Решение № 150 от 21.05.2020, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е №150

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА

ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

ТОДОР ХАДЖИЕВ като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 424 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД против Постановление от 25.02.202 г. по изп. д. № 20209290400086 на ЧСИ № 929 – Николета Кавакова, с което е оставено без уважение искането му за намаляване на дължимото на взискателя „АКВА ВМВ“ ООД адвокатско възнаграждение на 200 лв.

В жалбата се излагат доводи, че уговореното между взискателя и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение от 350 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и на проявената от взискателя активност, поради което следва да се намали на 200 лв.

Наред с това се излагат съображения, че таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители е неправилно определена, тъй като материалният интерес, върху който се начислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. Предвид изложеното желае изплатеното адвокатско възнаграждение да се намали до предвидения минимум в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, както и да бъде редуцирана размера на начислената такса по т.

26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от взискателя „АКВА ВМВ“ ООД, с която оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изп. д. № 20209290400086 на ЧСИ № 929 – Николета

Кавакова е образувано по молба на „АКВА ВМВ“ ООД и въз основа на изпълнителен лист от 17.01.2020 г. по гр. д. № 476/ 2019 г. на РС Хасково за събиране от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД на сумата от 654. 40 лв. – застрахователно обезщетение, и 437 лв. за разноски. Молбата е подадена от пълномощник – адв. В.Ч., който се е легитимирал с договор за правна защита и съдействие с договорено и платено възнаграждение в размер на 350 лв. за образуване и водене на изпълнителното дело.

Поради липса на доброволно плащане в законоопределения двуседмичен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение с Молба от 25.02.2020 г. длъжникът АКВА ВМВ“ ООД чрез процесуалния си представител е поискал продължаване на изпълнителните действия чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 25. 02.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД за налагане запор върху банковите сметки на длъжника, в изпълнение на което на 02.03.2020 г. е преведена по сметката на съдебния изпълнител сумата от 1752. 53 лв.

С възражение от 30.01.2020 г. длъжникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД е изразил несъгласие с размера на приетото адвокатско възнаграждение, като е поискал да бъде намалено на 200 лв. съгласно чл. 10, т.

1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С постановеното на 25.02.2020 г. постановление, предмет на обжалване в настоящето производство, съдебният изпълнител е оставил без уважение направеното искане.

При тези данни по делото съдът намира следното:

Жалбата в частта, в която се иска изменение на изготвения протокол за извършено разпределение досежно размера на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители поради това, че в общата събрана сума, върху която се изчислява таксата, се включва само присъденото вземане по изпълнителния лист, но не и заплатеното в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение, съдът намира за процесуално недопустима поради липса на предмет на обжалване. Това е така, тъй като едва след предявяване на протокола за разпределение на страните по реда на чл. 462, ал. 1 ГПК е налице правнообвързващ акт на съдебния изпълнител, в който дължимите от длъжника разноски, включително и за начислените по изпълнителното производство такси, са определени по размер и основание. До този момент – предявяването на протокола за разпределение, няма законова пречка съдебният изпълнител да внася промени в него във всички негови части, тъй като неговата неотменимост настъпва едва след предявяването му.

Жалбата против постановлението на съдебния изпълнител, с което е оставил без уважение искането за намаляване на изплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 350 на 200 лв. по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неоснователна. Хипотезата на чл.

10, т. 1 от наредбата обхваща случаите, когато пълномощникът на взискателя е овластен единствено да образува изпълнителното дело, като обемът на представителната власт на адвоката се изчерпва с подготовката на документи за завеждане на изпълнително дело и представянето на тези документи пред съответния съдебен изпълнител. Хипотезата на чл.

10, т. 2 е приложима, когато наред с действията по подготовка и завеждане на изпълнителното дело, адвокатът е овластен да осъществи и процесуалното представителство и защитата на страната по изпълнителното дело в рамките на цялото производство - да участва при определянето и извършването на отделните способи на принудително изпълнение, да възлага действия на съдебния изпълнител, да заема становища по различни въпроси, касаещи производството. В случая, видно от представения договор за правна защита й съдействие, пълномощникът на взискателя е овластен да образува и осъществи процесуално представителство по изпълнителното дело, каквито действия реално е извършил. Платеното адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до минималния размер на чл. 10, т. 1 от наредбата само в случай, че пълномощникът на взискателя не е извършил никакви допълнителни действия за събиране на дължимите вземания освен изготвянето и подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, докато в конкретния случай се установи, че след образуване на изпълнителното производство и изтичане срока за доброволно изпълнение пълномощникът на взискателя е подал изрична молба, с която е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, което е довело и до изплащане на дълга. В случая уговореното и изплатено на пълномощника на взискателя адвокатско възнаграждение от 350 лв. не надвишава минимално предвидения размер по чл. 10, т. 1 и 2 от наредбата (в редакцията им към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие – януари 2020 г.), поради което жалбата следва да се остави без уважение.

При този изход на делото и на основание чл.

78, ал. 3 ГПК в полза на взискателя следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 350 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

Жалба вх. № 09111/ 09.03.2020 г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД в частта, в която се иска да се отмени Постановление от 25.02.202 г. по изп. д. № 20209290400086 на ЧСИ № 929 – Николета Кавакова, с което е отказано да се намалят приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. № 09111/ 09.03.2020 г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД в частта, в която иска да се намали определената в Протокол за извършено разпределение от 02.03.2020 г. по изп. д. № 20209290400086 на ЧСИ № 929 – Николета Кавакова такса по т. 26 в размер на 168. 94 лв. от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –

Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на „АКВА ВМВ“ ООД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 350 лв.

Решението в частта, в която производството по делото е прекратено, може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

В останалата част решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.