Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 293 от 25.02.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 368/2024
Вид
Определение № 293
Подписан
25.02.2025
Състав
Мила Йорданова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 16б, ал. 1, т. 6 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20243100900368 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Р. Н. Р., чрез адв. Г. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103861026, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, офис 6, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 63 075,51 лева, представляваща платена сума по развален, а при условията на евентуалност прекратен по право, договор от 15.10.2021 г., по силата на който ответното дружество, като продавач, се е задължило да построи и продаде на ищеца апартамент № 72, находящ се на етаж 8 по проект 83,20 кв.м., ведно с изба № 13 по проект с площ 3.99 кв.м., в предвидената за строеж жилищна сграда № 2 в УПИ ****, кв. 14, ж.к. „М." - I м.р. гр. Варна, както и съответните идеални части от същото дворно място, ведно с паркомясто № 265 по проект от 28.20 кв.м., находящо се в подземен гараж, целия с площ от 2282.10 кв.м., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба - 08.07.2024 г. до окончателно плащане на сумата, както и сумата 918,13 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница в размер на 63075,51 лева за периода от 31.05.2024 г. до 07.07.2024 г.

С Разпореждане № 3597/09.07.2024 г. съдът е постановил препис от исковата молба, ведно с приложенията, да се изпратят на ответника, който в указания срок депозира писмен отговор вх. № 19380/29.07.2024 г.

Препис от отговора е връчен на ищеца на 23.08.2024 г., като в указания срок е постъпила допълнителна искова молба, препис от която е връчен на ответника на 07.11.2024 г. Депозиран е в срока допълнителен писмен отговор от ответника с вх. № 29665/20.11.2024 г.

Съдът намира исковата молба за редовна, тъй като същата съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. Посочени са фактите, на които ищецът основава претенциите си и са направени доказателствени искания.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице процесуални пречки 1 и производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора, очертан като защита на твърдяно притезание на ищеца срещу ответника, породено от неизпълнение на изискуемо задължение по търговска сделка.

Предявеният размер на иска за главница надхвърля сумата от 25 000 лв., което обосновава родова подсъдност на окръжен съд.

По предварителните въпроси:

Съдът намира за неоснователно направеното с отговора на исковата молба от ответника възражение, че спорът не подлежи на разглеждане по реда, предвиден за търговски спорове, а по общия исков ред. На първо място, ответникът е търговско дружество и всички сключени от него договори следва да се разглеждат като търговски. Доколкото част от тях са сключени с физически лица, в качеството им на потребители, то именно на последните е предоставена възможността да търсят защита чрез възражението, че делото подлежи на разглеждане по общия исков ред. Това следва от обстоятелството, че се предполага, че съкратените процесуални срокове в производството по търговски спорове биха затруднили лицата при упражняване на правата им.

Поради това, в случаите, когато делото е образувано като търговско, то именно тези лица разполагат с правото да правят възражение за разглеждането му по общия исков ред. Търговското дружество не би могло да прави такова възражение, а неговите права биха били нарушени при невъзможност то да реализира правата си в срока, предвиден за отговор на исковата молба. В случая, видно от подадения отговор и допълнителния отговор на исковата молба, такива пречки не са налице, предвид на което и при липса на възражение от насрещната страна разглеждането на делото следва да продължи така, както е образувано.

Що се отнася до твърдението за липса на местна подсъдност, то от приложените към допълнителната искова молба доказателства е видно, че настоящият адрес на ищеца е на територията на Окръжен съд – Варна, поради което е спазена подсъдността по чл. 113 от ГПК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение направеното от ответника „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД възражение, че делото подлежи на разглеждане по общия исков ред, както и искането му за прекратяване на производството по делото поради отвод за местна подсъдност.

В тази връзка, съдът прецени като неоснователно и искането за оставяне на исковата молба без движение, доколкото обстоятелствата, въз основа на които е направено искането касаят преценка на доказателствата по същество.

В депозирания от ответника отговор е отправено искане по чл. 219 ГПК за привличане на трети лица като подпомагащи страни, а именно – Община Варна и ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към Министерство на транспорта и съобщенията с мотиви за обвързване на посочените лица с мотивите на евентуално неблагоприятно за ответната 2 страна решение.

Привличането на трето лице – помагач в производството по реда на чл.

