Решение № 12411 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12411 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110100362 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против И. Х.

Х.,гражданка на С,родена на ********** г.,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1027,60 евро главница за топлинна енергия за периода м.11.2022 г. до м.04.2026 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска – на 08.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,167,07 евро мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 16.12.2025 г.,24,54 евро сума за дялово разпределение за периода м.11.2022 г. до м.04.2025 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска – на 08.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,както и 5,63 евро лихва за забава за периода 15.01.2023 г. до 16.12.2025 г.

В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,при което ответницата като клиент на топлинна енергия е задължена да заплаща стойността й в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период главницата не е заплатена и възлиза на 1027,60 евро. Ищецът поддържа,че ответницата отговаря за заплащане стойността на топлинна енергия в срока по общите условия. Предвид обстоятелството,че главницата за топлинна енергия не е заплатена в срок,ищецът твърди,че е начислявал мораторна лихва и претендира такава в размер от 167,07 евро. С исковата молба са претендирани и парични суми за дялово разпределение и лихва върху главница за дялово разпределение.

Ответната страна И. Х. Х. в подадения писмен отговор заявява,че от 1 дълги години живее в С и не знае по какъв начин са формирани задълженията,но е заплатила същите.

Третото лице помагач „Д“ЕООД изразява становище,че дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

С нотариален акт от 16.11.2022 г. И. Х. Х. се легитимира като собственик на апартамент 22 в бл.909 вх.А ет.8 на ж.к.“Люлин“.

Видно от договор,сключен между етажните собственици в сградата на бл.909 на ж.к.“Люлин“,като възложители,и

„Т

С“ЕООД,като изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира дялово разпределение,а етажните собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.

По делото е представен договор,склъчен между „Т С“ЕАД и „Д“ЕООД,съгласно който „Д“ЕООД приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.

Приети са фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател И. Х. Х..

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Приет е фискален бон за сумата от 1260 евро с наредител И. Х. Х. и получател „Т С“ЕАД.

По делото са представени протоколи за неосигурен достъп,както и изравнителни сметки.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД е обусловено от доказване,че между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да установи уговорените права и задължения между страните,да докаже доставеното количество топлинна енергия. С този иск една от страните по договорното правоотношение претендира изпълнение на задължение на насрещната страна,когато липсва доброволно изпълнение. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че договорно правоотношение съществува – ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна енергия,а ответницата Х. е клиент на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот.

Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът на топлоснабдения имот като договорното правоотношение за имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на закона възниква с оглед притежаваното право на собственост,без да се изисква наличието на писмен договор.

Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ регламентира,че правата и задълженията на страните се уреждат според общите условия на дружеството доставчик.

Страните не твърдят да са уговорени индивидуални условия,при което приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението 2 точно,необходимо е стойността на топлинна енергия да бъде заплатена в срока по общите условия. Общите условия на дружеството доставчик регламентират,че задълженията за топлинна енергия подлежат на заплащане в срок от 45 дни от изтичане месеца на доставката. Същевременно разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК предвижда,че съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите в хода на производството обстоятелства,които са от значение за спорното право. Плащането на претендирната с исковата молба парична сума представлява такова обстоятелство,което съдът е длъжен да отчете при постановяване на съдебното решение. С оглед това,че ответницата Х. е заплатила претендираната главница,както и мораторната лихва,начислена върху главницата,исковите претенции по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД подлежат на отхвърляне.

При този изход на делото и като съобрази,че причината за отхвърляне на иска е реализираното плащане в хода на производството съдът счита,че ответницата е дала повод за образуване на делото,поради което следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 51,13 евро.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против И. Х. Х.,гражданка на С,родена на ********** г.,с адрес гр.С,с за осъждане на ответницата да заплати на ищеца парични суми в размер от 1027,60 евро ( хиляда двадесет и седем евро и шестдесет евроцента ) главница за топлинна енергия за периода м.11.2022 г. до м.04.2026 г., 167,07 евро ( сто шестдесет и седем евро и седем евроцента ) мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 16.12.2025 г.,24,54 евро ( двадесет и четири евро петдесет и четири евроцента ) сума за дялово разпределение за периода м.11.2022 г. до м.04.2025 г. и 5,63 евро ( пет евро шестдесет и три евроцента ) лихва за забава за периода 15.01.2023 г. до 16.12.2025 г.,поради направено плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА И. Х. Х.,гражданка на С,родена на ********** г.,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК на Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от 51,13 евро ( петдесет и едно евро и тринадесет евроцента ) юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д“ЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3