Определение № 1658 от 02.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1658 гр. София, 02.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501224 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Инициирано е с ЧЖ от „Газ Трейдинг 2002“ ЕООД, представлявано от управителя му Р. Г. против Разпореждане №1890/01.03.2024г. по т.д.

№1133/2023г. на СГС, с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите на ИМ. Жалбоподателят възразява, че ГПК го задължава да посочи предмета на делото – спорното материално право чрез основанието и петитума на иска, а съдът следва да дефинира правното естество на претендираното право. Поддържа, че е изложил обилни факти, на които основава претенцията си, които съдът е следвало да прецени, а не тълкувайки ги превратно да връща ИМ.

В ЧЖ отново за яснота са повторени заявените и поддържани от ищеца фактически твърдения. Въз основа на тях счита, че СГС не е имал основание да се позове на чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК и да връща ИМ. Поради изложените твърдения и доводи иска да бъде отменено атакуваното разпореждане.

Отговор по чл. 276 от ГПК е подаден от ответника по исковете “НЕК“ ЕАД, в който е заявено становище, че ЧЖ е неоснователна. Изложени са обстойни доводи за обоснованост и правилност на атакувания съдебен акт.

Съдът констатира, че ЧЖ на „Газ Трейдинг 2002“ ЕООД е редовна и допустима. Преценена по същество е основателна, поради следното :

В обжалваното Разпореждане №1890/01.03.2024г. по т.д. №1133/2023г. на СГС, след като са преразказани твърденията на ищцовото дружество в ИМ и представените след нея поправени ИМ и уточняващи молби е прието, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, а именно да уточни безпротиворечиво фактическите твърдения, на които основава осъдителната си претенция. Съдът е посочил, че след всяко негово указание за отстраняване на нередовности на ИМ, ищецът е излагал нови твърдения за 1 претенцията си.

Въззивният състав не споделя горните изводи, въпреки че оценява изключителните усилия положени от съда да изиска твърдения за всички факти и обстоятелства, имащи значение за конкретния правен спор, респ. да отсее тези, които не са относими към същината му. Затруднението за първоинстанционния съд е резултат от заявяването на отделните твърдения от ищеца в различни поправени и уточняващи молби, а не във формата на една ИМ.

Според настоящия състав от твърденията във всички молби могат да се изведат ясни констатации за това, кое дружество е собственик на ГРМ(газоразпределителната мрежа), т.е. газов оператор за територията на к.к.

Пампорово, както и че осъществява дейността си въз основа на лицензия №Л369-08 от 14.11.2011г. издадена от КЕВР за срок от 35г., която покрива и територията на к.к.Пампорово, както и кои дружества са доставчици(търговци) за територията на комплекса и осъществяват дейността си чрез предоставения от собственика на ГРМ достъп до мрежата.

Конкретизирано е също, че почивната база на ответника е присъединена към разпределителен газопровод, собственост на дружеството притежаващо лицензията, на чийто капитал изцяло е собственик ищцовото дружество.

Заявени са фактически твърдения(молбата от 09.02.2024г.) относно това кое дружество е било доставчик на природен газ за обекта на „НЕК“ АД в к.к.

Пампорово, както и че ответникът е потребил по – големи количества природен газ, от тези които е договорил с „Райков сервиз“ ООД, както и че с оглед на това обстоятелство ищецът има претенция, че доставените над договорените количества са такива фактически доставени от ищцовото дружество по механизма обяснен от това дружеството в горната и в другите молби. Действително на този етап от производството не всички фактически и правни отношения между страните са изяснени, поради комплицирания характер на договорите за доставка на природен газ, което прави отношенията между страните по тях в началния етап от производството неясен. Ето защо, въззивният състав намира, че след като се изясни механизмът на тези отношения и спецификите на договорите, които ги регулират, за първоинстанционния няма да има съмнение, че са заявени относимите към спора факти от страна на ищеца. Търговията с природен газ е подчинена на специфични правила и тук договорната свобода е в рамките на съответните лиценцзии на доставчиците и търговците, както и на борсовите договори на търговците с природен газ.

Следва да се посочи също, че ищецът е заявил на какво основание и по какъв механизъм без да има писмен договор фактически той е реализирал доставки на обеми природен газ за ответника, който не са тези договорени от последния с „Райков сервиз“ ООД, поради което подлежат на плащана на ищеца. Посочил е и кои регулации на КЕВР(Правила за достъп до газопреносните и/или газоразпределителните мрежи и за достъп до съоръженията за съхранение на природен газ и др.) и договорните отношения за територията на к.к. Пампорово между собственика на ГРМ – „Си Ен Джи Марица“ ООД и търговеца с природен газ „Райков сервиз“ ООД са източник 2 на задължението на „Газ трейдинг 2002“ ЕООД да достави количествата газ над договорените между ответника и „Райков сервиз“ ООД. Ясно е заявено, че именно цената на тези количества са предмет на иска, предявен в настоящото производство.

САС констатира, че са заявени и твърдения за отношенията между „Газ трейдинг 2002“ ЕООД и „Си Ен Джи Марица“ ООД, във връзка с конкретните доставени от първото дружество обеми природен газ на ответното, които се претендират като незаплатени.

Изложените факти и обстоятелства, ведно с формулираното искане по предявения осъдителен иск, очертават същия в неговата пълнота и го правят достатъчно ясен по смисъла на чл. 127, ал.1 от ГПК.

Настоящият състав намира за несъстоятелен извода на СГС, че непрекъснатите изменения и допълнения във фактическите твърдения, е препятствало възможността му да изпълни задължението си да даде правна квалификация на спорното право, респ. попречило е на ответника да вземе становище по иска. Според САС задължение на съда е да систематизира твърденията на ищеца и да отнесе същите към конкретна квалификация на претендираното право. Действително тази дейност на съда е изключително затруднена, поради заявяването на фактите и обстоятелствата в различни молби, но не е основание за връщане на ИМ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът разполага и с процесуалните възможности по чл. 143 и чл. 145 от ГПК, чрез задаването на конкретни въпроси в първото с.з. да изясни твърденията, относно въведените от страните факти в спора.

С оглед на възприетото от въззивния състав, атакуваното разпореждане на СГС следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложените мотиви, Софийският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1890/01.03.2024г. по т.д. №1133/2023г. на СГС и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3