Решение № 59 от 10.03.2021, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Административно наказателно дело 18/2021
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 10.03.2021
- В сила
- 06.07.2021
- Състав
- КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.3 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Разград , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20213330200018 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от «Д. - КОНСУЛТ» ЕООД-гр. Разград срещу Наказателно постановление №550320-F573226 от 09.12.2020г. на Директор на Офис /дирекция/ за обслужване - Разград при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, с което на обжалващото дружество за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС за жалбоподателя не се явява представител.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Разград изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление на обжалващото дружество за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F573226/01.10.2020г., съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Разград. В акта и в НП се сочи, че при извършена проверка на 17.08.2020г. в ТД на НАП гр.
1
Варна, офис Разград е установено, че «Д. - КОНСУЛТ» ЕООД, като данъчно задължено лице съгласно чл.3 от ЗДДС не е подало в ТД на НАП – Варна, офис Разград справка декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2020г. до 31.07.2020г. в законоустановения срок до 14.08.2020г. На лицето била изпратена покана от 17.08.2020г. за подаване на справка – декларация и съставяне на АУАН за неспазен срок. Справката – декларация била подадена на 27.08.2020г.. Посочено е, че е налице закъснение от 13 дни. Посочено е още, че нарушението е първо.
По делото е разпитана свидетелката П. П. /актосъставител/. Тя сочи, че след приключване срока за подаване на декларации извършили проверка и установили кои задължени лица не са подали справки в срока, тогава на жалбоподателя била отправена покана да подаде декларация и такава била подадена. От страна на жалбоподателя обяснили, че опитали да подадат декларация по електронен път и мислели, че това е сторено, но в базата на НАП нямало постъпила такава декларация.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Съдът намира, че в случая обжалващото юридическо лице е неправилно санкционирано. Наистина не е спорно, че в случая санкционираното дружество, като задължено лице по ЗДДС е следвало да подаде декларация за процесния данъчен период /01.07.2020г. - 31.07.2020г./ до 14.08.2020г. Декларацията обаче е подадена на тринадесетия ден след изтичане на този срок. При това от формална страна действително е осъществен съставът на административното нарушение по чл.179 от ЗДДС. Съдът обаче намира, че разглежданият случай се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което обжалващото дружество не е следвало да бъде санкционирано. Вярно е, че в случая жалбоподателят е подал дължимата декларация едва след като е поканен за това от наказващата институция.
Това обаче не променя факта, че става дума за минимално закъснение, свързано с крайно незначителни вредни последици. Самият наказващ орган дължи мотиви в самото НП, досежно преценката за маловажност, а в случая такива мотиви реално липсват в НП, като само се сочи, че предпоставките за това не били налице. Преценка за маловажност следва да се прави дори в случаи като настоящия, визиращи нарушение на просто извършване. В крайна сметка съдът приема, че разглежданото деяние е маловажно, а маловажността в случая се обуславя от редица обстоятелства. На първо място самото закъснение е минимално. Закъснение от около две седмици, според настоящия състав, е приблизителният предел до който може да се говори за маловажност. В случая закъснението не надхвърля този приблизителен предел. Отделно от това явно не става дума за проявена недобросъвестност или неглижиране на задължения и съдът приема, че действително причина за ненавременно подадената декларация се явява явно неуспешна работа с електронната система, което не се оспорва и от наказващия орган. Също така не е оспорено изложеното в жалбата, че начисленият данък е платен в законовия срок, макар и декларацията да не е подадена успешно тогава. При това е очевидно, че краткото закъснение за подаване /успешно такова/ на справка - декларация, което е допуснато не води до някакви 2 реални неблагоприятни последици. Отделно от това обжалващото дружество явно не е наказвано до сега за нарушения на данъчното законодателство /данни в обратен смисъл няма, а и в самото НП се сочи, че това е първо нарушение/, което също смекчава положението му. Общо казано случаят се изразява в това, че е направен един неволен пропуск за подаване на декларация в срок, който пропуск обаче бързо е поправен. При това положение очевидно е неуместно точно в случай като този да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност. Случаят очевидно е маловажен /с оглед критериите на чл. 93, т.9 от НК/, което наказващият орган е следвало да прецени и след като не го е направил е издал едно незаконосъобразно Наказателно постановление, което по тази причина следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №550320-F573226 от 09.12.2020г. на Директор на Офис /дирекция/ за обслужване - Разград при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, с което на «Д. - КОНСУЛТ» ЕООД-гр. Разград за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3