Решение № 334 от 29.05.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 3230/2025
- Вид
- Решение № 334
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 29.05.2026
- Състав
- Георги Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.127,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 334 гр. Ямбол, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги СТ. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги СТ. Георгиев Гражданско дело № 20252330103230 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба от ищеца се излагат конкретни твърдения и се иска постановяване на решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: всеки един от ответниците да заплати по 1000 лв., представляваща ½ от общо 2000 лв., дължима главница за периода 29.08.2024 г. до 14.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-05.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, по 161,90 лв., представляваща ½ от общо 323, 79 лв., дължима сума за неразрешен овърдрафт, по 147, 67, представляваща ½ от общо 295, 33 лв., дължима мораторна лихва за периода 02.10.2024 г. – 14.11.2025 г., 144,56 лв., представляваща ½ от общо 289,11 лв.,дължима неустойка за просрочената главница за периода 02.10.2024 г.14.11.2025 г. и 23, 41 лв., представляваща ½ от общо 46, 81 лв., дължима неустойка за просрочена редовна лихва за периода 02.10.2024 г.- 14.11.2025 г. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
В исковата молба се твърди, че Г. Н. И. като кредитополучател ползвал банков кредит, съгласно сключен с банката договор за банков потребителски кредит на ФЛ, усвояван чрез овърдрафт по посочена разплащателна сметка от 29.08.2014 г. На 29.09.2023 г. кредитополучателя бил извършил неразрешен овърдрафт над предоставения му лимит, с оглед на което настъпили основания за обявяването на договора за предсрочно изискуем. На 02.10.2024 г. кредитополучателя изпаднал в забава за погасяване на задължението си за лихви. До длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която същия е уведомен, че предсрочната изискуемост на договора била обявена на 29.08.2024 г. Също така било установено, че за наследници на Г. И. били останали синовете му Н. Г. И. и А. Г.
И., като всеки от тях дължал по ½ от задължението на наследодателя си, съгласно чл.60 ЗН.
С оглед просрочието на кредита, същия бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 29.08.2024 г., като с настоящата искова молба се позовават на посоч„ената по-горе предсрочна изискуемост, като ищеца изразява вола за обявяване на вземанията по договор за банков потребителски кредит на ФЛ, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 29.08-.2014 г. за изцяло предсрочно изискуем. Към датата на исковата молба , длъжникът 1 не изпълнил задълженията си да заплати дължимите суми за главница по договора, с оглед на което се предявява осъдителния иск. Освен това длъжникът дължал и законна лихва за забава от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, както и направените съдебни разноски, вкл. адвокатски хонорар с начислено ДДС.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от процесуален представител или пълномощник, но е постъпило писмено становище, с което се прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Никой от ответниците, всеки от които редовно призован не се явява и не се представлява от пълномощник в съдебно заседание, не са представили писмен отговор на исковата молба и от тяхна страна не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствието им.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод, че между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение. В процесния случай безспорно се установява, че към 14.11.2025 г. дължимата главница по договора за кредит от 29.08.2014 г. е в размер на 2000 лв., равняващи се на 1 022, 58 евро. От извлечението по сметката се установявало и лихвите по контракт показвали, че към 29.08.2024 г. нямало погасени задължения по договора за кредит от 29.08.2014 г. Към 10.12.2025 г. непогасените задължения по договора за кредит от 29.08.2014 г. били в размер на общо 2 955, 04 лв., равняващи се на 1 510, 86 евро. Главницата за периода 01.10.2024 г.- 14.11.2025 г. била в размер на 2000 лв., равняващи се на 1022, 58 евро, неразрешен овърдрафт за периода 02.10.2024 г.-14.11.2025 г. са в размер на 323,79 лв. равняващи се на 165,55 евро, мораторна лихва за периода 02.10.2024 г. – 14.11.2025 г. в размер на 295, 33 лв., равняващи се на 151 евро, неустойка за просрочена главница за периода 02.10.2024 г.-14.11.2025 г. в размер на 289, 11 лв., равняващи се на 147, 82 евро и неустойка за просрочена редовна лихва за периода 14.08.2024 г.-07.08.2025 г. в размер на 46, 81 лв. равняващи се на 23,93 евро. След 14.11.2025 г. нямало погасявани задължения по договора за кредит от 29.08.2014 г. Тези обстоятелства освен, че не са оспорени от ответниците, но в се установяват от приетата ССЕ. С оглед на това банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Изпадането на длъжника в забава по отношение на периодичните платежи, не прави автоматично целия кредит предсрочно изискуем, съобразно сключения договор за кредит и действащото към този момент законодателство. Забавата на длъжника е условие, при настъпването на което банката- кредитор трябва да упражни предоставеното й с договора право да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на цялото вземане е право, 2 предоставено в полза на банката и за да възникне, то трябва да бъде упражнено. В случая съдът приема за безспорно доказано, че банката е предявила предсрочната изискуемост на кредита с връчване на преписа от исковата молба. В този смисъл съдът съобразява Решение № 161/08.02.2016 г. по т.д.№ 1153/2014 г. на ВКС, ТК, второ отделение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е възприето разрешение, че исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответниците по иска, предсрочната изискуемост се обявява на длъжниците.
