Определение № 1966 от 26.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1966 гр. Бургас, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501032 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. №2782/08.07.2024г. на БРС, подадена от адв. Женя Маркова, БАК, като пълномощник на Д. Е. П., ЕГН ********** против Определение №282/11.06.2024г. по гр.д. №824/2023г. по описа на Районен съд Поморие, с което съдът е върнал исковата молба на жалбоподателя и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателят намира прекратителното определение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно съдът приел, че ищецът не е изпълнил дадените му с Разпореждане №411/19.03.2024г. указания. Излага се, че с оглед указанията да установи липсата на постоянен и настоящ адрес на ответниците, ищецът представил удостоверение, издадено от МВР-сектор Миграция, но районният съд обърнал внимание единствено на първата част от отразеното в удостоверението, че на ответниците не било предоставено право на пребиваване в страната по ЗЧРБ, но не и на края му, където било посочено изрично, че за същите нямало данни за заявен адрес на територията на Република България. Отделно от това, от предприетите от ищеца действия ставало ясно, че същият започнал изпълнение на указанията на съда, свързани с възможността за връчване на исковата молба на ответниците по реда на чл. 48 от ГПК, поради което и неправилен бил извода на съда, че ищецът не направил искане за връчване по този ред. Навежда се, че ако съдът е счел, че не са били изпълнени указанията му, то това се дължало на обстоятелството, че същите не били ясни, точни и подробни като 1 възможността на съда да приложи последиците на чл. 129, ал. 3 от ГПК била налице само при ясни и точни указания, в каквато насока се цитира практика на ВКС. Твърди се, че съдът е този, който по силата на служебното начало преценява по кой ред следва да бъде извършено връчването на книжата на ответниците, поради което и неправилно са дадени указания, с които на ищеца се предоставя избор дали връчването да стане по реда на чл. 48 от ГПК.

Поддържа се, че и след като първоинстанционния съд е приел, че указанията са частично изпълнени, то е следвало с допълнително разпореждане да се укаже какво още следва да бъде извършено, за да е възможно връчване на книжата на ответниците, а не да върне исковата молба и да прекрати производството. Твърди се, че по друго дело между същите страни отново било представено удостоверение от сектор Миграция за липса на адрес на ответниците на територията на страната като само въз основа на него съдът назначил особен представител, без да е извършено призоваване по реда на чл.

48 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Районен съд Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба не е изпратена за отговор, поради липсата на конституирани ответници по делото.

При извършената проверка, съдът констатира, че частната жалба е редовна и допустима. Същата е подадена в законоустановения срок (входирана е в Районен съд Поморие на 08.07.2024г., а съобщението за обжалваното определение е получено от ищеца на 01.07.2024г.), от пълномощник на процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд Поморие е образувано по искова молба на Д. Е. П. против Н. Н. Л. и И. Н. Л., и двамата граждани на ***, с посочен адрес за призоваване: *** по претенция с правно основание чл. 108 от ЗС. В исковата молба е посочено, че към настоящия момент ответниците не се намират на територията на страната като посоченият адрес за призоваване е адреса, на който се намират процесните недвижими имоти.

Предвид обстоятелството, че ответниците не са били намерени на посочения в исковата молба адрес, районният съд е разпоредил извършване на справки за постоянен и настоящ адрес на същите , от които е установено, че по отношение на ответниците няма съществуващи записи за адреси в страната.

С Разпореждане №411/19.03.2024г. районният съд е оставил без движение производството по делото като е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да посочи адрес за призоваване на ответниците или да заяви дали желае връчването да стане по реда на чл. 48 от ГПК, като за целта удостовери със справка, че ответниците нямат постоянен и настоящ адрес в страната и в случай, че не му е известен адреса им в чужбина, да потвърди това обстоятелство с декларация, както и са указани последиците при неизпълнение на указанията. Съобщението за разпореждането е получено на 08.04.2024г.

2

В изпълнение на указанията от страна на ищеца е постъпило искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ОДМВР Бургас, сектор Миграция за снабдяване с данни относно вписани адреси на ответниците. По делото в продължения от съда по молба на ищеца срок (до 29.04.2024г.) е депозирано под вх.№1672/19.04.2024г. издаденото от ОД на МВР Бургас, сектор Миграция удостоверение, видно от което е, че в информационните системи на МВР за ответниците не са установени данни за предоставено право за пребиваване в страната по реда на ЗЧРБ или по реда на ЗВПНРБГЕСЧТХ, както и че няма данни за заявен адрес на територията на Република България. С Разпореждане от 24.04.2024г. съдът като приел, че указанията му са частично изпълнени е разпоредил прилагане на удостоверението по делото.

