Решение № 5365 от 23.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5365 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100509638 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 8564/26.07.2022г., постановено по гр.дело № 1289/2022г. по описа на СРС, 62-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника С. П. Д. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 3 095.98 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.08.2021г. до окончателното изплащане,сумата 599.22 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 30.07.2021г., сумата 28.17 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г. и 5.56 лева – мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2018г. до 30.07.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 39395, инст.№ 4000302349, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.08.2021г. по ч.гр.д. № 47701/2021г. по описа на СРС, 62-и състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.

Жалбоподателят излага, че решението на СРС било постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и било необосновано. СРС не обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и достигнал до неправилен извод за липса на облигационно правоотношение между страните като обсъждал единствено договора за 1 доброволна делба в частта относно етаж 3, а не за етаж 1, за който исковете били предявени. Излага, че имотът бил притежаван от родителите на П.Д.А. и бил придобит от него по наследство. Бащата на ответника П.Д.А. починал на 13.01.2021г., с което правото на собственост върху имота преминало към законните му наследници, един от които е ответникът С. П. Д.. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което установителните му искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият-ответник С. П. Д. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Както правилно съдът приел в мотивите на решението, при наличието на три етажа във въпросната къща, по делото не били ангажирани доказателства за идентичност между имота на ет. 1, за който ищецът претендира вземания, и придобитият от П.Д.А. с договора за доброволна делба. Неоснователни и недоказани били и твърденията на ищеца във въззивната жалба, че процесният имот на ет. 1 бил получен от П.Д.А. по наследство. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение за правилно на въведените с въззивната жалба оплаквания, по следните мотиви:

За първи път с въззивната жалба ищецът въвежда твърдения, че процесният апартамент на първи етаж бил притежаван от родителите на П.Д.А., след тяхната смърт бил придобит от него по наследство, а след неговата смърт, настъпила на 13.01.2021г. от ответника.

С исковата молба ищецът изложил твърдения, че освен длъжникът в заповедното производство М.П.А., по отношение на която издадената заповед по чл.

410 ГПК влязла в сила, и ответникът С. П. Д., през процесния период от м.05.2017г. до м.04.2020г., била собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент, находящ се на първи етаж в сградата в гр. София, ул. ****. Като такъв ответникът имала качеството клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

С отговора на исковата молба ответникът С. П. Д. изрично оспорила твърдението на ищеца, че през процесния период била собственик на имота.

С доклада на делото СРС изрично указал на ищеца, че при условията на пълно и 2 главно доказване следва да установи твърдението си, че през исковия период с ответника били обвързани от валидно облигационно отношение с предмет доставка а ТЕ за битови нужди, вкл. качеството на ответника на клиент на ТЕ.

В първото по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца нито пояснил, нито допълнил исковата молба с твърдения, касаещи основанието, на което претендира сумите по отношение на ответника, нито изложил такива досежно правото на собственост. Единственото допълнение било относно номера на процесния апартамент (№ 1).

Въведените с въззивната жалба за първи път твърдения се явяват преклудирани и като такива не следва да се разглеждат и да се обсъждат от настоящия съдебен състав.

Дори и съдът да ги разгледа, налице е и друго самостоятелно основание за неоснователност на предявените от ищеца искове, а именно:

Въпреки изначално известните му данни, че смъртта на П.Д.А. настъпила на 13.01.2021г. (удостоверението за наследници е прдставено от ищеца с исковата молба), т.е. след исковия период и нарочните възражения на ответника в отговора на исковата молба, че през исковия период не тя била потребител на доставената в имота топлинна енергия, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не направил изменение на основанието на предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, и продължил да претендира сумите от ответника С. П. Д. в качеството й на клиент на ТЕ през процесния период собственик на апартамент № 1, а не като задължения на оставеното от клиента П.Д.А. наследство.

По делото при указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се установява, че през процесния период ответникът притежавала някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Напротив – качеството на ответника С. П. Д. на собственик на процесния апартамент, находящ се на първи етаж в сградата в гр. София, ул. ****, изрично е опровергано от доказателствата по делото. Ето защо предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, са недоказани и неоснователни, поради което правилно са отхвърлени от СРС.

Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на въззиваемия. Същата е защитавана пред СГС от адв. М. П., осъществил безплатна правна помощ по делото. Последната претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2 ЗА. Възнаграждението, определено по реда на Наредба 1/2004г. възлиза в размер на сумата 672.89 лева, които на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да бъдат присъдени на адвоката.

3

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 8564/26.07.2022г., постановено по гр.дело № 1289/2022г. по описа на СРС, 62-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адвокат М. И. П., ЕГН **********, сумата 672.89 лева, полагащо му се възнаграждение за осъществена безплатна защита по делото пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4