Определение № 3395 от 21.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3395 гр. София, 21.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606444 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.

С разпореждане от 28.02.2023 г., СРС, НО, 133 с-в е прекратил на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК наказателното производство по НЧХД №508/2023 г. образувано по тъжба на С. Р. Р. срещу Д.П.Д. с обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Срещу разпореждането в законоустановения срок е постъпила частна жалба от частния тъжител С. Р., чрез нейния повереник- адв.Р.Р., в която твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, като сочи, че СРС неправилно е прекратил наказателното производство по делото, тъй като за деянието, за което е подадена тъжбата е било водено наказателно производство, което е било прекратено на 13.07.2022 г. от СРП и потвърдено от СГП с постановление от 09.11.2022 г. Отбелязва, че при това положение не е имало как пострадалата да подаде тъжба през това време за същото деяние, тъй като при това положение биха се водили две дела- за престъпление от общ и от частен характер за едни и същи факти. С оглед на това сочи, че тъжителката е следвало да изчака прекратяването досъдебното наказателно производство и едва тогава да подаде тъжбата. Отбелязва, че по време на воденото ДП не е имало прокурорски акт за спиране на производството, който да бъде начален момент за започване на 6 месечния срок за подаване на тъжбата, поради което за тъжителката единствената възможност е била да подаде тъжба за престъпление от частен характер след прекратяване на ДП, което тя е сторила, като е подала същата в 6- месечен срок от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на воденото наказателно ДП.

Сочи, че ако се приеме обратното, то това би било равносилно на отказ от правосъдие, тъй като за пострадалата не остава никаква друга възможност за защита.

1

С оглед на това иска да бъде отменено разпореждането на СРС и делото да бъде върнато на същия съд за разглеждането му по същество.

В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима- подадена от правоимаща страна по делото – частен тъжител, чрез неговия законен представител, пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по въззивен съдебен контрол по реда на глава 22 от НПК. Следва да се приеме, че жалбата е подадена и в срок по следните съображения: обжалваният съдебен акт е постановен през месец февруари 2023 г., към който момент разпоредбата на чл.250, ал.4 от НПК е гласяла, че определенията и разпорежданията за прекратяване на наказателното производство подлежат на обжалване по реда на гл.21 от НПК- т.е. в 15 дневен срок от съобщението до страните. Именно и поради това в обжалваното разпореждане е бил даден такъв срок за обжалването му. Междувременно обаче и преди да бъде връчено съобщението за разпореждането на частната тъжителка чрез нейния повереник, което е станало чак на 24.09.2024 г.- т.е. една година и половина по- късно, е настъпило изменение в редакцията на чл.250, ал.4 от НПК (ДВ бр.48 от 02.06.2023 г.), която предвижда вече, че разпорежданията, с които се прекратява наказателното производство по дела от частен характер – т.е. за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, подлежи на обжалване по реда на гл.22 от НПК- т.е. в 7- дневен срок от съобщението. Става въпрос за процесуална норма и поради това тя намира приложение и към заварени и все още висящи производства, каквото е и настоящето. Доколкото обаче в самото разпореждане е даден друг срок- по- дълъг от този, който законът предвижда към момента на подаване на жалбата, то следва да се приеме, че за страната важи срокът, посочен в обжалвания акт, а не този, който законът предвижда към настоящия момент.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Делото пред СРС (НЧХД № 508/2023 г. СРС, НО, 133 с-в) е било образувано по тъжба от 12.01.2023 г., подадена на С. Р. срещу Д.П.Д. с обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно- причиняване на лека телесна повреда, довела до болка и страдание за деяние, което се твърди да е извършено на 23.01.2022 г. около 04:35 ч. в гр.София и изразяващо се в кръвонасядане и оток по лигавицата на устната кухина на горна устна вляво, охлузвания по ръба на горна устна в ляво. В тъжбата подробно е описан механизма на причиняване на твърдяната телесна повреда, като изрично е посочено, че за конкретния случай от януари 2022 г., тъжителката е подала сигнал на т.112, като се оплакала, че е била нападната, ударена и ограбена от подсъдимия, който е работел към онзи момент като таксиметров шофьор. Сочи още, че въз основа на този сигнал е било образувано и водено ДП №101/2022 г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр.пр. №2581/22 г. на СРП, което е приключило с постановление за прекратяване на производството от 13.07.22 г. на СРП, потвърдено с постановление за потвърждаване от 09.11.22 г. на СГП. Сочи, че и в двете постановления- това на СРП и на СГП е прието, че престъплението, за което е било водено наказателното производство- това по чл.198, ал.1 от НК е доказано и установено, но е прието, че съставлява малозначителен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В тъжбата се посочва, че макар и тъжителката да не е съгласна с този извод, няма какво друго да направи, поради което и за нея не остава друга възможност освен да подаде тъжба срещу извършителя за причинената й лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК във връзка с този конкретен случай.

