Решение № 1057 от 21.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Варна, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100501823 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по повод на постъпила жалба входящ № 8941/28.08.2023 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, подадена от адв. Р. Д. от АК-Варна, процесуален представител на А. И. Л., ЕГН: ********** и С. З. Л., ЕГН: ********** - длъжници в изпълнителното производство по изп.д. № 543/2012 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с рег. № 807, район на действие ОС-Варна, срещу постановление изх. № 13521/10.08.2023 г. по изпълнителното дело, връчено им на 14.08.2023 г., в което е обективиран отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело по отношение на С. З. Л. и прекратяване на изпълнителното дело по отношение на А. И. Л., на основание чл. 433, ал. т. 8 от ГПК.

Жалбоподателите считат, че спрямо тях не са извършвани изпълнителни действия в период по-дълъг от изискуемия две годишен срок, в резултат на което, е настъпила перемпция и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 изпълнителното дело спрямо тях следва да се прекрати.

С жалбата се претендира отмяната на атакуваното с нея постановление изх. № 13521/10.08.2023 г. на ЧСИ и прекратяване на изпълнително дело № 543/2012 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с рег. № 807, район на действие ОС-Варна В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя в изпълнителното производство – „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

Представени са писмени мотиви от ЧСИ Надежда Денчева, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Варна, след като взе предвид разпоредбите на закона, съдържащите се в жалбата оплаквания и съобрази данните по делото, приема за установено следното:

1

По отношение на А. И. Л. жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес от обжалване. За да е налице хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК следва ЧСИ да е сезиран с искане от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство или за приключване на принудителното изпълнение и по това искане да е постановен отказ, който може да бъде обжалван на посоченото основание пред окръжния съд. В случая, ЧСИ е сезиран с искане от страна на длъжника А. И. Л. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, по което искане ЧСИ се е произнесъл в постановлението с изх. № 13521/10.08.2023 г., като е уважил искането на длъжника А. И. Л. и е прекратил изпълнителното дело само по отношение на него, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Тъй като от страна на ЧСИ има произнасяне, с което е уважено искането на длъжника А. Л. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то за А. Л. не е налице правен интерес да обжалва акта на ЧСИ пред ОС-Варна. По изложените съображения жалбата на А. И. Л. по реда на чл. 435, ал. 2 т. 6 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по въззивно гр. дело № 1823/2023 г. по описа на ОС-Варна, по отношение на А. И. Л., да се прекрати.

По отношение на С. З. Л. жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в изпълнителния процес и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК , поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От данните в приложеното копие на изпълнителното дело № 543/2012 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с рег. № 807, район на действие ОС-Варна, се установява, че делото е било образувано на 19.10.2012 г. на основание чл. 426 от ГПК, по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, ЕИК: 121830616, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.07.2012г. по ЧГД № 8576/2012г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на Заповед за изпълнение № 4634/18.06.2012 г., с който А. И. Л. и С. З. Л. са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 11345 лева главница, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 15.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1264,54 лева редовна лихва за времето от 15.09.2011 г. до 14.06.2012 г.; сумата от 499,17 лева наказателна лихва за времето от 18.01.2012 г. го 14.06.2012 г. и 774,36 лева разноски по делото.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжниците, която им е връчена надлежно на 23.11.2012 г.

По молба на взискателя на 24.10.2012 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на С. З. Л. в ЦДГ № 17 „Валентина Терешкова“. От 20.12.2012 г. до 05.09.2023 г. включително, ежемесечно са постъпвали суми от работодателя по запора на трудовото възнаграждение, в различен размер, отразени на гърба на изпълнителния лист, съгласно чл. 455, ал. 2 от ГПК.

На 04.10.2013 г. с молба вх. № 3609, на основание чл.429 от ГПК е бил конституиран като взискател „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 202317122.

На 12.05.2014 г. с молба вх. № 1610 взискателят „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ООД е поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на С. З. Л., като такъв е наложен на 24.10.2012 г. и по него постъпват суми от работодателя всеки месец.

По отношение на солидарния длъжник А. И. Л. са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и спрямо него изпълнителното дело е било прекратено с постановление на ЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8.

По отношение на солидарния длъжник С. З. Л. молбата за прекратяване на изпълнителното дело е оставена без уважение от ЧСИ, тъй като тя редовно, без прекъсване е погасявала задължението си от 20.12.2012 г. до 05.09.2023 г., включително, ежемесечно, чрез удръжки от трудовото й възнаграждение, в резултат на принудително изпълнение по запор, който е бил наложен от ЧСИ.

2

С оглед на така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Смисълът на тази правна норма е свързан с обстоятелството, че в изпълнителния процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство, да отправя искане до съдебния изпълнител, да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.

В настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години, тъй като на трудовото възнаграждение на С. З. Л. е наложен запор, по който всеки месец постъпват суми от работодателя по запора и взискателят се удовлетворява всеки месец от тях, без прекъсване от 20.12.2012 г. до 05.09.2023 г. В тази хипотеза за взискателя не възниква задължение да бъде процесуално активен в период не по-дълъг от две години, като насочва изпълнението срещу друго имущество на длъжника, тъй като има регулярно погасяване на задължението с принудителен способ - запор на трудово възнаграждение.

Постъпването на сумите по така реализирания успешно способ на принудително изпълнение препятства перемирането на изпълнителното производство Предвид гореизложените съображения, обжалваното постановление изх. № 13521/10.08.2023 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с рег. № 807, район на действие ОСВарна, в което е обективиран отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 543/2012 г. по отношение на С. З. Л. е правилно, а жалбата срещу същото се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба входящ №

8941/28.08.2023 г. подадена от адв. Р. Д. – АК-Варна, процесуален представител на А. И. Л., ЕГН: ********** - длъжник в изпълнителното производство по изп.д. № 543/2012 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с рег. № 807, район на действие ОС-Варна, срещу постановление изх. № 13521/10.08.2023 г. по същото дело, връчено му на 14.08.2023 г., в частта в която, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ е прекратил изпълнителното дело по отношение на него.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. д. № 1823/2023 г. по описа на ОСВарна по отношение на А. И. Л., ЕГН: **********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба входящ № 8941/28.08.2023 г. подадена от адв. Р.

Д. – АК-Варна, процесуален представител на С. З. Л., ЕГН: ********** - длъжник в изпълнителното производство по изп.д. № 543/2012 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с рег. № 807, район на действие ОС-Варна, срещу постановление изх. № 13521/10.08.2023 г. по същото дело, връчено на 14.08.2023 г., в частта, в която е обективиран отказ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело по отношение на С. З. Л..

В частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, решението има характер на определение по член 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Решението по отношение на С. З. Л. е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, изр. II от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4