В настоящия случай не са релевирани твърдения или ангажирани доказателства за извършено плащане, като искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.
По разноските:
Предвид уважаване на претенцията и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 492, 21 евро – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице, държавна такса за съдебно удостоверение и адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. И., ЕГН ********** да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД,със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ******** сумите от 511, 29 евро (1000 лв.), представляваща ½ от общо 1022.58 евро ( 2000 лв.), дължима главница за периода 29.08.2024 г. до 14.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-05.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 82, 78 евро ( 161,90 лв.), представляваща ½ от общо 165, 55 евро (323, 79 лв.), дължима сума за неразрешен овърдрафт от 75, 50 евро ( 147, 67 лв.), представляваща ½ от общо 132, 59 евро (295, 33 лв.), дължима мораторна лихва за периода 02.10.2024 г. – 14.11.2025 г., сумата от 73,91 евро (144,56 лв.), представляваща ½ от общо 147, 82 евро (289,11 лв.), дължима неустойка за просрочената главница за периода 02.10.2024 г.14.11.2025 г. и сумата от 11, 97 евро (23, 41 лв.), представляваща ½ от общо 23,93 евро ( 46, 81 лв.), дължима неустойка за просрочена редовна лихва за периода 02.10.2024 г.- 14.11.2025 г.
ОСЪЖДА А. Г. И., ЕГН ********** да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД,със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ******** сумите от 511, 29 евро (1000 лв.), представляваща ½ от общо 1022.58 евро ( 2000 лв.), дължима главница за периода 29.08.2024 г. до 14.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-05.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 82, 78 евро ( 161,90 лв.), представляваща ½ от общо 165, 55 евро (323, 79 лв.), дължима сума за неразрешен овърдрафт от 75, 50 евро ( 147, 67 лв.), представляваща ½ от общо 132, 59 евро (295, 33 лв.), дължима мораторна лихва за периода 02.10.2024 г. – 14.11.2025 г., сумата от 73,91 евро (144,56 лв.), представляваща ½ от общо 147, 82 евро (289,11 лв.), дължима неустойка за просрочената главница за периода 02.10.2024 г.14.11.2025 г. и сумата от 11, 97 евро (23, 41 лв.), представляваща ½ от общо 23,93 евро ( 46, 81 лв.), дължима неустойка за просрочена редовна лихва за периода 02.10.2024 г.- 14.11.2025 г.
ОСЪЖДА Н. Г. И., ЕГН ********** и А. Г. И., ЕГН ********** да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД,със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ******** сумата от 492, 21 евро – разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответниците, че следва да платят сумите по 3 осъдителните искове по банкова сметка : BG** UNCR *******.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 334 гр. Ямбол, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги СТ. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги СТ. Георгиев Гражданско дело № 20252330103230 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба от ищеца се излагат конкретни твърдения и се иска постановяване на решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: всеки един от ответниците да заплати по 1000 лв., представляваща ½ от общо 2000 лв., дължима главница за периода 29.08.2024 г. до 14.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-05.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, по 161,90 лв., представляваща ½ от общо 323, 79 лв., дължима сума за неразрешен овърдрафт, по 147, 67, представляваща ½ от общо 295, 33 лв., дължима мораторна лихва за периода 02.10.2024 г. – 14.11.2025 г., 144,56 лв., представляваща ½ от общо 289,11 лв.,дължима неустойка за просрочената главница за периода 02.10.2024 г.14.11.2025 г. и 23, 41 лв., представляваща ½ от общо 46, 81 лв., дължима неустойка за просрочена редовна лихва за периода 02.10.2024 г.- 14.11.2025 г. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
В исковата молба се твърди, че Г. Н. И. като кредитополучател ползвал банков кредит, съгласно сключен с банката договор за банков потребителски кредит на ФЛ, усвояван чрез овърдрафт по посочена разплащателна сметка от 29.08.2014 г. На 29.09.2023 г. кредитополучателя бил извършил неразрешен овърдрафт над предоставения му лимит, с оглед на което настъпили основания за обявяването на договора за предсрочно изискуем. На 02.10.2024 г. кредитополучателя изпаднал в забава за погасяване на задължението си за лихви. До длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която същия е уведомен, че предсрочната изискуемост на договора била обявена на 29.08.2024 г. Също така било установено, че за наследници на Г. И. били останали синовете му Н. Г. И. и А. Г.