Решение № 21261 от 22.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21261 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря И.Б.В като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20221110163217 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. Г., срещу Х. О. Б., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, нанесени на ищцата, вследствие на изречени по нейн адрес от страна на ответника на обидни думи и изрази в периода 10.06.-12.06.2019 г.

Ищцата твърди, че с ответника са били страни по наказателно дело, по което с присъда от 13.09.2022 г., постановена по ВНОХД №69/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, с пострадал – ищцата в настоящото производство. Сочи, че в хода на горепосоченото наказателно дело ответникът приложил кореспонденция между него и ищцата, от която ставало ясно, че ответникът в периода 10.06.2019 г. – 12.06.2019 г. е употребил спрямо ищцата следните обидни думи и изрази: „...мастийо нагла!”;

„...мършо долна”; „...тъпа путко нещастна”; „Ти си ужасна, досадна и сбъркана жена, която смърди на селска пача и няма чувство за чест и капка гордост”; „Не искам да те чувам повече в кирливия ти животец...”; „Ходи се лекувай от шибаната ти обсесия”;

„...майка ти проста да еба”; „...кухавелке”; „...презряна и безмозъчна кифло”;

„...дебилко”; „най-тъпата на света пак не стопли”; „Психопатка”; „Простакеса”; „селска красавице”; „поради вродената си тъпота пак нищо не разбра, дори написаното, явно ти трябва тълковник”; „ти си уникум, ти си виртуозна олигофренка!”; „Абсурдно и нелепо е общуването с теб!”; „Никога и нищо не схващаш, изместваш темата, прехвърляш отговорността на други лица и ме занимаваш с кретенията си!”; „Най1 великата умопомрачена, с която съм говорил!“; „Еби си майката бе Д, еби си майката ти казвам, че си долна селска пръчка!”.

Ищцата претендира, че цитираните думи имат обиден и унизителен характер, обективно годни са да накърнят честта и достойнството на техния адресат. Поддържа, че думите на ответника я накарали да се почувства дълбоко засегната, особено предвид обстоятелството, че са изречени от лице, с което имала интимна връзка и което я познавало добре. Ищцата и нейното семейство се ползвали с добро име в обществото, всички ги определяли като добри и честни хора, с висок морал и добро възпитание. Но изреченото от ответника я накарало да се замисли дали наистина изглеждала така в очите на хората, като същото оказало изключително отрицателно въздействие върху самооценката й. Сочи, че цитираните по-горе думи и изрази в значителна степен надхвърлят рамките на нормалното човешко общуване и се разминават с общоприетите морални норми. Твърди, че изреченото от ответника по никакъв начин не било провокирано от нея.

От друга страна, прилагането на процесната електронна кореспонденция по наказателното дело злепоставило ищцата публично и опетнило доброто й име пред много хора. Сочи, че имала сериозна, отговорна и достойна професия, която упражнявала съвестно. Ищцата поддържа, че работата й изисквала комуникация с хора, поради което било от изключително значение да бъде уверена в комуникацията с клиенти и партньори. Подобни твърдения не само опетнявали името, авторитета и личността й, но и значително подкопавали самочувствието й, което рефлектирало върху начина й на общуване, което давало отражение и върху работата й. По този начин били засегнати както личната й чест и достойнство, така и оценката за обществената й стойност.

Ищцата твърди, че обидите й причинили чувство за срам, което продължава да носи и към настоящия момент. Станала по-затворена и резервирана към хората, излизала по-малко, загубила съня си. През първите дни след процесните събития отказвала да се храни нормално. Сочи, че представянето на процесната кореспонденция като писмено доказателство по ВНОХД №69/2021 г. от страна на ответника представлявало по същността си признание на нейната автентичност и на факта, че цитираните думи и изрази изхождат от Х. Б.. Намира, че представянето на процесната кореспонденция, в която са обективирани обидните думи и изрази е обстоятелство, което следва да бъде преценено от съда като обстоятелство при определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД.

Ето защо ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 5000 лева – обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в душени болки и страдания, вследствие на изречените по нейн адрес обидни думи и изрази, цитирани по-горе. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се излагат съображения за недопустимост на иска, доколкото обезщетенията за деяния по чл. 130 НК следвало да се присъждат от наказателния съд. Прави се възражение за погасяване по давност на процесната претенция. Отрича да е изричал цитираните думи и изрази. Сочи, че изричането на процесните изрази и представянето им по наказателното дело са две различни деяния, като представянето на доказателства по наказателното дело не можело да доведе до понасяне на гражданска отговорност от ответника, доколкото това било негово право, предвидено в закона. По делото не били представени доказателства, че именно ответникът е изрекъл цитираните в исковата молба думи. Не било установено дали тези думи са били изречени поединично или общо, нито пред кои лица били изречени. Оспорва с ищцата да са били в интимни отношения; сочи, че има сключен граждански брак и две деца.

Намира, че ищцата страда от маниакална обсесия по него и го преследва. Не била налице и причинно-следствена връзка между представяне на доказателства по наказателното дело и твърдените вреди. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД.

Като доказателство по делото с исковата молба е приложена разпечатка от вайбър кореспонденция, за която се твърди, че е между ищцата и ответника. От приложената кореспонденция се установява употребяване на цитираните в исковата молба думи и изрази.

