Протокол № 1635 от 04.10.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1170/2021
- Вид
- Протокол № 1635
- Подписан
- 04.10.2021
- В сила
- 04.10.2021
- Състав
- Жана Иванова Маркова, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 215 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
ПРОТОКОЛ
№ 1635 гр. Варна, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Жана Ив. Маркова
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20213100501170 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:34 часа се явиха:
Въззивникът „КНМ ГРУП“ ЕООД е редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се управителя лично Петър Николов Колев, представлява се от адв. Д.Я., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
В ъ з з и в н и ц и т е „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адв. Д.Я., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемия „ИНТЕЙК“ ЕООД, редовно уведомен, не се явява лично, представлява се от адв. Г., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Въззиваемия „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ“ ЕООД , редовно призован чл.50, ал.4 ГПК, не изпраща представител.
По хода на делото СЪДЪТ докладва постъпила писмена молба вх. № 13974/13.07.2021г. изходяща от въззиваемия „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ“ ЕООД чрез процесуален представител, в която е изразено становище да бъде даден ход на далото в остъствие на страната. По съществото на спора изрязаява 1 становище, че е носител на процесното вземание. Моли да бъде постановено решение в същия симсъл.
АДВ. Я.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК докладва постъпилата въззивните жалби, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 1695/18.05.2021 година.
Образувано е по (1) въззивна жалба вх. № 275642/01.03.2021г. от „КНМ Груп“ ЕООД срещу решение № 260412/11.02.2021г., постановено по гр.д. № 8595/2019 г. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между ищеца „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22 и ответниците „КНМ груп“ ЕООД, ЕИК202745272 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Бук“ №1, ет.5, ап.10, „Пи маркет“ ЕООД ЕИК 202800893 с адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин, ул.“Търново“срещу бл.817 и „Глас голд груп ЕУ“ ЕООД, ЕИК 202585622 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Струга“, че ищцовото дружество е носител на вземане за сумата от 1 930.59 лв. представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-про продажби“ АД фактура № **********/9.11.2011 г. прехвърлено от ответника „КНМ груп“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г. за което има издаден изпълнителен лист, на осн. чл.124 от ГПК, и (2) въззивна жалба с вх.
№ 275645 от 01.03.2021 г. на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД срещу същото решение.
В жалбата на въззивника „КНМ ГРУП“ ЕООД се излага, че решението е недопустимо, евентуално неправилно. Твърденията за недопустимост се обосновават с наличие на изявление за разваляне на договора, от който 2 ищецът черпи правата си; предявеният иск е неуреден от процесуалния закон; наличие на сила на присъдено нещо; липса на правен интерес, както и че ищецът не можел да защити интереса си с установителен иск. Твърденията за неоснователност на исковата претенция са за неправилност и необоснованост на изводите на съда по отношение на извършеното уведомяване и развалянето на договора за цесия. Сочи, че уведомяването по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено само с оглед охрана правата и интересите на задълженото лице, респ. съобщаването не представлява по своето правно естество действие, с което настъпва транслативният ефект на сделката. В този смисъл, цедираното вземане преминава в патримониума на новия си носител към момента на постигане на съгласие между страните по цесионния договор, т.е. със самото му сключване /консенсуален договор/, а не и от момента, в който бъде изпратено уведомление до длъжника или от момента, в който той получи такова. Твърди, че е налице валидно разваляне на договора за цесия по отношение на ищеца, а при разваляне облигационната връзка между цедента и цесионера отпада с обратно действие – арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Позовава се и на недействителност на процесния договор за цесия от дата 23.10.2014 год. на основание чл. 40 ЗЗД. Моли съда да обезсили, евентуално да отмени решението.
В жалбата на въззивника „Пи маркет“ ЕООД се излага, че решението е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че обжалваният акт съставлява повторно присъждане на материалното право по вече издаден изпълнителен лист, съгласно влязъл в сила друг акт на същия съд, който разпростира задължителната си сила и върху ищеца. Поддържа възражение, че искът се основава на извънсъдебно развален от цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД договор.
Сочи, че искът срещу жалбоподателя е бил недопустим за разглеждане при в условията на обективно съединяване по реда на чл. 215 от ГПК. Недопустимо е и установяването по съдебен ред на „титулярство на вземането“, доколкото това обстоятелство не може да бъде разглеждано като отделен елемент от фактическия състав на едно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение. По основателността на иска сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 181 от ГПК, доколкото датата на договора на 3
„Пи маркет“ ЕООД следва да е достоверна за него, тъй като същото не е от кръга на третите лица по смисъла на чл. 181 от ГПК. Оспорва позоваването на исковия съд на съобщението за цесията до длъжника като счита, че даже и в хипотезата на неуведомяване същата поражда действие между страните.
Настоява за обезсилване на решението като постановено по недопустим иск, а в условие на евентуалност за отмяната му с постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263 ГПК и по двете въззивни жалба, въззиваемата страна „Интейк” ЕООД, ЕИК 203211061 депозира писмени отговори, в които развива доводи за тяхната неоснователност.
АДВ. Я.: Поддържаме и двете въззивни жалби в цялост.
АДВ. Г.: Оспорвам въззивните жалби. Поддържам отговорите. Няма да соча нови доказателства.
