Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 60 от 01.03.2023, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Гражданско дело 605/2022
Вид
Протокол № 60
Подписан
01.03.2023
В сила
01.03.2023
Състав
Мая Павлова Кончарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 60 гр. Кнежа, 22.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска

Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20221430100605 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищец И. Ц. К. – редовно призована, не се явява, представлява се адв. В.

Ч. от ВрАК, с пълномощно представено с ИМ.

Ответник Г. С. К. – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. П. от ПлАК, с пълномощно представено с отговора на ИМ.

Ответник Б. И. Т. – редовно призована, не се явява, представлява се от адв. И. А. от ПлАК, с пълномощно представено с отговора на ИМ.

Адв. А.: В днешното с.з. представям пълномощното и в оригинал.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. Ч.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. П.: Няма пречка, моля да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото с оглед редовното призоваване на страните и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва:

Съдебното производство е образувано по искова молба на И. Ц. К., чрез адв. В. Ч., против Г. С. К. и Б. И. Т., с която се иска от съда да постанови решение, с което да унищожи упълномощителна сделка, обективирана в нотариално заверено пълномощно с рег. №№ 7122, 7123 - от 07.04.2022 г. на нотариус Д. Н., с район на действие РС - Ст. З. и с рег. № 181 на Нотариалната камара, с което ищцата е упълномощила първия ответник да се разпореди от нейно име с три недвижими имота - земеделски земи, находящи се в землището на с. Бр., общ. Кн., както и да обяви за недействителни по отношение на ищцата и отв. Б. Т., извършените от Г. К. разпоредителни 1 сделки, обективирани в НА за дарение на недвижими имоти № 46, том II, рег.

№ 1546, дело № 184/2022 г. и НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 47, том II, рег. № 1547/2022 г. – двата на нотариус В. Р. с рег. № 550 на НК и с район на действие р-на на РС – Кн..

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответниците са депозирани писмени отговори на молбата, с които изразяват становище за неоснователност и недоказаност на така предявените искове.

Отв. Б. Т., чрез адв. Ив. А., възразява по искането за допускане на съдебно-оценителна експертиза и разпит на свидетели, заявени от ищцата, както и относно представените с ИМ – експертно решение от 29.03.2017 г. и психиатрично освидетелстване на ищцата от 15.05.2020 г. Прави доказателствено искане за допускане на обяснения на ищцата К., на основание чл. 176 от ГПК по конкретно поставени с отговора въпроси.

Отв. Г. К., чрез адв. В. П., оспорва иска за унищожаване на упълномощителната сделка с доводи за липса на грешка при сключването й, както и исковете за обявяване на относителна недействителност на договорите за дарение и покупко-продажба на недвижими имоти, като сключени без представителна власт. Прави доказателствени искания за допускане до разпит на двама поименно посочени свидетели, допускане на съдебно-графическа експертиза и служебно изискване на писмени доказателства от ОСЗ – Кн. и нотариус В. Р.. С отговора е представено заверено копие на разписка от 07.04.2022 г. за получена от ищцата сума в размер на 4 500 лв.

Предявените искове са допустими и за ищеца е налице правен интерес за водене на настоящото производство.

Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове по чл. 28, ал.

1 вр. чл. 44 вр. чл. 32 от ЗЗД – за унищожаване на упълномощителна сделка, поради грешка в предмета и по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – за установяване на недействителност на договори за дарение и покупко-продажба на недвижими имоти, като сключени без представителна власт.

По конститутивния иск с правна квалификация чл. 28, ал. 1 вр. чл. 44 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че към момента на упълномощаването на първия ответник е допуснала грешка в предмета на сделката, представляваща несъзнавано несъответствие между представите й относно съществените качества на договорения предмет на сделката и действителните такива, които са от значение за формиране на вътрешната й воля.

По съединените с него искове с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че процесните договори за дарение и прехвърляне право на собственост върху идеални части от процесните недвижими имота са сключени от пълномощник без представителна власт.

