Решение № 5039 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5039 гр. С., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110128185 по описа за 2023 година

Предявени са искове от И. К. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „К. К.“ № 20, срещу „В.БГ.“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Д. Х.“ № 52-54: по чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 10а, вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 143 и чл.

146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата в договор за паричен заем № ****** от 22.10.2019 г., сключен между страните, изменен с анекси от 22.10.2019 г., 22.10.2019 г., 24.10.2019 г. и 01.11.2019 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност; по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 152,88 лв., недължимо платена във връзка с клаузата относно такса за експресно разглеждане по договор за паричен заем № ****** от 22.10.2019 г., сключен между страните, изменен с анекси от 22.10.2019 г., 22.10.2019 г., 24.10.2019 г. и 01.11.2019 г., ведно със законната лихва от 25.05.2023 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 22.10.2019 г. с ответника са сключили договор за паричен заем № ******, по силата на който му била предоставена сумата от 450,00 лв., при лихвен процент 40,98 % и ГПР 49,70 %, като заемът следвало да бъде погасен в срок до 18.11.2019 г. В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от него на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 93,96 лв. Твърди, че впоследствие между страните били сключени и четири анекса към договора – на 22.10.2019 г., 22.10.2019 г., 24.10.2019 г. и 01.11.2019 г., с които били отпуснати допълнителни суми в размер на 50 лв., 100 лв., 50 лв. и 100 лв., като таксата за експресно разглеждане била увеличена съответно в размер на 113,99 лв ., 124,00 лв., 134,12 лв. и 152,88 лв. Твърди, че към настоящия момент изцяло е погасил всички дължими суми по договора, а именно 924,36 лв., вкл. таксата за експресно 1 разглеждане. Излага съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, поради нарушение на ЗПК и ЗЗП. Поддържа, че съгласно чл.10а, ал. 2 ЗПК не се допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а горепосочената такса по своята същност представлявала такса за усвояване и управление на кредита. Излага съображения, че клаузата цели заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства. Поддържа още, че процесната клауза е нищожна поради неравноправност на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП. Навежда и доводи за нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като е нарушен принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и умишлено се въвежда потребителя в заблуждение.

Поради това счита, че платената от него такса за експресно разглеждане е платена без основание. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В.БГ.“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените от ответника по реда на чл. 190 ГПК документи, приети като писмени доказателства по делото, а именно договор за кредит № ******/22.10.2019 г., четири броя анекси за допълнителна сума към същия от 22.10.2019 г., 24.10.2019 г. и 01.11.2019 г. и пет броя стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити към договора за кредит и анексите към него, се установява, че на 22.10.2019 г. между страните ( ответникът е с предходно наименование „4финанс“ ЕООД до 21.03.2022 г.) е сключен договор за кредит № ******, по силата на който на ищеца е отпуснат заем от 450 лв. при погасяване в срок до 18.11.2019 г., при ГПР 49,70 %, ГЛП 40,98 %, такса експресно разглеждане в размер на 93,96 лв. и обща дължима сума по кредита в размер на 557,60 лв. Установява се също така, че между страните са сключени общо четири анекса към процесния договор за кредит, първите два от които – на 22.10.2019 г., третият – на 24.10.2019 г. и четвъртият – на 01.11.2019 г. По силата на всеки анекс на ищеца е отпусната допълнителна сума към първоначално отпуснатия заем, както следва: с първия – в размер на 100 лв., с втория – в размер на 50 лв., с третия – в размер на 50 лв., а с четвъртия – в размер на 100 лв. С всеки анекс е начислена такса експресно разглеждане, както следва: с първия – в размер на 20,03 лв., с втория – в размер на 10,01 лв., с третия – в размер на 10,12 лв., а с четвъртия – в размер на 18,76 лв. Общата дължима сума по кредита, съгласно всеки от анексите, възлиза на сумите, както следва: по първия – в размер на 680,66 лв., по втория – в размер на 742,18 лв., по третия – в размер на 803,70 лв., а по четвъртия – в размер на 924,36 лв. Общият размер на таксата за експресно разглеждане по процесния договор за кредит и анексите към него възлиза в размер на 152,88 лв. С всеки анекс страните са се споразумели, че срокът на договора, както и всички останали клаузи, уговорени в общите и специални условия на договорра, остават непроменени.

Като писмено доказателство по делото са приети общите условия, приложими към процесния договор и анексите към него, неоспорени от ищеца. В т. 2.2. от същите е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при 2 изрично искане отстрана на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. А съгласно т. 2.3., когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работно време за кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените петнадесет минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден. Видно от т. 2.4. от общите условия, за заявката на услугата за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се начислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че действителният размер на годишния процент на разходите (ГПР) по процесния договор и анексите към него, като се отчете предвидената такса експресно разглеждане, е в размер на 1874,12 %. От заключението се установява също така, че по процесния договор за кредит е платена сума в общ размер на 924,36 лв., която е отнесена за погасяване на главница в размер на 750 лв., лихва в размер на 21,48 лв. и такса в размер на 152,88 лв.

При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл.

146 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключен между него и ответника договор за паричен заем, в т.ч. анексите към него, със соченото в исковата молба съдържание, както и пороци на договорната клауза, водещи до нейната нищожност – противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже извършено плащане на процесната сума в полза на ответника на основание процесната клауза, предвиждаща заплащане на „такса за бързо разглеждане“, а в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така извършеното плащане, поради което не се дължи нейното връщане.

Несъмнено ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а ответникът кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В конкрения слуачай, според договора експресното на кандидатурата гарантира 3 получаване на отговор на искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му, като услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаване на искането за отпускане на кредит. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за експресно разглеждане следва да се квалифицира като такса за действия, свързани с усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по отпускане на кредита и като такива не могат да бъдат събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Не може да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от служители на ответното дружество не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, разходите се покриват с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а ЗПК (които урежда такси за други услуги). Следователно клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в процесния договор за кредит, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.

Предвид изложеното може да се направи извод, че възнаграждението за експресно разглеждане на документи, без значение как е именувано от кредитора, в случая представлява възнаграждение за отпуснатия кредит – възнаградителна лихва, приход за кредитора. Следователно тази такса съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо с уговарянето се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 тези клаузи са нищожни.