Решение № 1884 от 29.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1884 гр. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100105174 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от П. К. Д., с която срещу Софийски районен съд е предявен иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение от страна на ответника на задължението му за разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи на гр.д. №54463/2011 г. по описа на СРС, 50 състав.

Ищецът твърди, че е на 08.12.2011 г. е предявил иск по гражданско дело – за обявяване на нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот от своя наследодател. Открито съдебно заседание е насрочено две години след образуване на делото – на 10.12.2013 г., делото е обявено за решаване и към момента на предявяване на иска по настоящото дело (10.02.2023 г.) – в продължение на 10 години, решение по делото не е постановено. От забавянето за него са настъпили вреди – подкопано е доверието му в съдебната система, направил е разноски, които не вярва да му бъдат възстановени в обозримо бъдеще, не счита, че при постановяване на решението съдът ще направи правилна преценка на доказателствения материал. Оценява неимуществените си вреди на 40000 лв. и претендира законната лихва от момента на забавата – 08.12.2011 г.

Ответникът оспорва иска. Оспорва да има забавяне, оспорва настъпване 1 на твърдяните вреди, причинната им връзка с продължителността на производството и размера на претендираните вреди, който счита да не е съобразен с критериите по чл.52 ЗЗД.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска и надлежния процесуален ред за разглеждането му:

С нормата на чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ законодателят е въвел отговорност за държавата за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Разпоредбата е приета с изменението на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр.98/11.12.2012 г. и е в сила от 15.12.2012 г., а с чл.8, ал.2 е уреден процесуалния ред за предявяване на искове по висящи и по приключили производства. Законът е специален и изрично предвижда, че обезщетение по чл.2б не може да се търси по общия ред – ал.8, ал.1 ЗОДОВ.

Съгласно разясненията, дадени с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III Г. О., отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото по чл.6, §1 Конвенцията по висящо производство, се реализира по реда на ЗОДОВ, като в този случай допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8, ал.2 от закона - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета „а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Към момента на образуване на настоящото производство – 10.02.2023 г., производството по гр.д. №54463/2011 г. по описа на СРС, 50 състав, е висящо. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

По иска по чл.2б ЗОДОВ:

По делото е безспорно между страните, а и от събраните в настоящото исково производство писмени доказателства се установява, че гр.д.

№54463/2011 г. по описа на СРС е образувано по подадена на 09.12.2011 г. искова молба от П. К. Д., с която са предявени срещу Анна Д.а Д.а искове както следва: иск с правно основание чл.26 ЗЗД за признаване на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на ищеца за собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот и осъждане на ответницата да предаде владението на имота. С разпореждане от 16.12.2011 г. на ищеца са дадени указания за вписване на исковата молба, вписването е извършено на 21.12.2011 г. На 06.01.2012 г. съдът е разпоредил 2 връчване на препис от исковата молба на ответника, на 07.03.2012 г. е постъпил писмен отговор. С разпореждане от 02.04.2012 г. съдът е констатирал нередовност на исковата молба, дал е указания на ищеца, които са изпълнени на 23.04.2012 г. На 04.11.2013 г. съдът е постановил определение по чл.140 ГПК и е насрочил открито съдебно заседание по делото на 10.12.2013 г. На посочената дата е проведено съдебно заседание, в което е даден ход на делото, докладвани са предявените искове, събрани са допуснатите доказателства – писмени и гласни (чрез разпит на ангажирани от двете страни свидетели) и са проведени устни състезания, след което съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. Съдебното решение е постановено на 05.05.2023 г. В него съдът е анализирал писмените и гласни доказателства и е приел, че твърденият от ищеца порок на волята на оспорения договор не е налице и договорът е валиден. По тези мотиви е отхвърлил предявените искове и е възложил в тежест на ищеца разноските на ответницата. На 05.06.2023 г. е постъпила въззивна жалба от ищеца, но същата е оттеглена от него с молба от 20.06.2023 г. Постановеното решение е влязло в сила на 25.07.2023 г.

От изложеното съдът приема, че общата продължителност на гражданското производство към подаване на исковата молба е 11 години и 2 месеца. Към момента делото е приключило с окончателен съдебен акт, с който претенциите на ищеца са отхвърлени като неоснователни. При определяне дали гражданското производство е разгледано в разумен срок, съдът следва да съобрази общата продължителност на процеса. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В случая гражданското производство вече е приключило, началната му дата 09.12.2011 г., а крайният съдебен акт е влязъл в сила на 25.07.2023 г., тоест общата му продължителност надвишава 11 години и 8 месеца, като през целия период производството се е развило в една съдебна инстанция.