По доказателствата и доказателствените искания:

Представените с ИМ и отговора на молбата от отв. Г. К. писмени 2 доказателствата като допустими и относими, съдът намира, че следва да бъдат приети по делото.

Искането на ищцата за допускане на съдебно-оценителна експертиза, съдът намира за допустимо и счита, че следва да бъде уважено.

Съдът намира, че между страните няма спор и не се нуждае от доказване обстоятелството, че процесното пълномощно е подписано от ищцата, с оглед на което счита за ненужно допускането на съдебно-графична експертиза.

Съдът счита за неотносимо към предмета на спора психичното заболяване на ищцата – параноидна шизофрения, и че същото не е в причинна връзка с евентуално допусната от нея грешка в предмета на упълномощителната сделка към момента на подписване на процесното пълномощно.

Съдът намира за безспорно между страните, че процесните сделки са били сключени въз основа на подписаното от ищцата пълномощно, предмет на настоящото производство, с оглед на което не намира за необходимо да бъдат искани преписи от нотариалните дела.

Исканията за допускане на обяснения на страни на основание чл. 176 от ГПК, а именно обяснения на ищцата К. и отв. К., както и исканията за разпит на свидетели са процесуално допустими и съдът счита, че следва да бъдат уважени.

Следва да бъде уважено, като процесуално допустимо и искането на отв. К. за изискване на справка от ОСЗ – Кн. относно възстановените на наследниците на Ил. Н. Обл. земеделски земи.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 146, ал.3 от ГПК ПРЕДОСТАВЯ на процесуалните представители на страните да изложат становищата си във връзка с доклада по делото, като им предоставя възможността да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл. 147 от ГПК.

Адв. Ч.: Уважаема г-жо председател, от името на ищцата и дадените ми от нея права, поддържам ИМ и изложените в същата възражения. Запознат съм с определението от 12.01.2023 г. по чл. 140 от ГПК относно разпределението на доказателствената тежест и представените с ИМ и отговора на ответниците писмени доказателства, като заявявам, че нямам възражения в тази насока. Поддържам всички направени от мен доказателствени искания с ИМ така, както те са записани в пункт І до ІІІ в самата ИМ. По отношение на доказателствените искания на ответниците, първо ще направя изявление по отношение исканията на отв. Б. Т., чрез адв.

3

А.. Считам, че въпроси от 1 до 3, които са формирани по реда на чл. 176 от ГПК са неотносими към предмета на спора. По отношение на въпрос номер 4, предоставям на съда. Отв. К. е направил повече доказателствени искания.

Първо, не възразявам да бъде прието като писмено доказателство разписката от 07.04.2022 г. за сума в размер на 4500 лв. По т. 1 от доказателствените искания намирам за неотносими и неоснователни. По отношение на свидетелите поискани от отв. К., искането е допустимо. По отношение на т. 3 от направените доказателствени искания, считам, че не следва да бъде уважено това искане. По т. 4 за изискване на справка относно възстановените земеделски земи и по т. 5 не се налага да бъдат изисквани преписи от нотариалните дела по дарението и покупко-продажбата на земите.

