Определение № 3246 от 10.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3246 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20261100500706 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по жалба от С. Б., представлявана от своята майка и законен представител Б.Ц. Б., чрез пълномощника адв.П. срещу Определение

№48633/24.11.2025г., постановено по гр.д.№34645/2023г. по описа на СРС, 33ти с-в, с което е оставено без уважение направеното от жалбоподателя по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК искане за изменение в частта за разноските на Решение № 17162/23.09.2025г., постановено по гр.д.№34645/2023г. по описа на СРС, 33-ти с-в.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като съдът погрешно е определил размерът на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца, изчислено съразмерно с уважената част от иска 1980 лв. и отхвърлен иск за сумата от над 1980 лв. до 2335лв., защото това възнаграждение е било договорено съобразно първоначално предявените искове, които са били два-с правно основание чл.439 ГПК относно вземане в размер на 14 795,38 лв. и с правно основание чл.150 СК, а след отделянето на иска по чл.150 СК в друго производство и намаляването на размера на иска по чл.439 ГПК до 2335 лв., съдът е следвало да изчисли заплатеното възнаграждение имайки предвид тези факти, т.е. като възнаграждение за два иска и като такова за иск с цена от 14 795,38 лв., който е уважен до размера на 1980 лв.

В представения от насрещната страна А.Ф., чрез пълномощника му адв.Янев отговор на частната жалба е посочено, че тя е неоснователна, защото фактът, че размерът на иска е намален, след възникването на нови обстоятелства и преди насрочване на първото заседание, не задължава клиента и адвоката да намалят адвокатското възнаграждение, което вече е заплатено. Доколкото договорката за размера на възнаграждението била лична и предвид свободния характер на адвокатската професия, всеки може да 1 договори, какъвто размер адвокатско възнаграждение прецени. Преценката дали ответната страна, ще възрази срещу този размер е отново лична и индивидуална. В отговора се сочи, че насрещната страна е имала множество възможности да възрази - с отговора на исковата молба, с нарочна молба или в последното съдебно заседание, но поради една или друга причина не го е направила, поради което счита, че това нейно право е преклудирано и доколкото са били представени доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение, както и нарочно искане за присъждането му, още със самата искова молба, то насрещната страна няма основание да претендира изменение на решението в тази му част.

Софийският градски съд, ЧЖ-V I - A състав, след като прецени оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е основателна.

С молба от 22.10.2025г. подадена от жалбоподателя, на основание чл.248 ГПК е било поискано изменение на постановеното решение в частта за разноските досежно размерът на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

В молбата като основания за изменението на решението в частта за разноските, и намаляването на присъденото адвокатско възнаграждение са изтъкнати възраженията, че ищецът не е поискал разноски в съдебната зала, не е представил списък на разноските и договор за правна помощ, при което ответникът е бил лишен от възможността, да оспори размера на адвокатското възнаграждение, а подадената от ищеца молба, с искането за разноски, е постъпила по делото, едва след като последното съдебно заседание е приключило. Посочено е, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено, че ответник по делото е малолетно дете. На последно място е посочено, че следва да се има предвид, че ищецът е завел иск за 14 225 лева, като е оттеглил същият до размера на 2335 лева, а адвокатското възнаграждение е изчислено съразмерно с предявен иск от 2335 лв. и уважен иск за 1980 лв.

С обжалваното определение СРС правилно е посочил, че искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски е направено още с исковата молба, като не е необходимо то да се прави неколкократно от страната, в това число и до приключването на последното по делото открито съдебно заседание, за да бъде съобразено от съда. Отразено е, че доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца е било представено още с подаването на исковата молба, като видно от чл. 2 от представения договор, сключен с адв. Д.Я., уговореното възнаграждение от 1730 лева е платено при подписването на договора /л. 37 от делото/, при което съдът е присъдил сума, пропорционална на уважената част от иска, след намаляването му. Относно релевираното възражение на ответната страна за прекомерност на претендираното от 2 ищцовата страна адвокатско възнаграждение съдът също така правилно е посочил, че в случая ответникът е имала възможността да релевира това си възражение до приключването на съдебното дирене в откритото съдебно заседание, поради което то не може да бъде направено за пръв път с молбата по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд не е взел отношение по релевираното възражение за това, че е изчислил размерът на разноските по делото за заплатено в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, считайки, че то е договорено и заплатено за иск с цена от 2335 лв., а не за иск с цена от 14 795,38 лв.

Видно от приложения на л.37 от делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и пълномощника му адв. Янев, страните по него са договорили, че за воденето и приключването на делото пред първата инстанция по повод на предявен отрицателен установителен иск, доверителя ще дължи на довереника възнаграждение в размер на 1730 лв., като на договорът е придадено и значението на разписка за заплащането на това възнаграждение. Поради изложеното до тук се налага извода, че това адвокатско възнаграждение е заплатено само във връзка и по повод на предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, който е бил с цена от 14 795,38 лв.

С определение от 04.03.2025г. СРС е прекратил частично делото по отношение на иска с правно основание чл.439 ГПК относно размера на вземането от над 2335 лв. до 14 795,38 лв., поради частичното оттегляне на този иск от страна на ищеца. Съдът не е присъдил разноски по делото по повод на частичното му прекратяване съгласно чл.81 ГПК и чл.78,ал.4 ГПК в полза на ответника, защото подобно искане не е било релевирано от негова страна, а и не са били представени доказателства за това, че той е направил такива. Ответникът не е подал молба за допълване на това определение в частта за разноските в срока по чл.248,ал.1 ГПК. Обстоятелството, че иска е намален от ищеца е следвало да бъде съобразено от първоинстанционния съд при определянето на дължимите от ответника разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, доколкото то се изчислява съразмерно с уважената част от иска, спрямо отхвърлената му част и тази, за която делото е прекратено.

В настоящия случай въззивният съд намира, че в първоинстанционното производство разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца е следвало да бъдат изчислени съразмерно с предявен иск в размер на 14 795,38 лв. и уважен иск в размер на 1980 лв., при което дължимите от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с уважената част от иска са 231,52 лв., а не 1466,98 лв.

По тези съображения съдът намира, първоистанционното определение за неправилно и незаконосъобразно, при което частната жалба следва да бъде уважена относно претенцията за изменение на решението в частта за 3 разноските и присъждане в полза на ищеца А.Ф. на разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 231,52 лв., а не 1466,98 лв. или общо 692,30 лв., а не 1927,77 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение №48633/24.11.2025г., постановено по гр.д.

№34645/2023г. по описа на СРС, 33-ти с-в.

И З М Е Н Я Решение № 17162/23.09.2025г., постановено по гр.д.

№34645/2023г. по описа на СРС, 33-ти с-в в ЧАСТТА за разноските, като вместо:

„ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. Б. Б., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б.Ц. Б., ЕГН ********** да заплати на А.Ф. Ф., ЕГН ********** сумата от 1927,77 лева разноски по делото, пропорционално на уважената част от предявения иск.“, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. Б. Б., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б.Ц. Б., ЕГН ********** да заплати на А.Ф. Ф., ЕГН ********** сумата от 692,30 лева разноски по делото, изчислени пропорционално на уважената част от предявения иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4