Решение № 456 от 18.12.2013, Районен съд - Асеновград

Р Е Ш Е Н И Е

№

18.12.2013 г. гр. Асеновград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав на десети декември две хиляди и тринадесета година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ТЕРЗИЕВА секретар Й.Т., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1536 по описа за 2013 г. и като обсъди:

Обективно съединени искове с правно основание чл.143 ал.2, 149 СК и чл.86 ЗЗД.

А.И.Р. - като баща и законен представител на малолетните: М.А.Р. с ЕГН **********, С.А.Р. с ЕГН ********** и И.А.Р. с ЕГН ********** ***, моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Ж.С.М., с посочен адрес за призоваване град Асеновград, ул.“Малина“ № 32, да заплаща за децата ежемесечна издръжка, както следва, за: М.Р. – 150 лева, С.Р. – 130 лева и И.Р. – 100 лева, считано една година назад от датата на депозиране на ИМ 02.10.2012 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение и прекратяване, ведно със законната лихва. Твърди, че с ответницата са имали съвместно съжителство около 3 години и 6 месеца, от което съжителство са родени децата: М., С. и И.. От м.юни 2012 г. ответницата е напуснала семейното жилище, изоставила е трите деца на ищеца и не се е интересувала от тях, нито се е връщала в дома им. От тогава страните живеят разделени, като бащата и децата живеят в семейното жилище, а майката е в неизвестност. Бащата единствена се грижи за издръжката на децата и поема всички разходи за отглеждането и възпитанието им – подпомаган от родителите си. Ищецът и родителите му не работят, получава единствено социални помощи, и трите деца са на възраст в която се нуждаят от постоянни грижи, необходимо е закупуване на памперси, храни, дрехи и обувки. В края на м.април детето М. е претърпяло хирургична интервенция, за престоя в болницата на детето с придружител се е наложило заплащане на голяма сума – непосилна за ищеца и родителите му. Близки на ищеца твърдяли, че са виждали ответницата в чужбина, същия предполага че тя работи там, получава доходи и следва да се включи в издръжката на децата. Заявява, че месечно за издръжката на трите деца са необходимо около 500 лева, търсената издръжка е необходима за задоволяване нуждите на децата за: храна, облекло, лечение, закупуване на други. Ангажира събиране на доказателства, претендира за направените в производството разноски.

Ответникът не взема становище по предявените искове. Назначения представител адв. Д. оспорва предявените искове по размер. Твърди, че майката на децата полага грижи за тях, че тя не живее и не работи в чужбина, че е безработна и няма възможност да заплаща претендираната издръжка.

Заявява, че ищеца е в трудоспособна възраст, следва да реализира доходи и осигурява част от издръжката на децата, както да продължи да се грижи за възпитанието и отглеждането на същите. Ангажира събиране на доказателства.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не се спори по делото, че ответницата Ж.С.М. е майка на децата: М.А.Р. – родена на *** г., С.А.Р. – родена на *** г. и И.А.Р. –роден на *** г., а и това се установява от представените и прието по делото/в заверени преписи/ у-ния за раждане, издадено въз основа на актове за раждане: № 0495/*** г. – за М., № 0070/23.02.2011 г. – за С. и № 0837/18.06.2012 г. – за И.,***.

По делото са представени: Епикриза за детето М.Р. – издадена от УМБАЛ „Св.Георги” Пловдив, заповеди за отпусната социална помощ на М. и А. Рибарови.

От писмо на ТД НАП Пловдив е видно, че за лицeто Ж.С.М. няма подадени уведомление по чл.62 от КТ за регистрирани трудови договори на нейно име. От писмо на ТД НАП Пловдив е видно, че за лицето А.И.Р. има подадено уведмление по чл.62 от КТ за сключен трудово договор с Община Асеновград /дата на сключване 30.03.2012 г./, като на 06.04.2012 г. е подаден заличаващ запис за същото уведомление.

От справка на РД ВР Пловдив е видно, че ответницата

Ж.М. е напускала пределите на Република България през Аерогара София на 10.12.2008 г. и на 23.02.2009 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели: И.А.Р. и М. Красимирова М. /родители на ищеца/ – които съдът кредитира, като имащи преки впечатления се установява по безспорен начин, че родителите на децата: М., С. и И. – А. и Ж. живеят разделени от известно време. Заедно са живяли около 3 години, в дома на свидетелите, през които период са родени и децата им. Майката на децата е напуснала семейното жилище без причина от около година, като от тогава до сега не се е завръщала, не се е обаждала, не се е интересувала въобще от децата си. От тогава до сега за децата се грижи единствено бащата А., подпомаган от родителите си. Децата са малки и имат нужда от постоянна грижа. Ежедневно за тях са необходими: храна, облекло, обувки, памперси – ежемесечно за издръжка за всяко едно от децата се необходими около 150-180 лева. Цялото семейство се издържа от получавани помощи и от почасова работа. Познати на семейството са виждали ответницата в чужбина, предполагат че тя работи там, но незнаят къде е Ж., дали работи и какво възнаграждение получава.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи: Установено е по делото, че ищецът и ответницата нямат задължение за издръжка към други непълнолетни лица в хипотезата на чл. 143