Към настоящото дело са приложени материали по досъдебно производство № 215/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 11367/2019 г., както и НОХД 3937/2019 г. по описа на СГС и ВНОХД №69/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд. По горепосоченото досъдебно производство, на л. 74 от досъдебното производство се намира протокол за доброволно предаване от 06.08.2019 г., с който ответникът – Х. Б., е представил като доказателство по наказателното производство заверени копия от вайбър кореспонденция, която същият твърди да е осъществил с ищцата (пострадал по досъдебно производство №215/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 11367/2019 г).

За доказване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани свидетелски показания.

При разпита си в открито съдебно заседание на 11.10.2023 г. св. Шуманова – дъщеря на ищцата, заявява, че е знаела за наличието на романтична връзка между майка си (ищцата) и ответника. Към момента на процесните събития – м. юни 2019 г. свидетелят живеела в Австрия. Свидетелят сочи, че майка й споделила, че ответникът 3 я обидил. Още преди тази случка обаче майка й споделяла за влошаване на отношенията с ответника, както и за това, че ответникът не искал да й върне 4000 лева, които се намирали у него. Свидетелят споделя, че след обидите, за които майка й й споделила, ищцата се почувствала тъжна и наранена. Започнала да се съмнява в самата си годност като човек. След обидите ищцата отслабнала, нямала желание за много неща, станала по-свенлива и намалила контактите си с хора и приятели драстично, не излизала, не се хранела, не спяла нормално. Свидетелят сочи, че ищцата все още преживявала психологическата травма от нанесените обиди.

Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни доказателства и чрез разпит на св. Пепеланова. Свидетелят сочи, че е била наясно за наличието на интимна връзка между страните по делото, в началото на която ответникът посещавал ищцата на работата й, за да я вижда. Ищцата й споделила за обидите, отправени от ответника. Свидетелят сочи, че ищцата споделила, че има багаж и пари у Х. Б. и иска да си ги вземе. Поддържа, че след побоя осъществен от ответника, ищцата драстично отслабнала, била разбита като човек. След обидите била много разстроена и разочарована от връзката. След случката Д. споделяла, че не се чувства много добре, не й било комфортно, не била както преди По делото е изслушана и съдебно-психиатрична експертиза, която съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира като компетентно и обективно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице ищцата Д. Г. не страна от психично заболяване и няма данни да е страдала от такова в миналото, включително и за периода от началото на 2018 г. до 12.06.2019 г. Интелектът е в границите на нормата, съответстващ на възрастта, образованието и социалния опит. Липсват данни за личностово разтройство и за болестна зависимост към алкохол или за други психоактивни вещества. Липсват данни и медицинска документация за изкарани психотични епизоди в миналото, както и към момента на експертизата, за психози в тесен смисъл, която да отговаря на критерия за продължително разстройство на съзнанието. Вещото лице сочи, че по данни от ищцата след 12.06.2019 г. са били налице проблеми с адаптацията.

По делото е допусната и изслушана и съдебно-психологична експертиза.

Съгласно заключението на вещото лице негативните процесии преживявания при ищцата са се отразили негативно в психо-емоционалната сфера (преобладавали са емоциите от страхово-тревожния и потиснато-депресивния регистър, изразяващи се в усещане за срам, уронено достойнство, притеснение, страх, спряла е да се усмихва, изолирала се е социално, имала е проблеми със съня и е отслабнала). Тези негативни преживявания не са ескалирали до абнормност и не са дали степен на клинични изяви.

Това се дължи както на нейните личностни особености, описани обстойно в настоящата съдебно-психологична експертиза, така и на това, че се е насочила и получила психологична и психотерапевтична подкрепа за преживяното насилие в 4 специализирана организация, така че то не е засегнало психиката й в степен, че да резултира в абнормност и клинични изяви. Към момента повечето от тези негативни преживявания са отшумели, въпреки че при разказването им се просълзява и разстройва, но има психичния ресурс да се справи с тях. Негативните преживявания са изводими от нормата за психична дейност и не покриват критериите на психичните и поведенческите разстройства на Международната класификация на болестите.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД ищецът следва да докаже следните пораждащи правото му предпоставки: 1) деянието, а именно че ответникът е извършил процесното деяние; 2) противоправността на деянието; 3) вредите, а именно, че е претърпял твърдяните в исковата молба неимуществени вреди в претендирания размер; 4) наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответника и настъпили вреди. Вината на делинквента се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът Х. Б. е употребил по отношение на ищцата посочените в исковата молба и цитирани по-горе думи и изрази в кореспонденцията им в периода 10.06.2019 г. - 12.06.2019 г.

Въпреки че от представената с исковата молба разпечатка от вайбър кореспонденция не може по несъмнен начин да се установят страните, осъществили кореспонденцията, то с представянето на посочената кореспонденция по ДП №215/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 11367/2019 г., ответникът е направил извънсъдебно признание за автентичността на кореспонденцията, като изрично е посочил, че предадената с протокола за доброволно предаване от 06.08.2019 г. кореспонденция е проведена между него и Д. Г. Г. – пострадал по досъдебното производство и ищца в настоящото производство. Посоченото извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт съдът намира за годно доказателство, с което се установява първата предпоставка на деликтната отговорност, а именно – извършване на деянието от ответника.