Решение № 3 от 19.02.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. К., 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20231850200251 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на Д. Н. Р., ЕГН **********, от гр. К., чрез адв.

И. Л. – САК, срещу наказателно постановление № Ф – 98/16.08.2021 г., издадено от Директора на „Областна дирекция по безопасност на храните“ – С. област, с което на основание чл. 471а, ал. 1 от ЗВМД му е наложена „глоба” в размер на 1 000 лева за извършено административно нарушение на чл. 132 ал. 1 т. 4а от ЗВМД.

Делото се разглежда за втори път от Районен съд – К..

Жалбоподателят твърди, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, като излага подробни доводи в жалбата и в съдебно заседание. Сочи, че приетата от АНО фактическа обстановка е неправилна и е в противоречие с действителната такава. Твърди се, че не е била съобразена и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Отправя искане да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган – Директора на „Областна дирекция по безопасност на храните“ – С. област, редовно призован, се представлява от юриск. М., който оспорва жалбата и отправя искане да бъде потвърден обжалвания акт.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От заповеди №№: № ОСПП - 22 / 02.04.2018 г., № ОСПД – 1279 / 1

01.03.2011 и № ОСПД – 1516 / 24.07.2017 г. на Директора н а ОДБХ – С. област се установява териториалнатаи родовата компетентност на служителите на „Областна дирекция по безопасност на храните“ – С. област, касаещи Л.Л.- директор на ОБДХ- С. област, както и тази на Н. Б.

К./актосъставител/ и И. М. Ш./свидетел по акта/.

На 12.04.2021 г., в животновъден обект с рег. № 2255 - 0035, находящ се в с. К., общИ. Г., собственост на Д. Н. Р. е била извършена проверка от служители от БАБХ- С. и ДАНС и др., като сред проверяващите е бил и свид.

Г. Д./служител в БАБХ/. В хода на проверката е било установено, че по справка от ВетИС на БАБХ, която е изготвена към 11.04.21 г., в обекта се водят 102 броя говеда, като на място са установени 128 броя, от които 97 броя са с пълен комплект ушни марки, 3 броя с по една паднала ушна марка, 4 броя с по 2 паднали ушни марки, 17 броя телета на възраст до 20 дни и 7 броя немаркирани говеда, включително телета – над 20 дни.

Въз основа на констатираното е бил съставен АУАН № 001529/ 06.07.2021 г., доколкото е установено, че собственикът/жалбоподателят по делото/ не е уведомил регистрирания ветерИ.рен лекар, обслужващ обекта за паднали ушни марки в 7 – дневен срок от събитието, с което се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 132 ал.1 т. 4а от ЗВМД.

Въз основа на посочения по – горе АУАН Директора на „Областна дирекция по безопасност на храните“ – С. област е издал наказателно постановление № Ф - 98/ 16.08.2021 г, с което на основание чл. 471а ал.1 от ЗВМД е наложена „Глоба” в размер на 1 000лева на жалбоподателя.

На 11.04.21г. е била подадена декларация от жалбоподателя- Д. Н., заведна с вх.№154/11.04.21 г. в регистъра на д-р А. С./ветерИ.рен лекар в гр.

Г./, с отправено искане за лазерно премаркиране на 18 броя животни от животновъден обект, с рег. № 2255 - 0035, находящ се в с. К., общИ. Г..

На 12.04.21г. е било отправено по електронен път заявка от -р А. С. заявка до фирма „Б.Ф.“ ООД за извършване на лазерно надписване на едри и дребни животни.

От показанията на свидетелите Н. Б. К. и И. М. Ш. се установява, че е била извършена проверка от служители на БАБХ и Фонд „Земеделие“ в обекти в района, които са били предварително посочени от Специализираната прокуратура. Двамата свидетели не са присъствали на самата проверката.

Свид. К. е съставил акта, въз основа на предоставените му документи от извършената проверка преди това, докато свидетелят И. Ш. е посочен като свидетел по съставения акт. АУАН е бил връчен на жалбоподателя във ветерИ.рната лечебница в гр. Г., като и двамата свидетели твърдят, че не е било отправено възражение срещу него. Свидетелят К. твърди, че преди съставянето на АУАН не са били представени никакви документи от страна на жалбоподателя- Д. Р.. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото същите се явяват относими към предмета на делото и се явяват логични и непротиворечиви с останалите материали по делото.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А. С. – ветеринарният доктор, като от същите се установява, че е бил издадена необходимата 2 декларация по закон на жалбоподателя, както и това, че това, че е било подадено заявление преди това за намиращите се животни в животновъдния обект с рег. № № 2255 - 0035, находящ се в с. К., общИ. Г., собственост на Д.