Предметът на производството се характеризира с правна и фактическа сложност – спорни между страните са както фактическите твърдения – излагат се противоречиви такива, така и правните изводи, от които произтича претендираното право (по въпроса за действителността на алеаторен договор за издръжка и гледане, в който престацията на приобретателя е уговорена както за минали, така и за бъдещи грижи и доколко краткровременност на бъдещите грижи обуславят липса на основание). Допуснатите доказателства са събрани в рамките на едно открито съдебно заседание. При постановяване на съдебния акт съдът е извършил подробен анализа на противоречивите гласни доказателства и е изследвал и се е позовал на съдебна практика по 3 отношение на спорния правен въпрос.

Съществената причина за продължителността на производството са сроковете, в които се е произнасял съдът - с определението по чл.140 ГПК (1 година и 7 месеца след отстраняване на констатирана нередовност) и със съдебното решение (9 години и 5 месеца след обявяване на делото за решаване). Този срок не е съответен на фактическата и правна сложност на делото – нито на обема доказателствен материал, нито на проведените заседания и броя извършени процесуални действия. Ето защо следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие от страна на съда в продължителен период от време, довело до забава на производството.

Не се установяват действия на ищеца или неговия процесуален представител, с които да са препятствали движението на делото или да са забавили разглеждането му.

В практиката си ЕСПЧ извежда четири критерия за определяне на разумността на срока в наказателното и ненаказателното производство: 1) сложността на казуса; 2) поведението на заявителя; 3) поведението на съответните власти; 4) значение на делото за жалбоподателя. Сложността на делото се свързва както с правните, така и с фактическите въпроси. В случая производството се отличава с фактическа и с правна сложност, по изложените по-горе съображения. В същото време събраните доказателства и не са в голям обем – цялото производство се съдържа общо в 128 листа, т.е. обемът му е малък. Поведението на пострадалия в настоящия случай не е довело до неоснователно забавяне на производството. Поведението на властите, в случая – на съда, може да се характеризира като противоправно бездействие, доколкото изключително продължителните срокове за постановяване на съдебните актове (определение по чл.140 ГПК и решение) не съответстват на обема на доказателствения материал или проучване на съдебната практика по спорните правни въпроси. Относно последният критерий – значение на делото за жалбоподателя, ЕСПЧ приема, че дела с особено значим интерес, които следва да се разглеждат с приоритет, са тези, свързани с трудови спорове, дела за пенсии; дела за осиновяване; дела за упражняване на родителски права или за лични контакти с деца; дела на тежко болни хора, особено ако предметът им е свързан с тяхната болест; дела, отнасящи се до обезщетение за причинени телесни увреждания, за трудова злополука, за насилие от страна на полицията или за незаконно задържане; дела, засягащи гражданско състояние; наказателни дела, при които обвиняемият или подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане под стража“; и т.н.

Процесното гражданско производство се отнася до действителността на акт, с който се прехвърля собствеността върху недвижим имот, съответно – правото на собственост върху имота, т.е. засяга благо с висока житейска значимост и имуществена стойност. Ето защо същото следва да се възприеме като такова със значим интерес за пострадалия.

Като съобрази посочените критерии и изхождайки от значимия интерес 4 за пострадалия и констатираното бездействие от страна на органа, комуто е възложено да разгледа и реши правния спор, съдът приема, че продължителността, надвишаваща 11 години при развитие на производството само пред една съдебна инстанция, излиза извън рамките на разумния срок за разглеждането му. Този период от време е неприемлив и неправомерен. Ето защо съдът приема, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за разглеждане на делото в разумен срок и е осъществен специалният деликт по чл. 2б от ЗОДОВ, за което ответникът носи гражданска отговорност пред ищеца.

На обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, като относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца – разпитан е свидетелят В. Г.

Киров – адвокат на ищеца по делото, от чиито показания се установява, че ищецът проявявал силна заинтересованост за развитието на производството – веднъж месечно се обаждал да пита как върви делото, макар да не се явил лично в проведеното съдебно заседание, всеки път, като се виждал с адвоката си, повдигал въпроса какво се случва с делото и нормална ли е продължителността му. След постановяване на съдебното решение поради голямата продължителност на делото, е загубил интерес да обжалва.

Ответникът не е ангажирал доказателства, оборващи презумпцията за претърпени вреди, нито доказателствата от страна на ищеца за претърпени вреди.

При определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят установени в съдебната практика критерии, в това число общата продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на конкретния казус; ангажираността на страната в съдебното производство – брой участия в съдебни заседания, пътувания до съда; повлияло ли е и как воденото производство върху начина на живот на страната; значението на делото за страната, вкл. видът и размерът на спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство; добросъвестността на увредения. Тежестта на горните обстоятелства, които не са и изчерпателно посочени, няма как предварително да бъде определена с обща значимост към всички случаи на определяне на окончателния размер на обезщетението по чл.