Решение № 378 от 22.05.2023, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№378

22.05.2023 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ИВА БАЙНОВА

Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

БИЛЯНА ИКОНОМОВА при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева, като разгледа докладваното от съдия А.

Митрушева касационно административно дело № 303 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, подадена чрез процесуален представител - старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията” гр. Бургас, срещу Решение № 53 от 20.01.2023 г., постановено по административно дело №

459/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София била осъдена да заплати на С.Ц.Ц. сумата от 120 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушения на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в периода от 30.10.2016 г. до 02.11.2016 г., от 03.04.2017 г. до 07.04.2017 г., от 19.06.2017 г. до 21.06.2017 г. и от 26.06.2017 г. до 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 13.05.2022 г., до окончателното й изплащане, както и в частта, с която Дирекцията била осъдена да заплати сумата от 35 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В касационната жалба жалбоподателят обсъжда създала се трайна практика на част от българските съдилища в производствата по чл. 284 от ЗИНЗС за обезщетяване на задържани под стража и осъдени на „лишаване от свобода“ лица за причинените им от ГДИН неимуществени вреди по време на престоя им в местата за лишаване от свобода. Набляга се на факта, че престоят на лицето в Арест Свиленград в случая бил относително кратък и съответно не довел до натрупване на негативни преживявания. Нямало как за толкова кратки периоди - два пъти по три дни и един от пет дни или общо единадесет дни, ищецът да претърпи всички неимуществени вреди, описани в исковата молба, като само на това основание предявеният срещу ГДИН иск следвало да бъде отхвърлен като напълно неоснователен и недоказан.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено в обжалваната му част Решение № 53 от 20.01.2023 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело № 459/2022 г. по описа на същия съд, като неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон. Алтернативно, ако съдът прецени, че искът е основателен, се моли присъденото обезщетение да бъде редуцирано до минимален размер. Моли се за присъждане на разноски за осъществената по делото защита от юрисконсулт в размера, определен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Ответникът

– С.Ц.Ц., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Не изразява становище по основателността на касационната жалба.

ОКРЪЖНА

ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното съдебно решение Административен съд – Хасково е осъдил Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС да заплати на С.Ц.Ц., сумата от 120 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди от нарушения на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в периода от 30.10.2016 г. до 02.11.2016 г., от 03.04.2017 г. до 07.04.2017 г., от 19.06.2017 г. до 21.06.2017 г. и от 26.06.2017 г. до 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 13.05.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, и е отхвърлил предявения иск в останалата му част, като недоказан и неоснователен, съответно е осъдил Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на С.Ц.Ц., сумата от 35 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че С.Ц.Ц. е бил задържан в арест Свиленград от 30.10.2016 г. до 02.11.2016 г., след което бил приведен в арест Хасково. Същият бил привеждан в арест Свиленград за процесуални следствени действия в следните периоди: 03.04.2017 г. – 07.04.2017 г., 19.06.2017 г. – 21.06.2017 г., 26.06.2017 г. – 28.06.2017 г. По време на престоя си в арест Свиленград лицето пребивавало в килия № 1, килия № 2, килия № 4 и килия № 5, като в решението са посочени квадратурите на съответните килии и общия брой задържани лица в тях за съответните периоди. Обсъдени са и следните обстоятелства: факта, че помещенията в арест Свиленград не разполагат със санитарен възел и течаща вода, като достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста, а при заявено желание - по всяко време на денонощието. Обстоятелството, че килиите са оборудвани с решетъчен отвор на вратата на килията, отстоящ на 1,5 м. от прозорците на коридора за осигуряване на свеж въздух. Осъществяването на отоплението в килиите посредством климатик, разположен в коридора. Монтираните над вратите на килиите две луминесцентни тела за осветление. Находящите се в килиите въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздух. Взето е предвид, че в арест Свиленград няма обособено място за разходка и престой на открито и че престоят на открито се осъществява в коридора пред килиите в рамките на един час на ден. Обсъдено е поддържането на хигиената в помещенията и местата за общо ползване, както и оборудването на помещенията в ареста.

От правна страна съдът е акцентирал на практиката на Европейския съд по правата на човека по дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода. В тази връзка е посочено, че исковата претенция следва да бъде разгледана като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност – претенция за неимуществени вреди, вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1, във вр. ал. 2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Цитирани са относимите разпоредби от ЗИНЗС, свързани с реда за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража, разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и съдебна практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно критериите от значение за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС.

В тази връзка съдът е посочил, че събраните по делото писмени доказателства безспорно установяват липсата на санитарен възел и минимално изискуема площ за обитаване, както и неспазване на изискването на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС относно осигуряване на възможност за естествено проветряване на спалните помещения и на пряк достъп до дневна светлина, а също и липсата на обособено място за разходка и престой на открито. С оглед на това съдът е приел за доказани фактите досежно горепосочените санитарно-битови условия. От друга страна, е приел за недоказани твърденията на ищеца за неосигуряване на условия за ползване на баня, твърдението, че килиите не се почиствали и обезпаразитявали, а дюшеците и спалните принадлежности били мръсни и прашни, твърдението за влошаване на здравословното състояние на ищеца, и то причинено именно от условията, в които бил поставен при пребиваването му в ареста в *. В заключение съдът е приел, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране. Заявил е, че независимо от обстоятелството, че пребиваването на ищеца в посоченото помещение за задържане не било за продължителни периоди от време, негативният ефект от неблагоприятните битови условия безспорно е могъл да даде отражение върху емоционалното състояние на ищеца, съответно е приел, че са налице причинени му неимуществени вреди, вследствие на нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните под стража лица и зачитане на правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧ.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определено, като е взето предвид, че Ц. е пребивавал в ареста в гр. Свиленград в исковия период реално общо 15 дни и предвид характера и невисокия интензитет на увреждането и оттук по-ниската степен на засягане неимуществената сфера на ищеца за доказания период, съдът е намерил, че на ищеца се следва обезщетение в размер на 120 лева, ведно със законната лихва от 13.05.2022 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

Като взе предвид гореизложеното и като обсъди в съвкупност събраните в производството доказателства, касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Въз основа на правилно установени факти са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така и правните изводи, изложени в оспореното решение, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради факта, че имуществената отговорност по ЗИНЗС е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Деликтната отговорност на Държавата не се презумира от закона, поради което в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим по препращане на чл. 144 от АПК.

С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В този смисъл и с оглед изричното указание на закона, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, е достатъчно, за да обоснове извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.