Акт от 29.04.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Русе,29.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, 6-ти състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИЦА Д. при секретаря БИСЕРКА В. като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело №

141 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ АРГО“ ЕООД гр. Русе, представлявано от управителя Р.Д.В., чрез пълномощник адв. С.Ц. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 408-ФК/09.12.2020 г., издадена от изпълняващ длъжността Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която по отношение на „АРГО“ ЕООД гр. Русе е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – склад за хранителни стоки, находящ се в гр. Русе, ул. „Иван Ведър“ № 5, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл.

186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Дружеството сочи, че макар да е допуснало нарушение,изразяващо се в издаване на касова бележка ,в която липсват задължителни реквизити, към касовата бележка е приложена фактура с необходимото съдържание по вид и количество на продадените стоки с посочен на отделен ред дължим ДДС, както и незабавно след извършената проверка от контролните органи на НАП била извършена корекция във фискалното устройство, като във фискалния бон били добавени липсващите реквизити – наименование, количеството и стойност на закупените стоки, за което представя доказателства. На следващо място се твърди, че оспорената заповед не е мотивирана. Сочи, че в заповедта не са изложени конкретни фактически основания и доводи при определяне на срока на наложената ПАМ, която в конкретния случай не съответства според жалбоподателя на целта на закона. Опровергава мотивите в посочената заповед, които противоречат на констатациите при извършената проверка и липсата на неотразяване на приходи.Счита, че заповедта не е съобразена с принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК, доколкото дружеството е отстранило несъответствието във фискалния бон още преди издаването на оспорваната заповед, като не е допускало други нарушения на данъчния закон. Поддържа, че с оглед изменението в текста на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС (ДВ, бр.104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) е отпаднала възможността за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ за нарушения, изразяващи се в липса на реквизит в касовата бележка, което изменение е израз на законодателна преоценка на обществената опасност на подобни нарушения, при които извършените продажби се регистрират надлежно и поради това интересите на фиска не са накърнени. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък.

Ответната страна - Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че са спазени всички изисквания за законосъобразност на оспорения административен акт, включително и по отношение на срока, за който е наложена принудителната административна мярка, отчитайки, че нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина и този вид нарушение е от съществените нарушения на данъчното законодателство. Счита, че извършването на нарушението е безспорно установено и към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е предвиждала задължителното налагане на мярката. Подчертава, че се касае до административно, а не до административнонаказателно производство, поради което се прилага нормата, която е била в сила към датата на издаване на акта – чл.142, ал.1 от АПК, а не последващата по-благоприятна за търговеца такава – чл.3, ал.2 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От съставените протоколи за извършена проверка № 1482644/03.12.2020г. № 1482645/03.12.2020г и № 0430250/04.12.2020г. , всеки от които като официален удостоверителен документ, разполагат с материална доказателствена сила за отразените факти и обстоятелства - чл.50, ал.1 от ДОПК и чл.179, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и съставлява надлежно средство за документиране на извършената контролна покупка съгласно § 1, т.6 от

ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., се установява, че на : на 03.12.2020г. орган по приходите е извършил поръчка по заявка за доставка от адрес ул. „Майор Узунов“ 19 на хранителни продукти на обща стойност 15,10лв. от сайт, стопанисват от жалбоподателя- „Арго“ЕООД. За доставката е издаден документ за продажба на дребно №**********/03.12.2020г., в която са описани доставените стоки по видове и единична цена с и без ДДС. Издадена е фискална касова бележка № 0031364 от 03.12.2020г. от регистрирано ФУ в НАП,при заплащането, в която обаче липсвали задължителни реквизити: наименование на стоката, количество и единична цена, което според ответната страна не позволявало идентифициране на закупените стоки/ двата документа са приложени на л.50 от преписката/. Тези факти са отразени в оспорената заповед като обстоятелства и които не са спорни.При проверката на 04.12.2020г. в обекта –склад за хранителни стоки, стопанисван от жалбоподателя не е отчетена разлика между наличните парични средства на касата и тези маркирани във фискалното устройство .

Направен е извод, че дружеството е нарушило чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.

На основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – склад за хранителни стоки, находящ се в гр. Русе, ул. „Иван Ведър“ № 5, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 7 дни

В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, а именно: тежестта на нарушението и последиците от същото, което налагало да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, от една страна , че неиздаването на фискална касова бележка е от категорията на най-съществените данъчни нарушения, тъй като предполага директно укриване на данъци от извършените продажби, като извършеното деяние сочи на поведение ,насочено срещу установената фискална политика, като съществува възможност от извършване на ново нарушение.

Допълнително е посочено, че издаването на ФКБ без наличие на всички изискуеми реквизити препятства идентифицирането на продажбата и последващия данъчен контрол и отново се явава като последица неправилно отпределяне на реализираните доходи и отклоняване от данъчно облагане.

Посочена е целта на мярката - промяна в начина на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректния недопускане на вреда за фиска.

Заповедта е съобщена на оспорващия на 23.12.2020 г., видно от отбелязването в нарочно съставена за целта разписка.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и не е спорна.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

В чл.186, ал.3 от ЗДДС законодателят изрично е предвидил възможност за делегиране на правомощието за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС на други длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от Красимир Ангелов Ангелов – изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С т.1 от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция “Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. С т.1 от заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. е наредено при отсъствието на държавния служител Б.Г. С. – началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от К. А. А., на длъжност началник сектор „Мобилни групи“ – Варна в отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като са представени и доказателства за отсъствието на титуляра поради разрешен отпуск за времето от 06.112020 до 31.12.2020г./л.61 от преписката/. Следователно обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при условията на заместване – от временно изпълняващия посочената длъжност държавен служител и при надлежно доказана временна обективна невъзможност за титуляра на длъжността да изпълнява присъщите й правомощия.

Предвид приложимата към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ редакция на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, която редакция се явява релевантна при извършване на преценката за законосъобразността на акта съгласно чл.142, ал.1 от АПК, компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да наложи принудителна мярка, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика на ВАС.

Според сега действащата редакция на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС (изм. ДВ, бр.104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), процесната ПАМ се налага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118. След изменението на разпоредбата от нея е отпаднала възможността за налагане на ПАМ и в случаите на неспазване на реда или начина за издаване на съответния документ за продажба, какъвто е процесния, т.е. занапред мярката се налага единствено в случаите на неиздадена фискална касова бележка, а не и за формални нарушения по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като например липсата или неточното посочване на определени реквизити в нея.

Според чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Както се приема и в мотивите на решение № 4 от 14.05.2020 г. на КС по к. д. № 9/2019 г., АПК не предоставя на съда компетентност да преценява дали нов материален закон, или изменен закон, последващи издаването на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Изрично е посочено, че не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на по-благоприятен закон така, както е предвидено в чл.2, ал.2 от НК по отношение на престъпленията. Това важи и за приложената ПАМ, за която, доколкото същата няма санкционен характер, не следва да се прилага по-благоприятния закон на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, за разлика от административните нарушения по чл.185 от ЗДДС.

В случая на изменението на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС не е придадено ретроактивно действие, поради което приложима е редакцията на текста, действала към датата на издаването на акта. В този случай, както е посочено и в решението на КС, преценката на съда при контрола за материална законосъобразност върху административния акт е дали фактите, предвидени в хипотезата на правната норма, са били правилно установени от издаващия акта административен орган и дали към тях е приложен правилно материалният закон, който е регулирал обществените отношения именно към този момент.