С молба с вх. №2310/07.06.2024г. ищецът считайки, че е изпълнил всички указания по движение на делото, помолил за назначаване на особен представител на ответниците и насрочване на делото.

В отговор на молбата е постановено и обжалваното определение №282/11.06.2024г. Видно от мотивите му районният съд е приел, че ищецът не е изпълнил в срок дадените с Разпореждане №411/19.03.2024г. указания в цялост. Посочил е, че ищецът е представил единствено удостоверение, че на ответниците не е предоставено право на пребиваване в страната по ЗЧРБ, като не е удостоверил със справка, че същите нямат постоянен и настоящ адрес в страната, нито е декларирал, че не му е известен адреса им в чужбина, както и не е поискал връчването да стане по реда на чл. 48 от ГПК. Приел е и че това е единствената възможност за продължаване на производството и уведомяване на ответниците, с оглед твърденията на ищеца, че ответниците не живеят в България и че посочения в исковата молба техен адрес е всъщност адрес на процесните имоти. Поради това, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК постановил връщане на исковата молба и прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира такава постановеното определение за неправилно, макар и съображения, различни от изложените в частната жалба.

В производството по делото районният съд е дал указания за призоваване на ответниците при условията на чл. 48 от ГПК, съгласно която:

„Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник".

Съдът постановява призоваване по реда на чл. 48 ГПК след доказателства за наличие на изискващите се в закона предпоставки: удостоверение от административните служби, че ответникът няма регистриран адрес на територията на страната и декларация от ищеца, че не му е известен адрес на ответника в страната или чужбина. Следователно този ред за призоваване чрез публично обявление се прилага единствено когато адресът в чужбина не е 3 известен и страната няма заявен адрес в административните служби в Република България.

В конкретния случай, въззивната инстанция намира, че към настоящия момент по делото не са налице достатъчно събрани доказателства, водещи до категоричен извод за липса на вписани адреси на ответниците в страната, а оттам и за единствено възможен извод за приложимост на хипотезата на чл.

48, ал. 1 от ГПК. От данните в исковата молба е видно, че ответниците са чуждестранни граждани, за които би могло да се предположи, че са пребивавали в страната, доколкото са били и собственици на процесните недвижими имоти. В този смисъл мислима би била възможността книжата на ответниците да бъдат връчени и по реда на чл. 53 от ГПК на адреса, заявен в съответните административни служби. Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд по приложението на цитираната разпоредба, че под „съответни административни служби“ следва да се разбира и Агенцията по вписванията, в която се води и поддържа регистър Булстат, както и че вписаните в него адреси на притежаваните от чуждестранните физически лица имоти представляват техни адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции и имат значение на адресна регистрация, поради което и липсва пречка на тези адреси да бъдат изпращани и съответно връчвани книжа. /така и в Определение №1665/15.06.2023г., 3-то ГО, 4-ти състав на ВКС по гр.д. №262/2023г., Определение №510/17.02.2023г. на ОС Бургас по в.ч.гр.д. №135/2023г., Определение №857/24.03.2023г. на ОС Бургас по в.ч.гр.д. №521/2023г./. При това положение, районният съд е следвало да даде указания на ищеца да представи и удостоверение или справка от Агенция по вписванията, регистър Булстат, от които да е видно дали за ответниците има вписани адреси на територията на страната.

Установяването на вписани адреси, би обусловило връчването на книжата да се осъществи именно по реда на чл. 53 ГПК, като в случай, че лицата не могат да бъдат намерени на посочените в регистъра адреси ще се пристъпи към прилагане на процедурата по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Вместо да процедира така районният съд директно е указал на страната възможността за връчване по чл.

48 от ГПК, която възможност е налице обаче само и единствено тогава, когато се установи, че ответникът няма никакви адресни регистрации в страната, което обстоятелство не е установено при изчерпване на всички възможности за проверка за вписани адреси в страната, с оглед горецитираната практика на ВКС по приложението на чл.53 ГПК. Едва в случай, че по делото се установи липса на вписани адреси за ответниците и в този регистър, съдът може да укаже и възможността за връчване чрез публично обявление. Като не е съобразил това, районният съд е дал преждевременни указания по чл. 48 от ГПК, с оглед на което и постановеното от него определение, с което е приел, че тези указания не са изпълнени в цялост, заради което е върнал исковата молба и е прекратил на делото, се явява неправилно и следва да бъде отменено. Налага се делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразявайки указанията, 4 дадени в настоящото определение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №282/11.06.2024г. по гр.д. №824/2023г. по описа на Районен съд Поморие.

ВРЪЩА делото на Районен съд Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5