Определение № 489 от 24.07.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Шумен, 24.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500294 по описа за 2023 година

Делото е образувано по частна жалба с рег. № 7575/01.06.2023г. депозирана от „Аргос – 98“ ООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ........., представлявано от Т.П.В. срещу определение № 1060/09.05.2023г. по ч.гр.д. № 20233630100983 по описа на РС - Шумен, с което на осн. чл. 390, ал. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещи искове, в полза на „Пикселс“ ООД, с ЕИК ......, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху банковите сметки на „Аргос – 98“ ООД, с ЕИК ..... до размера на сумата от 4 710 лева. Жалбоподателят счита постановеното определение за незаконосъобразно и неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на процесуалните правила, необоснованост и липса на мотиви, поради което същото следвало да бъде отменено. Излага, че в случая не са налице кумулативно дадените предпоставки за допускане на исканото обезпечение визирани в чл. 391 от ГПК, тъй като към молбата не били представени достатъчно убедителни писмени доказателства за налагане на исканото обезпечение и същото е допуснато без да се приложи разпоредбата на чл. 180 – 181 от ЗЗД. Сочи, че съда не е извършил никакъв коментар на представените писмени доказателства, поради което неможело да бъде счетено, че съда е извършил преценка относно убедителността им. Представеният договор бил попълнен на ръка и не бил подписан от управителя на дружеството, нито било ясно за какво са представените фактури и дали същите са достигнали до дружеството. Също така счита и, че наложената обезпечителна мярка не е подходяща и същата не съответства на обезпечителната нужда, доколкото засягала необосновано имуществената сфера на ответника. Отделно от това в определението не е посочено правно основание на претенцията и е посочена обща цена на иска 4170 лева, представляваща 9052.89 лева – главница, по договор за разработване на дигитални услуги от 23.06.2022г. Моли съда да отмени допуснатото обезпечение и да обезсили издадената въз основа на него обезпечителна заповед № 8/09.05.2023г. по същото дело. Претендира и разноски за настоящото производство за заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът по жалбата, в чиято полза е допуснато обезпечението, счита същата за неоснователна, неподкрепена с факти и релевантни правни аргументи, поради което следвало да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следвало да бъде потвърдено. Сочи, че правилно и законосъобразно, първоинстанционния съд е допуснал обезпечението. По отношение на твърдението, че в определението е посочена обща цена на 1 иска 4170 лева, представляваща 9052.89 лева – главница, по договор за разработване на дигитални услуги от 23.06.2022г. излага, че съда е допуснал очевидна фактическа грешка, която не фигурира в обезпечителната заповед, която играе ключова роля за ефективното налагане на обезпечителната мярка. Също така не споделя и възражението за липса на представени убедителни писмени доказателства, тъй като „Пикселс“ ООД е представило цялата релевантна документация, с която разполага, договор, фактури, както и пространна писмена кореспонденция между страните. Счита, че оспорването на положения подпис на договора, може да бъде предмет на доказване само в исковото производство и съдът извършващ преценка за допускането на обезпечението, нито обективно може, нито е длъжен да изследва въпроса в рамките на настоящото производство. Изложените в жалбата обстоятелства, касаели въпроси по съществото на спора и същите не следвало да се разглеждат в настоящото производство. Колкото до определянето на гаранцията счита, че преценката е предоставена изцяло на съда и при представяне на убедителни писмени доказателства, същия няма задължение да определя такава. Очевидно е налице обезпечителна нужда и счита, че наложената обезпечителна мярка е напълно подходяща и адекватна с оглед предмета на претенцията и същата не засяга необосновано имуществената сфера на ответника, доколкото обезпечението е допуснато само до размера на претенцията от 4710лева.

Съдът, след като се запозна с доводите изнесени в жалбата, становището на ответника и с материалите по делото, приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по молба на „Пикселс“ ООД, с ЕИК ......, с която на осн. чл. 390 от ГПК, е поискало да бъде допуснато обезпечение на бъдещи искове предявими срещу „Аргос – 98“ ООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ........., представлявано от Т.П.В., с цена на иска 4710 лева. Молителя е посочил, че на 23.06.2022г., с ответника е сключил договор за разработване на дигитални услуги, по силата на който, срещу възнаграждение се е задължил да изработи фирмена идентичност на търговската марка на ответника „Noteo“ - дизайн на търговска опаковка, търговски стек и транспортен кашон, изработка на рекламна брошура, както и изработка на маркетингов план и стратегия. Заплащането било уговорено в размер на 5450лева без ДДС, с ДДС 6540, на две равни вноски, първата платима в едноседмичен срок от подписване на договора, а втората в едноседмичен срок от предаване на всички услуги. В изпълнение на чл. 7, ал. 3 от Договора „Пикселс“ ООД, с ЕИК ...... е издало фактура № 545/01.07.2022г. за сумата от 2725 лева без ДДС, респ. с ДДС - 3270 лева, която възложителя и до момента не е заплатил, като междувременно е притъпил към изпълнение на задълженията си по договора.