Н. Р.,

Съдът кредитира показанията на свид. М. Д. Н./дъщеря на жалбоподателя/, като при тяхната преценка с останалите материали по делото намира, че същите се явяват логични и непротиворечи. С тях се установява, че при проверката, извършена на 12.04.2021 г. жалбоподателят е представил имал изискуемата по закон декларация, както и факта, че се е водило наказателно дело за ОПГ свързано с членове на нейното семейство.

Съдът кредитира в цялост показанията на свид. Г. Д., като логични, последователни и непротиворечиви с останалите материали по делото, като чрез тях се установява факта, че свидетелят е взел участие при извършената проверка в животновъдния обект, както и какво е било констатирано на място. По време на проверката е била използвана справка от ИИС- БАБХВетИС, като самата справка е била изготвена в деня преди самата проверка11.04.21г. Съдът кредитира и показанията на свидетеля в частта, с която се установява, че жалбоподателят не е бил представил никакви документи на проверяващите, доколкото е бил заявил, че всичките му документи са били вече иззети във връзка с друго разследване.

Така изложената фактическа обстановка настоящия съдебен състав приема и въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства сред които са справка от регистъра на обекти с епизоотично значение изготвена от системата на БАБХ, както и от уведомително писмо с вх.№481/25.01.24 г., изготвено от д-р А. С.. От последното се установява, че декларацията е била заведена под №154/11.04.21 г., както и това, че на другия ден в 11.17 часа на електронната поща на фирма „Б.Ф.“ ООД е била изпратена заявка за надписване на марки.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав приема следното от правната страна:

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 01.11.2021 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К., чрез Административнонаказващият орган на 08.11.2021 г.

Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 1 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

В нормата на чл.132, ал.1, т.4а от ЗВМД е предвидено, че собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни са длъжни в 7- дневен срок писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл.

51, ал. 3 да уведомят ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за паднали или за невъзможни за разчитане средства за официална идентификация“.

3

По делото е представена, като доказателство декларация входирана от жалбоподателя с вх. № 154 / 11.04.2021 г. и заведена в регистъра на д–р А. С.

– ветеринарният лекар, който е отговарял за обекта. С посочената декларация същият е уведомен за паднали ушните марки на част от животните на жалбоподателя/18 на брой/. Този факт се установява и от показанията на свид. А. С., както и тези на свидетелката М. Н.. По делото се установи, че самата декларация е подадена преди датата на проверката – 11.04.2021 г.

В случая съдът намира, че след като е имало валидна декларация вх. № 154 / 11.04.2021 г., заведена в регистъра на ветеринарния лекар – д – р А. С. не може да се приеме, че не е било изпълнено задължението на жалбоподателя да уведоми ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект в 7 – дневен срок от събитието за падналите ушни марки.

На следващо място съдът намира, че от изложените в акта и постановлението факти не става ясно в какъв срок, защо, къде и какво е трябвало да извърши жалбоподателя и кога е изтекъл този срок, за да се прецени и кога е извършено съответното нарушение. Липсата на подробно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено, съставлява съществено процесуално нарушение с оглед разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в АУАН, за да може нарушителят да разбере какво точно административно нарушение му се вменява, че е извършил.

Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН е безусловно императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност субект, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и при какви обстоятелства, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство.

Същевременно обаче то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Непълното описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му, неточното правно квалифициране, липсата на задължителни законоустановени реквизити и нарушаването на принципа на чл.18 от ЗАНН мотивират съдебния състав да приеме, че императивните изисквания на ЗАНН към съдържанието на акта и наказателното постановление са съществено нарушени, което обосновава незаконосъобразността им.

За пълнота следва да се отбележи, че е нарушена и разпоредбата на чл.

40, ал.3 ЗАНН, доколкото по делото се установи факта, че актосъставителя и свидетеля посочен в него не са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а в акта не е отбелязан втори свидетел.

4

При този развой на делото следва да бъдат възложени в тежест на АНО сторените от страна на жалбоподателят разноски в размер на 420 лева с ДДС, сторени по н.а.х.д.№351/21 г. по описа на РС- К.. Други разноски не се претендират.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № Ф – 98/16.08.2021 г., издадено от Директора на „Областна дирекция по безопасност на храните“ – С. област, с което на Д. Н. Р., ЕГН ********** от гр. К. на основание чл. 471а ал.1 от ЗВМД, е наложена „глоба” в размер на 1 000 лева, за извършено нарушение на чл. 132 ал.1 т. 4а от ЗВМД.

ОСЪЖДА „Областна дирекция по безопасност на храните“ – С. област да заплати на Д. Н. Р., ЕГН ********** от гр. К. сумата от 420 лева с ДДС, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С. област в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 5