Решение № 30 от 03.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330106102 по описа за 2024 година

Предявени са иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД И насрещни евентуално съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.23, ал.1 от ЗПК.

Ищцата Р. Т. И. от гр. **** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 1 142, 04 лева по чл.11, ал.1 от сключения между нея и ответника в гр. *** Договор за потребителски кредит № *******. към искане № ******, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Кеш Пойнт България” ЕООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. От своя страна, с предявените обективно съединени при условията на евентуалност насрещни искове, ответникът, в качеството му на ищец по насрещната искова молба, моли съдът да осъди ищцата по основния иск да му заплати сумата 1 200 лева, представляваща неизплатената главница по Договора, заедно със законната лихва, а – при условията на евентуалност, ако съдът обяви за недействителен целия Договор – да осъди 1 ищцата по основния иск да му заплати главницата по Договора в размер на 1 200 лева, заедно със законната лихва, на основание чл.23 от ЗПК, по изложените в насрещната искова молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за липса на предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ищцата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАДв., а – ако съдът приеме, че такова се дължи - за прекомерност на същото.

Ищцата по основния иск, в качеството й на ответник по насрещната искова молба, моли съдът да отхвърли предявените срещу нея при условията на евентуалност насрещни обективно съединени искове като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на насрещната искова молба съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях в гр. ****** е бил сключен Договор за потребителски кредит № *****. към искане № ******, с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 1 200 лева, платими на 9 месечни вноски, считано от 21.03.2024 г. – като в чл.11 от Договора страните са уговорили, че ако ищцата не предостави на ответника уговореното между тях в чл.5 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Договора, тя дължи на ответника неустойка в размер на 1 142, 04 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към Договора.

Доколкото уговореният размер на неустойката надхвърля с над 50% размера на главницата, съдът намира, че действително клаузата за заплащане на неустойка противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, поради което се явява нищожна, а оттук – че искът се явяват доказан по основание и следва да се уважи.

Същевременно, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, ищцата не е върнала на ответника никаква част от отпуснатия й кредит в размер на 1 200 лева – с оглед на което съдът намира, че предявения от ответника срещу нея насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер (доколкото претендирания размер на главницата съвпада с действително дължимия, предвид размера на получения от нея кредит) и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 17.05.2024 г. – датата на подаване в съда на насрещната искова молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер в размер на 200 лева – като 2 предвид обстоятелството, че със сключения между ищцата и пълномощника й Договор за правна защита и съдействие те са уговорили адв. Н. да я представлява безплатно и адвокатското му възнаграждение да бъде определено от съда, както и, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, цената на уважения иск и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направените от ответника възражения за недължимост на адв. Н. на възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение..

С оглед уважаването на насрещния иск, ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 533, 30 лева – платени ДТ и адвокатско възнаграждение с ДДС, като предвид фактическата и правна сложност на спора и цената на уважения насрещен иск, съдът намира, че направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на неустойка в размер на 1 142, 04 лева на чл.11, ал.1 от сключения между Р. Т. И., ЕГН **********, от гр. *******, със съдебен адрес: *********, адв. С. Н., И „Кеш Пойнт България” ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от ***** Н. П. П., със съдебен адрес: *****, Адвокатско дружество *******, Договор за потребителски кредит № *******към искане № ******, КАТО противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Р. Т. И., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: *********, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 200 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Р. Т. И., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, СУМАТА 1 200 лева, представляваща неизплатена главница 3 по сключения между страните в гр. *** Договор за потребителски кредит № *****. към искане № *****, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.05.2024 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 533, 30 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за недължимост на пълномощника на ищцата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. И за прекомерност на определения размер на същото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4