За да прекрати наказателното производство по делото, съдията при СРС е приел, че тъжбата е подадена извън срока по чл.81, ал.3 от НПК. Аргументите на съда са били, че деянието се твърди да е извършено на 23.01.2022 г. и да съставлява лека телесна повреда, поради което пострадалата е разбрала за него веднага и в този случай 6- месечният срок от 2 узнаването започва да тече от деня на инкриминираното деяние, като е изтекъл към 23.07.22 г.

Съдията при СРС е приел още, че с оглед на конкретния случай не може да се приеме, че тъжбата е подадена в срок и с оглед на това, че досъдебното производство не е било спирано на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК, а постановлението, с което е прекратено наказателното производство по делото не може да се приравни на акта, с който се поставя началото на 6- месечния срок по чл.81, ал.3, алт.2 от НПК, за да се приеме, че тъжбата е подадена в рамките на срока, указан от закона. Точно обратното, на това, което се твърди вв жалбата пред въззивния съд. Действително видно е, че тъжбата е подадена в рамките на 6 месеца, считано от прекратяване на наказателното производство по делото, но въпросът е дали в случая срокът по чл.81, ал.3, алт.2-ра от НПК може да се приеме, че тече от момента на прекратяване на наказателното производство по воденото ДП във връзка с престъпление по чл.198, ал.1 от НК или не. Първата инстанция е приела, че това няма как да се приеме за допустимо, аргументирайки се още и с това, че в рамките на воденото досъдебно производство на пострадалото лице не е била дадена възможност да предяви тъжба за причинените му телесни увреди, като по този начин наказателното производство от такова по общия ред, да премине към такова от частен характер, независимо, че въпросните телесни увреждания са били предмет на изследване и преценка в акта на прокурора при СГП.

Изрично първостепенният съд е посочил, че това е порок на постановлението на СГП, който порок обаче не е бил преодолян, чрез обжалване на постановлението на СГП и поради това и докато това не бъде сторено, няма как да се води наказателно производство от частен характер за същите факти.

Независимо от застъпената позиция в своя съдебен акт, първостепенният съд е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на С. Р. с обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК спрямо Д.Д. на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК вр. чл.81 от НПК- т.е. поради нередовност на тъжбата и в частност поради това, че същата е подадена извън 6- месечния срок по чл.81, ал.3 от НПК.

Изводи, които се споделят в някаква степен от въззивния съд, който обаче намира, че в случая по- силното и правилно основание за прекратяване на образуваното съдебно производство пред СРС е този по чл.24, ал.1, т.6 от НПК, като аргументите на въззивния съд са следните:

Видно от материалите по делото във връзка със случая, който описва тъжителката в частната тъжба, първоначално е било водено ДП- т.е. наказателно производство от общ характер за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. В рамките на същото са изследвани и установени и телесните повреди, които са били причинени на тъжителката, във връзка с които тя е подала и тъжбата пред СРС. Прокурорът при СРП е приел, че от събраните по делото материали се установява извършването на престъпление от общ характер, а именно такова по чл.198, ал.1 от НК, изразяващо се в отнемане от владението на пострадалата С. Р. на сумата от 20 лв., чрез упражняване на принуда, а именно чрез издърпване на банкнотата от ръката й. В постановлението на СРП се приема, че на пострадалата в рамките на този инцидент, по повод на който е подадена нейната жалба са й били причинени и телесни увреждания, които са й причинили болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, като обаче не е намерил за необходимо да коментира нищо в тази връзка и не е намерил за необходимо да предприеме каквито и да е било действия по този въпрос. Прокурорът при СРП е коментирал и обсъждал единствено и само дали деянието по чл.198, ал.1 от НК е доказано и дали същото се явява малозначителен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, като е приел, че доколкото принудата се изразява само в издърпване на банкнота от 20 лв. от ръката на пострадалат, то става въпрос за малозначително деяние и поради това е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Във връзка с това разследвано деяние, прокурорът при СРП не е имало и как да спре производство по делото и да даде на пострадалата срок по реда на чл.25, ал.1, т.6 от НПК, за да подаде тъжба, доколкото става въпрос за престъпление от общ характер, а не за такова от частен.

