Решение № 29 от 09.02.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Горна Оряховица , 09.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Павлина Тонева като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20214120200007 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р. Т. Ч., чрез адв. К. Т. от ВАК обжалва Електронен фиш серия К № 4236969, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. В жалбата излага, че видно от обстоятелствената част на фиша е засечено превишение на разрешената скорост при движение на ремарке. В действителност ремаркето не представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство. Всяко полуремарке или ремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС, какъвто явно е настоящият случай. Следва да се съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 о т ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство.

Поради това счита, че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подлежат само собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства. Моли съда да 1 отмени електронния фиш. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.09.2020 г. в 23:55 часа на ПП I-4 /София – Варна/, км. 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна, със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, била засечена скоростта на движение на състав от пътни превозни средства - лек автомобил и прикачено към него ремарке за лек автомобил „ЖД ТРАВЕЛЕР Т“ с рег. **********, като е отчетена скорост на движение от 87 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 84 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч. Констатирано е превишение от 24 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал № S0000806F623.

Издаден е Електронен фиш серия К № 4236969 от ОД на МВР - Велико Търново за налагане на глоба в размер на 100 лева на жалбоподателя Р. Т. Ч., в качеството й на законен представител „ВИКИ 1 “ ООД – собственик на ремарке за лек автомобил „ЖД ТРАВЕЛЕР Т“ с рег. № ******** /съгласно приложената справка за собствеността на автомобила – л. 12/ , за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДВП.

Видно от писмо на ОД на МВР - Велико Търново № 3660001651/20.01.2021 г. /л.38/ до момента в сектор ПП не е получаван документ, 2 удостоверяващ датата на връчване на фиша.

На 18.12.2020 г. Р. Ч. депозирала по куриер жалба срещу електронния фиш, заведена с вх. № 127500-23898/18.12.2020 г.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е обжалван в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, с оглед твърденията в жалбата и предвид липсата на доказателства, представени от административнонаказващия орган. Жалбата е подадена от лице, което има право да обжалва електронния фиш и е сезиран компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното плащане. Електронният фиш не съдържа данни за датата на неговото издаване и за органа, който го е издал /име и длъжност/, но посочените реквизити не са предвидени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която регламентира изчерпателно съдържанието на електронния фиш.

Поради това непосочването им не представлява нарушение на процесуалните правила.

От приложените на л.10 и л.11 от делото разпечатки „Преглед фиш” е видно, че електронният фиш е издаден на 08.12.2020 г., т.е. 2 месеца и 17 дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане. Поради това към момента на издаване на 3 електронния фиш не е изтекъл шестмесечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.

Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I- 4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 /л.35-л.37/, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към гр.Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/.

Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на ремаркето. От друга страна, от данните в т.1.4 на Методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л.15–л.24/ се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението автомобил с прикачено ремарке на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Велико Търново до директора на дирекцията /л.13/ и от данните на интернет страницата на

МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видеорадарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

От приетото удостоверение 10.12.4888, издадено от БИМ /л.14/, се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система 4

„MultaRadar SD 580”, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020г. и включва датата на установяване и заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 49-С-ИСИС/27.08.2020 г. /л.12/ е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията.

Независимо от изложеното по - горе обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен по същество.

От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от видеозапис /л.8/, представляващи по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 21.09.2020 г. в 23:55 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, процесният състав от ППС - лек автомобил и прикачено към него ремарке за лек автомобил „ЖД ТРАВЕЛЕР Т“ с рег. № ******** се е движел със скорост 87 км/ч. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП обаче, съдът констатира, че е налице основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В последния е посочено, че нарушението е извършено с МПС „ЖД ТРАВЕЛЕР Т“ вид ремарке за лек автомобил регистрационен номер В3185ЕН. В действителност ремаркето не представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство.

Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП , „ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. От своя страна § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието „моторно превозно средство“, като посочва, че такова е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Доколкото процесното ремарке, както всяко такова ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото 5 очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. Поради това процесното нарушение на скорост не би могло да бъде осъществено посредством ремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.

189, ал. 4 о т ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство. При тази формулировка е очевидно, че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подлежат само собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства. Действително, в случая е било невъзможно установяването на теглещото моторно превозно средство, тъй като ремаркето закрива лекия автомобил и изключва заснемането му от техническото средство. Невъзможността да бъде индивидуализирано теглещото моторно превозно средство обаче води и до невъзможност да бъде установен неговият собственик, а според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, т.е.- на собственика. Напълно е възможно МПС, с което е извършено нарушението, да е регистрирано на собственик, различен от този, на когото е регистрирано съответното ремарке. Доколкото липсва задължение собственикът на ремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като възможността двете ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална, следва да се приеме, че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш е незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, а е налице само предположение в такава насока.

Предвид изложеното по-горе съдът следва да отмени обжалвания електронен фиш.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира за неоснователно възнаграждението за 6 прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв. Поради това следва да осъди ОД на МВР – Велико Търново да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 10.12.2020 г.