Адв. П.: Оспорвам от името на доверителя ми така предявените искове с ИМ. Поддържам подадения писмен отговор, като съм изразила становище от името на доверителя ми във връзка с предявените исковете. Относно направените доказателствени искания от страна на ищцата за допускане на СОЕ за определяне пазарната цена на описаната земеделска земя в ИМ се противопоставям да бъде допусната такава, тъй като нотариалните актове съдържат цена, за която е изповядана сделката. Това е цената, която е договорена между страните и считам, че това е пазарната, продажната цена, на която е осъществена сделката. Самият НА се ползва с доказателствена сила и считам, че е недопустимо да се установява пазарната цена с други доказателствени средства. Още повече, че предмета на делото е не поради някаква измама, въвеждане в заблуждение относно определени параметри по сделката, а относно грешка в предмета. Жената си е мислила, че са били едни ниви, а после били други ниви, така се твърди в ИМ. По отношение на искането по чл. 176 от ГПК, не възразявам моя доверител да бъде изслушан от съда, но считам, че така поставените въпроси излизат извън предмета по доказване на делото. Поставените въпроси по чл. 176 от ГПК касаят кое е лицето „Поли“, с което е бил в Ст. З. по време на упълномощителната сделка от 07.04.2022 г. В отговора към ИМ сме посочили лицето „Поли“ – П. Г. К., която е майка на доверителя ми. Считам този въпрос за изяснен. Още повече, че е без значение в какви отношения се намират с нея. Относно втория въпрос: „От къде доверителят ми познава Б. Т. и сключвал ли е други сделки, свързани със земеделски земи“, считам, че този въпрос е неотносим отново към предмета на делото. Няма значение дали едно лице се познава с друго лице, за да бъде осъществена сделка, и какво ще установява ищцата с този въпрос. Относно реалната цена, отговора се съдържа в НА. Цената е такава, каквато е посочена в НА. Там е записано дали е заплатено, кога, къде и как.

Самата стойност по сделката е без значение, защото знаем, че това, което е записано като сума в НА, често се различава с действително платената.

Затова считам, че въпросите по чл. 176 от ГПК са неоснователни, ирелевантни към предмета на делото. Поддържам моите доказателствени искания с отговора на ИМ във връзка с изискване на у-ние от ОСЗ – Кн., справка относно възстановените земеделски земи на наследниците на Ил. Н.

4

Обл., починал на **.**.1979 г., като в тази справка да се посочат номерата на имотите и местностите, в които се намират и считам, че този въпрос при разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже тези обстоятелства относно какви имоти, кои имоти, счита, че тя е упълномощила да се разпорежда упълномощителя. Считам, че това доказателство е относимо към предмета, тъй като ние твърдим, че наследниците на Ил. Обл. не са имали други земи освен посочените и за които ищцата е упълномощила доверителя ми да се разпорежда. Държим на разпит на свидетелите П. Г. К. и Л. Г. относно осъществената среща между ищцата и доверителя ми, и уговорките между страните за упълномощителната сделка във връзка с това за кои имоти става въпрос. По отношение на третото искане за изискване от нотариус Д. Н., Вие приехте за безспорно и ненуждаещо се от доказване, оттеглям това искане. Във връзка с изискване на нотариалните досиета от нотариус В. Р., Вие също приехте за ненуждаещо се от доказване, оттеглям и това си искане.

Адв. А.: За бъда процесуално кратък, потвърждавам исканията на процесуалния представител на първия ответник. Само ще разширя защо се противопоставям на СОЕ. Първо в отговора сме разяснили защо тя е неуместна, но още повече искам да обърна внимание, че тук се продават идеални части. Кой е този експерт, който ще каже колко е тегловно съотношението на един продаващ идеални части, съизмервайки го с възможностите на този, който придобива идеалните части, да сключва сам договори за аренда, за наем, тоест изследването на този факт какво би променило по делото и кой е този главен факт, който ще бъде доказан с тази експертиза. Пак казвам, ние не търсим механично изчисление от в. лице, което пропорционално ще раздели на идеалните части. Ако притежаваш 50+1 % от една нива, имаш възможност да правиш сериозни сделки с нея – аренда, наем и т.н. В случая нямаме такива твърдения. Какво точно ще има значение за изхода на нашия процес колко струва. Ищцата няма твърдение, че са получени други суми от някого или че са дадени от моята доверителка други суми по тази сделка, които не са стигнали до нея. Аз смятам, че такъв иск не е предявен. Това исках да ви кажа. Дали ще знаем колко са стрували тези земи, тя в пълномощното пише „и да ги дари“. Тя е отишла до крайност на стойността нула, дарението е нула. Ние лесно ще поставим една задача измислена, отнесена. Ноторно известно е обстоятелството, че сделките се изписват на едни цени, но какво всъщност дават страните, никой не знае, тоест колко ще да е пазарната цена в региона към тази дата е безпредметно.