Решение № 26 от 09.02.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Първомай, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100358 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК и с чл. 92, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от „АПС Бета България” ЕООД срещу Б. В. И. за постановяване на решение, с което да се признае за установено със сила на присъдено нещо, че същият дължи на ищеца следните суми: 400,00 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ********************* от 04.01.2020 г., сключен със „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва за забава върху главницата в размер на 256,02 лв. за период от 29.01.2020 г. до 21.01.2025 г., 12,00 лв. – договорна лихва за период от 04.01.2020 г. до 29.01.2020 г., и 954,94 лв. – неустойки на основание чл. 17 от договора за паричен кредит.

Ищецът твърди, че на 04.01.2020 г. между третото неучастващо лице „СТИККРЕДИТ“ АД – в качеството на заемодател, и ответника – в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит № *********************. По силата на този договор „СТИК-КРЕДИТ“ АД се задължило да предостави на заемателя 1 потребителски заем в размер на 400 лв., а последният се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Погасяването на заема било уговорено чрез еднократна вноска в размер на 400 лева, с крайна дата на издължаване 29.01.2020 г., съгласно Погасителен план, съставляващ неразделна част от Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,70 %. Съгласно уговореното в раздел ,,Неустойки“ от договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди се, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяването на кредита.

Посочено е още, че първоначалният кредитор „СТИК-КРЕДИТ“ АД прехвърлил с договор за цесия от 22.03.2024 г. задълженията си, произтичащи от горепосочения договор, на ищеца. Ищецът твърди, че бил изрично упълномощен от цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, поради което изпратил уведомление до ответника, което било получено от него. Ако съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, ищецът излага съображения, че ако към исковата молба било приложено уведомление за извършената цесия, то се смятало, че с получаването му длъжникът е узнал за нея. Твърди, че пристъпил към принудително събиране на вземанията си, но тъй като издадената Заповед № 57/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 121/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, била връчена на длъжника –ответник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят събрал данни, че същият не живее на адреса, посочен в заявлението и съвпадащ с регистрирания му постоянен и настоящ такъв, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК предявил установителните искове. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. В. И..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните твърдени обстоятелства: че по силата на Заповед № 57/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 121/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният е задължен да изпълни процесните притезания; че ищецът е предявил разглежданите искове в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК; че ответникът е сключил със „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********************, Договор за потребителски 2 кредит № ********************* при указаните в исковата молба параметри и условия; че кредитодателят е предоставил на ответника заемната сума и че въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. е прехвърлил процесните вземания на ищцовото дружество, което в качеството си на негов пълномощник е съобщило на длъжника за тяхното прехвърляне, както и че изискуемостта им е настъпила.

Видно от приложеното ч. гр. дело № 121/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, образувано по депозирано от „АПС Бета България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение, е издадена Заповед № 57/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящото исково производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжникаответник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е идентичност между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото производство.

Представен е Договор за потребителки кредит – кредитна линия № ********************* от 04.01.2020 г., от който се установява, че третото неучастващо лице „СТИК-КРЕДИТ“ АД – заемодател, се е задължило да предостави на ответника Б. В. И. в качеството му на заемател, паричен заем в размер на 400 лв., като е уговорено сумата да бъде върната с еднократна вноска от 400 лв., в срок до 29.01.2020 г. Посочен е годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите при промоционални условия в размер на 42,7 %. Договорът е сключен от разстояние – през интернет платформа, като е осъществявана комуникация по e-mail и SMS. В хода на делото от ищеца е приложена разписка от 04.01.2020 г. за извършено плащане на сумата от 400 лв. по „ИйзиПей“ с наредител „СТИК-КРЕДИТ“ АД и получател ответника Б. В. И.. Т. е. може да се приеме, че е налице валидно облигационно правоотношение между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и Б. В. И..

Представен е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., според който „АПС Бета България” ЕООД (цесионер) придобива вземанията на „СТИК-КРЕДИТ“ АД (цедент), представляващи парични вземания по договори за кредит, индивидуализирани в Приложение 1, което е неразделна част от договора за цесия съгласно посоченото в него. Такова приложение обаче липсва. В заповедното производство единственото представено приложение към договора за цесия е пълномощно, с което „СТИК-КРЕДИТ“ АД упълномощава „АПС Бета България“ ЕООД да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 от дата 22.03.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен между същите дружества, за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на 3 чл. 99 от ЗЗД, както и потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията. Кои са тези вземания обаче не става ясно. Към исковата молба такова пълномощно не е представено. Приложена е единствено разпечатка с надпис на латиница „Appendix 1 from date 22.03.2024“, от която би могло да се направи извод, че представлява приложение към сключения договор за цесия от 22.03.2024 г., но не съдържа списък на вземанията. На гърба на същия лист е разпечатан ред от таблица, където е посочено името на ответника, дата и номер, които съвпадат с номера и датата на сключения договор за кредит между ответника и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, но по никакъв начин не се установява дали този ред от таблица всъщност е част от Приложение 1 към договора за цесия.

Приложено е към исковата молба уведомление за цесия, адресирано до ответника Б. В. И., от „АПС Бета България” ЕООД, но липсват доказателства по какъв начин е изпратено това уведомление и стигнало ли е то до адресата си, няма и пълномощно за уведомяването по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Съдебната практика приема, че уведомяването за извършената цесия може да се осъществи и от изрично упълномощен представител, както и чрез връчването на исковата молба. В случая обаче не може да се направи категоричен извод, че ищецът е пълномощник на „СТИККРЕДИТ“ АД за уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и че е придобил вземанията по Договор за потребителски кредит № ********************* от 04.01.2020 г., сключен между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и ответника, откъдето да извлича правото си да претендира посочените в исковата молба суми.

Доколкото не се установява процесните вземания да са предмет на горепосочения договор за цесия от 22.03.2024 г., сключен между „АПС Бета България” ЕООД (цесионер) и „СТИК-КРЕДИТ“ АД (цедент), то съдът следва да приеме, че ищецът не е доказал в хода на исковото производство при условията на пълно и главно доказване материалноправната си легитимация като кредитор на ответника. Оттук се налага и изводът, че исковата претенция следва да се отхвърли изцяло.

При този изход на делото разноски се следват на ответната страна. По делото няма искане за присъждане на разноски, нито доказателства такива да са направени, поради което и не следва да се присъждат.

Така мотивиран, РС Първомай

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК:

*********************, със седалище и адрес на управление:

*********************, срещу Б. В. И., ЕГН: **********, с адрес:

*********************, по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

4

1 във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК и с чл. 92, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за постановяване на решение, с което да се признае за установено със сила на присъдено нещо, че същият дължи на ищеца следните суми: 400,00 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ********************* от 04.01.2020 г., сключен със „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва за забава върху главницата в размер на 256,02 лв. за период от 29.01.2020 г. до 21.01.2025 г., 12,00 лв. – договорна лихва за период от 04.01.2020 г. до 29.01.2020 г., и 954,94 лв. – неустойки на основание чл. 17 от договора за паричен кредит.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Първомай: _______п________________ СТ/ЕД

5