Прокурорът обаче не е дал такъв срок на пострадалата и във връзка с другите установени по 3 делото факти, които е приел, че осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер- такова по чл.130, ал.2 от НК, като не е взел изрично отношение дали счита, че така нанесените й увреждания са част от механизма на отнемане на вещите от пострадалата или не- т.е. дали са свързани с отнемането на вещите и са й нанесени, за да бъде прекъсната нейната власт над тях и деецът да установи своя трайна такава върху вещите и в този смисъл дали са част от съставното престъпление грабеж, във връзка с което е водено разследването по наказателното производство. Анализът на мотивите на постановлението на СРП води до извод, до който е стигнал в мотивите си и прокурорът при СГП, а именно, че нанесеният удар в областта на устата на пострадалата, довел до причиняване на констатираните при нея телесни увреждания не е свързан с механизма на отнемане на инкриминираните вещи и съставлява отделно деяние, което се преследва с частна тъжба. Независимо обаче, че и прокурорът при СРП и този при СГП са счели, че става въпрос за отделно деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия, нито един от тях не е сторил изискуемото се от закона, а именно- не е спрял производство по делото във връзка с това деяние по реда на чл.25, ал.1, т.6 от НПК и не е дал възможност на пострадалата да предяви частна тъжба във връзка с него пред съда в рамките на 6- месечния срок от получаване на съобщението за спиране на наказателното производство по делото във връзка с това деяние. Същевременно прокурорът при СРП е прекратил наказателното производство по делото във връзка с разследването на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, поради което и правилно първостепенният съд е приел, че няма как това постановление на прокурора при СРП, потвърдено и с постановление на СГП да сложи началото на 6месечния срок по чл.81, ал.3, алт.2 от НПК, тъй като това прокурорско постановление касая друго деяние, осъществяващо състава на чл.198, ал.1 от НК, а не касае деянието, във връзка с което е подадена тъжбата пред СРС. Това деяние, се твърди да е извършено на 23.01.2022 г. и доколкото става въпрос за телесно увреждане, още към онзи момент пострадалата е узнала за него, като самоличността на лицето, което се твърди да й е причинило телесните увреждания е била установена още в хода на образуваното ДП- още преди да бъде прекратено същото с постановление на СРП от 13.07.2022 г. В този смисъл срокът визиран в чл.81, ал.3, ал.т1 от НПК, изискващ тъжбата да е подадена в 6 месечен срок от узнаване за деянието, както е посочил и първостепенният съд е изтекъл много отдавна. Доколкото обаче тези факти са били предмет на разследване в рамките на образуваното ДП, за пострадалата не е съществувала възможност да подаде тъжба за същите от момента на узнаване за деянието. Ето защо в случая при преценка дали тъжбата е подадена в срок, следва да се гледа само втората алтернатива, визирана в чл.81, ал.3 от НПК, а именно- дали е подадена в 6- месечния срок от получаване на съобщението за спиране на наказателното производство по делото от прокурор по реда на чл.25, ал.1, т.6 от НПК. В конкретния случай няма как да се приеме, че е този 6-месечен срок по чл.81, ал.3, алт.2 от НПК е изтекъл, доколкото този срок все още не е почнал да тече. И това е така, тъй като към този момент все още не е налице прокурорски акт, по силата на който наказателното производство във връзка с установените факти по чл.130, ал.2 от НК, за които очевидно се е водело разследване в рамките на прекратеното ДП, да е спряно и да е дадена възможност на пострадалата да предяви за тях тъжба пред СРС. Този срок ще започне да тече едва от постановяването на такъв акт. Ето защо няма как да се приеме тезата на СРС, че тъжбата е подадена и извън срока по чл.81, ал.3, алт.2 от НПК.