В хода на съвместната дейност, между двете дружества се е водила пространна кореспонденция по имейл, телефон и вайбър, при което ответника е въвеждал нови и нови изисквания. В началото на м. август 2022г. ответника е пренасочил работата по договора към изготвянето на маркетингов план и стратегия, въз основа на което е указал на изпълнителя да издаде фактура, заявявайки, че ще плати 50% от дължимата сума при започване на работа, а останалата част – при приемането й, поради което е издал и фактура № 550/26.08.2022г. за сумата от 1 440 лева с ДДС (1200лева без ДДС), която също не е платена до настоящия момент. Посочил е, че „Аргос – 98“ ООД, с ЕИК ....., не е изпълнило задълженията си по договора, отказал е всякакви комуникации, което не го освобождавало от задълженията му да заплати сумите по така издадените две фактури, на обща стойност 4 710 лева.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, първоинстанционния съд е приел, че молбата е допустима, а сочената от молителя обезпечителна мярка, предвид търсената защита за съответстваща на обезпечителната нужда, подкрепена с писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на бъдещия иск, поради което и, е 2 допуснал исканото обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху движими вещи – пари по банкови сметки, с титуляр „Аргос – 98“ ООД, с ЕИК ..... в подробно изброени търговски банки до общ размер във всички банки - 4710лева. На основание чл. 390, ал. 3 от ГПК, е определил и двуседмичен срок за предявяване на иска, като е предупредил молителя, че ако не представи доказателства, за предявяване на иска, в определения срок, който тече от деня на постановяване на определението, съдът служебно отменя обезпечението.

На 01.06.2023г. с определение № 1255/01.06.2023г. по ч. гр. д. № 20233630100983 на Районен съд – Шумен, съда е констатирал, че по делото липсват доказателства, за предявяване на иска в указания двуседмичен срок (течащ от постановяване на определението на 09.05.2023г. според т. 1 от ТР № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС) и на осн. чл.

390, ал.3 от ГПК е отменил така допуснатото обезпечение.

Определението е обжалвано от молителя „Пикселс“ ООД, с ЕИК ...... пред ОС – Шумен, който с определение № 479/19.07.2023г. по в.ч.г.д. № 20233600500294 е потвърдил определението за отмяна на допуснатото обезпечение, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С влизане в сила на определение № 1255/01.06.2023г. по ч. гр. д. № 20233630100983 на Районен съд – Шумен, с което е отменено допуснатото обезпечение, е отпаднал правният интерес на настоящия частен жалбоподател „Аргос – 98“ ООД, с ЕИК ..... от разглеждане на настоящата частна жалба с вх. № 7575/01.06.2023г. депозирана срещу определение № 1060/09.05.2023г. по ч.гр.д. № 20233630100983 по описа на РС - Шумен, с което е допуснато обезпечението и на това основание същата се явява процесуално недопустима, поради което образуваното по нея производство, следва да бъде прекратено.

Въззивният съд, за да се произнесе, на основание чл. 254, ал. 1, т. 5 от ГПК, относно това в тежест на кого следва да се възложат разноските, съобрази следното:

Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В случая ответникът по жалбата - "ПИКСЕЛС" ООД– гр.Шумен, е станал причина за подаването на частната жалба, по която е образувано производството, тъй като е подал молба за допускане обезпечение на бъдещи искове, но впоследствие не е изпълнил процесуалното си задължение за представяне на доказателства за предявяване на исковете, в производството по които частният жалбоподател би могъл да установи твърденията си за погасяване на обезпечените парични задължение. Служебната отмяна на обезпечението, с последващ подаването на частната жалба съдебен акт, постановен на основание чл. 390, ал.

3 от ГПК, е предвидена от закона последица от процесуалното бездействие на молителя. По аналогия от разпоредбите на чл. 78, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК, в този случай, при прекратяване на образуваното частно гражданско производство поради отпадане на правния интерес от обжалване в резултат на нови факти, независещи от поведението на частния жалбоподател, възниква възможност за последния да ангажира отговорността за разноски на другата страна, която е дала повод за завеждането на делото.

Искане за присъждане на направените от жалбоподателя съдебно – деловодни разноски е направено в частната жалба, към която са представени и доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

По изложените по - горе в мотивите съображения искането следва да бъде уважено, като в полза на жалбоподателя се присъди сумата 415 лв., представляваща направени разноски в производството по делото - заплатени държавна такса и адвокатски хонорар по договор за правна помощ.

3

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с рег. № 7575/01.06.2023г. депозирана от „Аргос – 98“ ООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ........., представлявано от Т.П.В. срещу определение № 1060/09.05.2023г. по ч.гр.д.

№20233630100983 по описа на РС – Шумен, като НЕДОПУСТИМА, поради липса на правен интерес за жалбоподателя от обжалването.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 20233600500294 по описа за 2023г. на ОС - Шумен.

ОСЪЖДА "ПИКСЕЛС" ООД с ЕИК ...... ДА ЗАПЛАТИ на "АГРОС-98" ООД с ЕИК ..... сумата от 415 лева представляваща направените деловодни разноски по настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4