц010/30.03.2011 г. на ДКЕВР /КЕВР/ преференциалната цена за MWh е определена на 188,29 лв. Ищецът твърди, че за 2018 г. е произвел 5 436 MWh, като счита, че дори при работа на ВяЕЦ при максималния капацитет от 3 MWh не би достигнал НСП за 2018 г., а би произвел само 5 999 MWh. По тази причина е остойностил възможното за производство количество по 188,29 лв.

За периода 01.03.2018 г. – 30.09.2019 г. между него и „Е. ОН.България Продажби“ АД (понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД) е сключен Договор № 109/25.10.2010 г. за изкупуване на произведената от процесната ВяЕЦ ел. енергия. Доколкото централата е попадала в категорията на тези, работещи до 2 250 часа, то чл. 18, ал. 3 и 4 от договора препращат към определената в Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР /КЕВР/ цена от 188,29 лв. Ищецът поддържа, че на основание § 34, ал. 1 ПЗР на ЗЕ е сключил с новосъздадения с изменението на чл. 36б ЗЕ /обн. ДВ. бр. 103 от 2018 г./ Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ /ФСЕС/ Договор № ВЕИ319/23.08.2019 г. за компенсиране с премия за произведените количества ел. енергия до размера на определеното НСП, въз основа на което е била определена преференциалната за тези производители цена. Съгласно § 34, ал.

8 ЗИДЗЕ с влизането в сила на договора – 01.10.2019 г. е бил прекратен горепосоченият Договор № 109/25.10.2010 г. С Решение № Ц-17/01.07.2019 г. на КЕВР, раздел XIX, т. 1.6 е била определена премия в размер на 104,14 лв. за MWh до достигане на НСП. С оглед предоставената му посредством изменението на чл. 100, ал. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г./ 3 възможност като производител, притежаващ обект с обща инсталирана мощност от и над 1 MW, да продава цялата или част от произведената си ел. енергия чрез търговец на ел. енергия на свободния пазар, на 10.09.2019 г. ищецът е сключил с „Енерджи МТ“ ЕАД договор за покупко-продажба на ел. енергия със срок на действие съгласно допълнително споразумение № 1 – 01.10.2019 г. – 30.10.2019 г. при цена 88.00 лв. за MWh. На 07.10.2019г. е сключил договор със „Синергон Енерджи“ ЕООД за покупко-продажба на ел. енергия и участие в стандартна балансираща група с общо средно претеглена цена не по-ниска от 88,20 лв. за MWh. За 2019 г. ищецът също счита, че процесната ВяЕЦ не би достигнала НПС при работа на пълна мощност от 3 MW, поради което изчислява размера на пропуснатите си ползи за м. септември 2019 вкл. съгласно цената по Договор № 109/25.10.2010 г., а тези за м. октомври, ноември и декември 2019 г. - като сбор от уговорените с координаторите на балансиращата група цени, посочени в съответните договори и фактури към тях и 104,14 лв. – премия от ФСЕС. Относно вредите з а 2020 г. пояснява, че предвид обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение в страната, на 25.03.2020 г. е сключил със „Синергон Енерджи“ ЕООД Анекс № 1 към договора от 07.10.2019 г., като в т. 1 от анекса е била определена цената за доставката. На 08.06.2020 г. между него и „Синергон Енерджи“ ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на ел. енергия и участие в балансираща група с фиксирана цена 76.00 лв. за MWh, действащ и към датата на подаване на исковата молба. С Решение № Ц-27/01.07.2020 г. на КЕВР за периода 01.07.2020 г. – 30.06.2021 г. /предвид Решение за поправка № Ц-31/10.07.2020 г. на КЕВР/ е определена премия от 104,84 лв. за MWh до достигане на НСП. Ищцовото дружество поддържа, че при работа с мощност от 3 MW, ВяЕЦ би достигнала НСП в края на м. ноември 2020 г., а не в началото на м. декември 2020 г. Относно размера на пропуснатите през 2021 г. ползи ищецът заявява, че същият е формиран от сбора от цената по договора от 08.06.2020 г., сключен със „Синергон Енерджи“ ЕООД – 76.00 лв. за MWh и премията от ФСЕС от 104,84 лв. или общо 180,84 лв. за MWh.

В депозирания в срок писмен отговор ответникът

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението на ищеца да реконструира килия Конаре и да представи съответните документи за въвеждане в експлоатация, договорът не е влязъл в сила и съответно е неоснователна претенцията за вреди от неговото неизпълнение. Според ответника едно от условията на предварителния договор, поставени от „НЕК“ АД, за присъединяване на 9 MW на ВЕЛ „Конаре“ към електропреносната й мрежа е била реконструкцията на килия „Конаре“. По тази причина в анекси към договора за присъединяване от 30.04.2008г., 19.01.2011г. и 30.04.2009 г. страните са договорили до преоборудване на присъединителното съоръжение ответното дружество да прилага ограничение до съответно 5 MW и 6 MW на общо отдавана мощност. Уговорката е била, че до реконструкцията това ограничение ще бъде търпяно. Ответникът заявява, че тези договорки не са отпаднали и със сключването на Договора за достъп през 2013 г., чието действие дори е поставено в зависимост от изграждането на присъединителни съоръжения от ищеца. Излага се, че ответното дружество не е ограничило достъпа на ищеца до мрежата, а това ограничение е въведено по съглашение с производителите, собственици на другите ВяЕЦ, присъединени към извод Крис. Твърди се, че не е налице виновно неизпълнение на ответното дружество, препятстващо реконструкция на килия Конаре, доколкото същото 4 е действало добросъвестно, изпълнило е всички искания на „НЕК“ ЕАД във връзка със съгласуване на проектите за реконструкция, но отговор от „НЕК“ ЕАД не бил получен. Оспорва се също наличието на непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение и настъпилите за ищеца вреди, доколкото в случая ограничението и неговия размер е следствие на договореност с трети лица. Твърди се също, че така настъпилите вреди са били предвидими, тъй като при сключване на договора ищецът се е съгласил ограничението на извода да бъде прилагано до реконструкция на килия „Конаре“ и се е задължил да я осъществи. Излага се и че ищцовата ВяЕЦ е работила при непълен обем по решение на нейния собственик, съгласувано със собствениците на останалите две ВяЕЦ, а не поради виновно поведение на ответника. Оспорва се и размерът на твърдените вреди, като се сочи, че производството на електрическа енергия от ВяЕЦ зависи от множество обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени и контролирани – скорост на вятъра, техническа изправност на съоръжението и др., което води до невъзможност да се установи по безспорен начин сигурно увеличаване на имуществото на ищеца и неговия конкретен размер. Оспорва се ищцовото твърдение, че за 2019г. – 2021г. ВяЕЦ не е могла да достигне до съответния НСП. Твърди се също, че посочената цена по договори със „Синергон енерджи“ ЕООД и „Енерджи МТ“ ЕАД е неприложима, доколкото същата се определя на база заявено количество и график за производство, поради което производство извън този график би довело до намаляване на цената.