Решение № 40 от 15.05.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Асеновград, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200766 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-0239-001391 от 10.10.2023 г. на Началника на РУ– Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, на З. Н. Р. ЕГН:

********** от *** на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от горното постановление е останала З. Р. и е депозирала жалба срещу него пред АРС в законоустановения 14 -дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. И. се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се излагат конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването му, както и се твърди и неправилно приложения на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

С акт за установяване на административно нарушение от 21.09.2023 г. е било констатирано, че на 06.07.2023 г. в 14.04 часа в с.Бачково на ул.

1

„Александър Стамболийски“ жалбоподателят З. Р. е управлявала лек автомобил „Ауди А6 Авант“ с рег.№ ***, като се е движила със скорост105 км. ч. при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч.

Нарушението е установено с автоматично техническо средство – преносма система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера ARH CAM S 1 с фабр. № 120 ссd7. За така констатираното нарушение на жалбоподателя З. Р. е съставен АУАН в нейно присъствие. Преди съставянето на акта същата депозирала писмена декларация по чл. 188 от ЗДвП ,че на процесната дата и място тя е управлявала автомобила. При връчването на акта, жалбоподателят е вписал писмено възражение в бланката на акта, че възразява, тъй като от снимките не ставало ясно, че тази скорост се отнася за неговия автомобил. Въз основа на съставения АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на водача З. Р. за описаното нарушение са наложени горепосочените административни наказания.

След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията изложени в жалбата и в съдебно заседание, съдът провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, при което намери, следното от правна страна.

Наказателното постановление е издадено от компетентния за това орган в законоустановения срок и форма, съдържа задължителните реквизити. При установяване на нарушението, което е станало чрез заснемането му с техническо средство и съставянето на АУАН, не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е спазен и редът на Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн., ДВ бр.36 от 19.05.2015 г/, като извършването на нарушението за скорост е надлежно установено. Факта на нарушението се оспорва от жалбоподателя Р., като основното възражение е, че на приложения снимков материал се виждат едновременно няколко автомобила, които се движат в същото направление като жалбоподателя.

Съдът намира, че възражението е неоснователно и при констатиране на нарушението и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.

От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото отразени в НП, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно специализирано техническо средство- преносма система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера - ARH CAM S 1 с фабр. № 120 ссd7, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща метрологична проверка, което се удостоверява с приложените протоколи за проверка. Факта на извършване на нарушението се установява от презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена по изключение с нормата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, като констатациите в АУАН се 2 потвърждават и показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител А. Б., а също и от приложения снимков материал и разпечатки от АТСС, които по силата на чл. 189 ал.15 от ЗДвП са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес.

Възражението на жалбоподателя за недоказаност на нарушението съдът намира за неоснователно. АТСС с което е установено и заснето нарушението е технически програмирано автоматично да разпознава и регистрира номера на МПС, за което се отнася фиксираната скорост на движение, което обстоятелство се отразява и в допълнителна разпечатка, към всяка снимка, на която са посочени дата и мястото на нарушението регистрационния номер и марката на автомобила. От изисканите и приложени по делото пълен набор от статични изображения изготвени от АТСС във връзка с процесното нарушение, предявени в рамките на съдебното следствие е видно, че действително на снимките са виждат в процес на динамично отдалечаване няколко автомобила, като петте статични изображения са заснети в рамките на 20 стотни от секундата. Фиксирането на скоростта на процесния автомобил е станало в момента на изготвянето на последната пета снимка, на която е фиксиран в централна позиция номера на процесния автомобил, а при предходните 4 снимки е протичал процес на фиксиране и засичане, като скоростта все още не е била засечена и отразена на снимките, като технологичните параметри на работа на техническото средство се потвърждават и от показанията на актосъставителя, който свидетелствува, че технически е невъзможно конкретното АТСС да заснеме и разпознае номера на един автомобил, а да засече скоростта на друг автомобил и това е основна характеристика на работа на системата.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 105 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 102 км/час, която именно е отразена в НП, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в НП са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.

Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност. Електронен фиш е издаден срещу З. Р.. Видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив процесното МПС е с регистриран ползувател юридическото лице „ТОРА“, ЕООД , на което жалбоподателката е управител и законен представител. Съгласно нормата на чл. 188 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В това отношение е спазено изискването НП да се издаде именно срещу лицето по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, т.е на законния представител на ЮЛ – ползувател на процесното МПС, каквато е жалбоподателката Р.. Същата е подписала и изискуемата декларация по чл. 188 от ЗДвП, че тя именно е управлявала автомобила следователно правилно НП е издадено именно срещу нея.

3

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, както и от писмените доказателства приложени към преписката и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Видно от представено копие от протокол за проверка, техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за използването на техническото средство по чл.10 от Наредбата. Посочения протокол е официален удостоверителен документ и установеното в него се ползва с доказателствена сила в случаите след като е надлежно съставен, коректно попълнен и подписан от издателя. В него коректно е посочено действащото ограничение на скоростта.

По отношение на наложените наказания глоба и лишаване от правоуправление, съдът намира, че АНО правилно е определил размера.

Посочената санкционна разпоредба 182 ал.1 т.6 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда за превишаване на максимално разрешената скорост в населено място над 50 km/h - глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Видно от разпоредбата за конкретното превишение и двете кумулативно предвидени наказания са посочени в абсолютно определен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на АНО. Като е наложил наказанията именно в този размер при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.

По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С оглед изхода на делото и По силата на това правило, разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Същата обаче не е претендирала и доказала сторването на разноски поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.2 т.5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0239-001391 от 10.10.2023 г. на Началника на РУ– Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, с което на З. Н. Р. ЕГН: ********** от *** на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5