219, ал. 1 от ГПК е средство за защита и право на привличащата страна да улесни защитата си срещу противната страна, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите на решението, съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК. По правило привличането на трето лице по делото е възможно само при наличие на правен интерес за привличащия, който се определя от материалноправните отношения между привличащ и привличан. Правен интерес е налице, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие в правната сфера на третото лице, като неблагоприятното решение може да послужи за основание на подпомаганата страна да предяви иск срещу него.

С оглед горното, съдът намира, че не са налице предпоставките за привличането като помагачи на страната на ответника на горепосочените лица, доколкото искът се основава на това, че ответното дружество не може да изпълни задълженията си по договора, тъй като не е изградило посочения в него обект и самото то е предложило прекратяването на същия. Освен това, в случая се претендира само връщане на платеното по договора, а не обезщетение за неизпълнение на същия, в който случай биха били от значение въпросите за причините за неизпълнението. Поради това отношенията между ответното дружество и лицата, чието привличане като помагачи се иска е без значение за решаването на спора.

По доказателствените искания:

Съдът намира представените от страните писмени доказателства за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно заседание.

Съдът намира искането в отговора на исковата молба за събиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел за неоснователно, тъй като обстоятелствата, за които се иска са неотносими към спора. В тази връзка, съдът намира, че не следва да се допуска и поискания при условията на евентуалност свидетел от ищеца в допълнителната искова молба.

Съдът намира, че искането, направено от ответника в отговора на исковата молба за допускане на съдебно-техническа експертиза следва да бъде оставено без уважение, тъй като обстоятелството дали дружеството може да предложи на ищеца обекти аналогични на тези, които са предмет на договора с ищеца, са без значение за разрешаването на спора, доколкото липсва съгласие на ищеца за получаването на някой от тези обекти вместо първоначално договорените.

По отношение на отправеното от ответника с отговора на исковата молба искане с правно основание чл. 184, ал. 1 ГПК, съдът намира същото за основателно, доколкото размените по електронна поща документи имат характера на електронни такива.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след 3 първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД за разглеждане на делото по общия исков ред.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответната страна за местна неподсъдност на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за конституиране като трети лица-помагачи на страната на ответника Община Варна, адрес: бул. „Осми приморски полк“ № 43, БУЛСТАТ 000093442 и Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към МТС, с адрес: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 9, БУЛСТАТ 121805755, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Р. Н. Р., ЕГН

**********, с адрес: г.В.у.Е.Г. ****, чрез адв. Г. М., срещу „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103861026, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ***, офис 6, искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 63 075,51 лева, представляваща платена сума по развален, а при условията на евентуалност - прекратен по право, договор от 15.10.2021 г., по силата на който ответното дружество, като продавач, се е задължило да 4 построи и продаде на ищеца апартамент № 72, находящ се на етаж 8 по проект 83,20 кв.м., ведно с изба № 13 по проект с площ 3.99 кв.м., в предвидената за строеж жилищна сграда № 2 в УПИ ****, кв. 14, ж.к. „М." - I м.р. гр. Варна, както и съответните идеални части от същото дворно място, ведно с паркомясто № 265 по проект от 28.20 кв.м., находящо се в подземен гараж, целия с площ от 2282.10 кв.м., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 08.07.2024 г. до окончателно плащане на сумата, както и сумата 918,13 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница в размер на 63075,51 лева за периода от 31.05.2024 г. до 07.07.2024 г.

ОБЯВЯВА на страните следния проекто-доклад по т. д. № 368/2024 г. по описа на ВОС, ТО:

В исковата молба е изложено, че на 15.10.2021 г. ищецът в качеството си на купувач сключил с ответника в качеството му на продавач договор, по силата на който последният се задължил да построи и продаде на ищеца апартамент № 72, находящ се на етаж 8 по проект 83.20 кв. м., ведно с изба № 13 по проект с площ 3.99 кв. м., в предвидената за строеж жилищна сграда № 2 в УПИ-XIII-286, кв. 14, ж.к. „М.“ - I м.р. гр. Варна, както и съответните идеални части от същото дворно място, ведно с паркомясто № 265 по проект от 28.20 кв. м., находящо се в подземен гараж, целият с площ 2282.10 кв. м., като ищецът се задължил да заплати на ответника сума в общ размер на 64500.00 евро, платима както следва: 6450.00 евро при подписване на договора, 19350.00 евро в двуседмичен срок от уведомяване за получено разрешение за строеж; 6450.00 евро в срок до 28.02.2022 г., ако е било издадено разрешение за строеж; 19350.00 евро в двуседмичен срок от уведомяване за завършен груб строеж и 12900.00 евро в двуседмичен срок от уведомяване на получен акт обр. 15.