АДВ. Я.: Ще имам доказателствени искания, но също така във връзка с постановеното определение с доклада считам, че трябва да обърна внимание на процесуалния статус на лицето „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ“ ЕООД, което няма как да е въззиваема страна, при положение, че беше ответник в първата инстанция, а сега са в една процесуална роля с ищеца. Това дружество е ответник, съответно трябва да е на страната на въззивника. Ако не е подало въззивна жалба или не се е присъединило към нашата въззивна жалба, то не е необходимо да вземе участие.
Доказателственото ми искане е: моля да представя доказателства за нововъзникнали обстоятелства, а именно фактът, че процесното вземане е платено в процесното изпълнително дело. Смисълът на това доказателство е във връзка с въведения правен стандарт в Решение № 1244/14.07.2021г. по в.гр.д. № 1274/2021г. между същите страни на абсолютно същото правно основание. Втори състав на ВОС приема, че след като сумата е платена по принудителен ред и събрана от ответника, то това отменя активната процесуална лигитимация и правен интерес на ищеца от водене на иска, както и на всички други претенденти на вземането, което следва да се установи в дължимата проверка по чл. 269 от ГПК. Със същото решение делото е 4 прекратено поради недопустимост на иска, вследствие плащане на спорната сума.
СЪДЪТ констатира, че представеното удостоверение от процесуалния представител на въззивника е от 2020г. и отправя питане към адв. Я., дали има обективни пречки да не се е снабидил досега с него, тъй като не е нововъзникнало по смисъла, вложен в разпоредбата.
АДВ. Я.: Не е имало пречки, но с оглед развитието на процеса, линията на защита, която сме предприели пред първата инстанция и че подобен недопустим иск няма да стигне до въззивна инстанция. Но тъй като това доказателство касае процесуални пречки от абсолютен характер, не мисля, че е налице доказателствена преклузия и срок за представянето му. То касае проверката за допустимостта на иска, а не основателността на възраженията ни. Ако съдът счита, че е преклудирано, то моля по служебен път да се изиска информация от съдебния изпълнител на какъв етап е изп. дело № 221/2019г. и дали са платени суми по него.
АДВ. Г.: Само искам да акцентирам, че в хода на целия процес едва в днешно съдебно заседание въззивниците навеждат твърдения за първи път, че процесната сума е получена по изпълнителното дело. Това не е направено нито с писмените отговори, нито с въззивните жалби, а очевидно поне една от страните е страна по това изпълнително дело. Още на 27.05.2019г. преди завеждане на исковата молба от наша старна. Ние не сме били наясно, че е платена тази сума, тъй като обезпечението, което е издадено, е спиране на изпълнението, сме го входирали до ЧСИ и съответно не сме получили отговор.
Считам, че доказателството не е допустимо, защото фактът, който искат да установят е от 27.05.2019г. и подобни твъдения не са били въведени в хода на първоинстанционното производство. И отделно имаме определение на Окръжен съд - Варна по ч.т.д. № 1817/2020г., което е отменило прекратително определение на ВРС. Т.е. аз считам, че въпросът за допустимостта вече е решен един път в Окръжен съд – Варна и в това произвоство те също са имали възможност с отговор на частна жалба да наведат твърдение, което в момента се опитват да докажат.
5
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД по представените в днешно съдебно заседание писмени доказателства - Удостоверение от ЧСИ с рег. № 718, издадено на 24.02.2020г. и придружаващия го Протокол за извършено погасяване, намира, че доколкото в днешно съдебно заседание искането за приобщаване за тези доказателства е обосновано от страна на въззивника с твърдение, че същите имат относимост към допустимостта на предявения иск, процесуална предпоставка, за която съдът следи по всяко време на делото, в това число и с крайния си съдебен акт, то представените писмени доказателства следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Мотивиран от изложеното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените Удостоверение по изп.д. № 221/2019г. по описа на ЧСИ С.Д., изх. № 5099/24.02.2020г. и Протокол за извършено погасяване по изх.д. № 221/2019г. по описа на ЧСИ С.Д..
АДВ. Я.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък по чл. 80 ГПК.
АДВ. Г.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък по чл. 80 ГПК.
АДВ. Я.: Не правя възражение за прекомерност.
АДВ. Г.: Правя възражеине за прекомерност.
С оглед изчерпване исканията на старинте СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Я.: С оглед установената липса на абсолютна процесуална 6 предпоставка с положителен характер, а именно правен интерес за ищеца, моля да прекратите производстото като недопустимо.
Моля да присъдите на доверителя ми разноски, съгласно списъка.
АДВ. Г.: Моля да оставите без уважение подадените въззивни жалби и да ни присъдите сторените разноски, така, както сме ги депозирали.
Читам, че въпросът за допустимостта на настоящата искова претенция е разрешен вече с влязло в сила определение по ч.т.д. № 1817/20г. и на отделно основание фактът, че „Пи Маркет“ твъди, че е титуляр на процесното вземане на самостоятелно основание, представяйки цесия от 21-ви октомври, обективира правен интерес да се заведе подобна установителна претенция, без значение дали вземането е получено или не. Единствено и само фактът на обективиране на твърдение, че е носител на процесното вземане обуславя интереса да бъде установителен иск.
Моля за решение в този смисъл. Подробни съображения съм развил в отговора на въззивните жалби.
УПРАВИТЕЛЯ ПЕТЪР КОЛЕВ: Считам, че е отпаднал интересът от воденето на подобен иск, предвид погасяване на вземането на ищеца. В останалата част се придържам към казаното от адвокат Я..