Решение № 29 от 18.01.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Русе, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520201229 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В.Б. против Наказателно постановление № 21-1085001008 от 26.04.2021 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се приетата за установена в наказателното постановление фактическа обстановка. В тази насока се моли обжалваното постановление да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. О.Б., който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива с пледоарията си.

Административнонаказващият представител. орган,

1 редовно призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 14.06.202 1 г., а жалбата е подадена на 17.06.202 1 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 30.03.2021 г. в гр. Русе жалбоподателят В.Б. управлявал лек автомобил „Ауди“ с рег. № Р 6666 ВР по бул. „Цар Освободител“, в посока от „Кръговото“ към ЦБА. Непосредствено преди кръстовището с бул. „Съединение“ се движел в найдясната лента за движение и според пътната маркировка – М-10 (стрелка за указание посоката на движение), следвало да завие задължително надясно. Вместо да стори това, жалбоподателят продължил направо и навлязъл в кръстовището. Тъй като по това време имало автомобили, които се движели в същата посока, за да продължат в средната лента за движение след кръстовището, а в дясната напред имало спрели превозни средства, жалбоподателят не можал да се включи в движението или да спре, поради което с автомобила се качил на десния тротоар след кръстовището, преминал през оградата на жилищен имот и се блъснал в стената на сградата му. Гореизложеното било възприето от полицейските служители Р. П. и Николай П., които били спрели на кръстовището на бул. „Съединение“ и бул. „Цар Освободител“, като изчаквали като втора кола на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба. След настъпване на ПТП-то, П. и П. се насочили към катастрофиралото МПС, за да окажат помощ на водача и да обезопасят движението. Същевременно подали и сигнал на дежурния на ОД на МВР-Русе.

Във връзка с подадения сигнал за настъпило ПТП на местопроизшествието били изпратени А.Д. и А.Н. – полицейски служители при ОД на МВР-Русе. Д. и Н. установили самоличността на катастрофиралото МПС и след проведена беседа за това как се е случило произшествието изпробвали водача за употреба за алкохол с Алкотест дрегер 7510, като уредът не отчел алкохол в издишаните въздушни пари. С оглед отрицателния тест за алкохол полицейските служители предприели действия за тестване на Б. за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Drugtest 5000. Преди осъществяване на теста свидетелят Д. съставил 2

Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, в който отбелязал, че тестът се извършва поради движение на зиг-заг на управляваното от Б. МПС. Б. направил няколко опита да напои тампона, който впоследствие се слагал в техническото средство, със слюнка, но доколкото устата му била суха прекратил изследването. Горепосоченото било възприето от свидетелката С.Ф. – приятелка на Б..

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят А.Д. съставил на В.Б. АУАН № 211085-001008/30.03.2021 г., приемайки, че с поведението си Б. отказва проверка с техническо средство Drugtest 5000, представляващо нарушение на разпоредбата на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП. АУАН-ът бил подписан от жалбоподателя без възражения.

Едновременно с това, свидетелят Д. съставил и талон за изследване № 0038924, в който било указано, че същият се съставя, тъй като „лицето отказва да му бъде извършена проба с Drugtest 5000“. В талона било посочено, че Б. следва да се яви в УМБАЛ „Канев“-Русе в рамките на 40 минути от връчването на талона, където да предостави кръв и урина за извършване на химико-токсикологично изследване. Копие от така изготвения талон бил връчен на жалбоподателя на 30.03.2021 г. в 12:45 часа, което последният удостоверил, полагайки подпис. Служителите на МВР временно отнели свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, за което била издадена ЗППАМ от 31.03.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“. Непосредствено след това свидетелите Д. и Н. продължили с изпълнението на задълженията си, напускайки мястото на проверката.

В изпълнение на дадените му указания Б. се явил в УМБАЛ „Канев“-Русе заедно с баща си, на който предоставил личната си карта и го помолил да се представи за него.

При проверка на предоставената от бащата на Б. лична карта свидетелката З. ДР. – дежурен лекар, констатирала, че е налице несъответествие между възрастта на явяващото се лице и ЕГН-то на Б., като му указала да се яви последния.

Непосредствено след това в кабинета влязъл Б., който на няколко пъти помолил да излезе от кабинета, за да разговаря с баща си. Свидетелката Д. му разяснила какво представлява изследването и че няма как при провеждането му да излиза навън.

Разбирайки това, Б. я помолил да се оправи положението, след което отворил чантичката си и посочил пачка с пари. Свидетелката Д. му отказала и му отвърнала, че няма да приеме подкуп и му показала, че има камери в кабинета и всичко се документира. Свидетелката Д. му отказала, след което му казала, че след подпис за отказ за вземане на кръв и урина прегледа ще приключи и ще му върне личната карта.

В тази връзка свидетелката Д. съставила Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, който бил подписан от жалбоподателя. След като разбрал, че прегледът е приключил, Б. заявил, че иска да вземе всички документи с него. Свидетелката Д. му отказала, като му обяснила, че документите ще останат в кабинета , докато не дойдат 3 полицейските служители.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

В заключението си по изготвената по делото съдебномедицинска експертиза вещото лице, съобразявайки събраните по делото доказателства, е приело, че жалбоподателят е бил в състояние на стрес от катастрофата, както и че същият е пушел, като посочените са условия за намалено слюноотделяне. Отчитайки така изложеното, експертът е приел, че са налице обективни причини изследваният да не е могъл да отдели достатъчно слюнка по време на вземане на пробата, за да активира индикатора на апарата.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 21-1085-001008/30.03.2021 г., който по силата на чл. 189, ал.

2 от ЗДвП има доказателствена сила, НП № 21-1085-001008 от 26.04.2021 г., докладни записки, талон за изследване № 0038924, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, ЗППАМ от 31.03.2021 г., разпечатка за нарушител водач от АИС-АНД обяснения от В.Б., снети в хода на административнонаказателната преписка, дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ-ОД на МВР-Русе, декларация от Ц.Н., заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите АДН. Н. ДЖ., АС. Н. Н., Р.Г. П., Св. Люб. Ф. и З.С. Д., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.

От АУАН № 21-1085-001008/30.03.2021 г., докладна записка рег. № 1085р2846/30.03.2021 г., талон за изследване № 0038924, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и заключението по назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, както и от показанията на свидетелите А.Д., С.Ф. и А.Н., се установява, че на посечените в наказателното постановление дата и място жалбоподателят е бил подложен на тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози във връзка с ПТП, но поради обективни причини – недостатъчно слюнка, същият не е бил осъществен. В тази връзка свидетелят Д. е издал горепосочения АУАН, приемайки, че е налице отказ, а впоследствие и талон за изследване № 0038924.

От показанията на свидетелката З. ДР. и протокола за извършена проверка за 4 употреба на наркотични вещества или техни аналози се установява, че Б. се е явил в указаните в талона за изследване № 0038924 времеви рамки, като същият отказал да предостави кръв и урина.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. Тоест в процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, упълномощен съз Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.