Определение № 527 от 26.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. София, 25.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600607 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр.с чл. 341, ал. 2 НПК.

Обжалвано е определение № 234 на Окръжен съд – Враца от 5.05.2023 г. по н.ч.д. № 289/2023 г., с което е оставено без уважение искането на осъдения М. В. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част (в размер на 1 година, 4 месеца и 17 дни) от наказанието лишаване от свобода – цялото в размер на 6 години, определено му по н.о.х.д. № 113/2019 г. на ОС Враца за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК .

В жалбата, подадена от защитника на лишения от свобода, се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт. Защитникът счита: че определението е немотивирано в съдебно заседание; че от материалите в затворническото досие се установява примерното поведение на осъдения; че докладът на инспектор В. е вътрешно противоречив относно поведението на осъдения, в него не са отчетени в достатъчна степен полагането на труд от лишения от свобода, участието му в културни и спортни дейности в затвора; че становището на затворническата администрация е голословно и е взето предвид безкритично от съдията.

В жалбата се развиват съображения, че администрацията на затвора не полага достатъчно усилия за прилагане на съответни корекционни мерки спрямо осъдения с цел неговото поправяне и бъдеща успешна социализация. Защитникът отправя искане за насрочване на открито съдебно заседание, в което да се приемат допълнителни доказателства, за отмяна на определението и за постановяване на предсрочното условно освобождаване на подзащитния му М. С..

Софийски апелативен съд, след като се запозна с жалбата, събраните по делото материали и 1 атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

В разпоредбата на чл. 345, ал. 1 НПК се предвижда възможност при необходимост съдът да разгледа частната жалба против първоинстанционното определение в открито заседание.

Въпреки че защитникът на лишения от свобода е заявил в частната жалба намерение да участва в съдебно заседание на втората инстанция с цел осигуряване на възможност за събиране на нови доказателства, САС не намери необходимост от личното изслушване на жалбоподателя, чието право на участие в производството е било осигурено пълноценно от първата инстанция, като същевременно счита делото за изяснено от фактическа страна, което изключва нуждата от събиране на нови доказателствени материали. Поради това въззивния съд разгледа основателността на жалбата в закрито заседание.

Фактите по делото са установени от първоинстанционния съд в тяхната пълнота и при спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава 35, раздел 1 от НПК. В резултат на законосъобразно приобщените доказателствени материали съставът на Окръжния съд обосновано е приел, че лишеният от свобода М. В. С. фактически е изтърпял 3 години, 1 месец и 24 дни, приспаднати са от предварителен арест 1 година, 3 месеца и 11 дни, а от работа – 2 месеца и 8 дни, като оставащото наказание е 1 година, 4 месеца и 17 дни. В този смисъл несъмнено е по делото, че първата формална предпоставка за предсрочното условно освобождаване, е налице.

Доколкото правилно решаващият първи съд е концентрирал усилията си върху наличието на втората предпоставка по чл. 70 НК, въззивният съд също извърши оценка за нейното съществуване. В тази връзка първият съд вярно е приел, че това условие отсъства, тъй като липсват убедителни доказателства за поправяне на лишения от свобода. Окръжният съд се е доверил на отрицателните становища на затворническата администрация за приложението на чл. 70 от НК, но освен тях е направил собствен извод, че стартиралият корекционен процес при М. С. не е достатъчно убедителен и той не следва да бъде предсрочно освободен.

САС споделя аргументите на първоинстанционния съд, че от данните в затворническото досие на лишения от свобода С. не се установява той да е изградил такъв волеви самоконтрол върху поведението си, който да е устойчив и да гарантира, че в условията на свобода той няма да застраши общественото спокойствие, както и че няма да поставя в опасност правовия ред. От значение за този извод на съда е обстоятелството, че жалбоподателят е осъждан многократно и изтърпяването на наложените му наказания не е постигнало целения ефект; че по време на изтърпяване на наказанието рискът от рецидив е намалял незначително.

Съществена роля при оценката на съда за липса на доказателства за поправяне по смисъла на чл. 439а НПК са данните за извършените от лишения от свобода множество нарушения на реда в затвора и наложените му за това дисциплинарни наказания, като последното е от 05.07.2022 г.

Показателни за високия риск от извършване на престъпление и рецидив, са съдържащите се 2 в доклада на ИСДВР данни, че отчетеното на 28.03.2023 г. намаление на оценката на риска от рецидив от 107 на 104 точки се дължи на некоректно отчетени предишни оценки, а не на положителни личностни промени; регистрирани са единични прояви на вербална агресия при неудовлетворяване на негови претенции; за периода на изтърпяване на присъдата са регистрирани два случая на отчетена положителна проба за употреба на упойващи вещества; за нарушения на реда и дисциплината в затвора на С. са наложени девет наказания срещу само една награда – писмена похвала за активно участие в спортни и културно-информационни дейности.

Обсъдени в съвкупност данните за поведението на лишения от свобода в затвора (наложените дисциплинарни наказания, високият риск от рецидив, проблемите в отношенията с останалите затворници), както и обстоятелствата за предишните му осъждания и неефективност на наказателната репресия до момента, водят до законосъобразното заключение на първоинстанционния съд, че М. С. не е постигнал такава положителна промяна, която да позволи да изтърпи остатъка от наказанието си извън мястото за изолация. Въпреки краткия срок на оставащото наказание, поправителния процес трябва да продължи до постигане на целите му, доколкото това е възможно. За оставащото време от наказанието усилията на затворническата администрация е необходимо концентрирано да се насочат към подготовка на лишения от свобода за живот извън затвора – подходящо обучение, намиране на работа, търсене на съдействие от близкия семеен и приятелски кръг, са само част от възможните мерки, които ефективно могат да препятстват проявата на рецидив и да насърчат С. за законосъобразен начин на живот.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, II състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 234 на Окръжен съд – Враца от 5.05.2023 г. по н.ч.д. № 289/2023 г., с което е оставено без уважение искането на осъдения М. В. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част (в размер на 1 година, 4 месеца и 17 дни) от наказанието лишаване от свобода – цялото в размер на 6 години, определено му по н.о.х.д. № 113/2019 г. на ОС Враца за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4