Определение № 987 от 03.12.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 987 гр. София, 03.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500994 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. В. М., чрез пълномощника й В. М. срещу определение № 658/23.08.2024 г., постановено по гр.д. № 135/2023 г. по описа на РС- Е.П., с което е върната искова (наименувана жалба) на Е. В. М., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник майка й В. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул.

Б. № .., вх. ., ет. ., ап. ., срещу нотариален акт № .., том ..., рег. № ...., дело № ..../.... г. на нотариус Л. Х., с който В. Ц. К. придобива поземлен имот № ... от УПИ .., кв. .. на с. Г., общ. Е. П. с площ от 735 кв. м., заедно с приложенията и прекратено производството по делото.

Жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно. Изложено е, че пълномощникът на страната е бил на непрекъснато болнично и домашно лечение от началото на 2024 г. до момента, за което били представени доказателства. Не били издадени и поискани съдебни удостоверения, за да бъдат изпълнение указанията на съда. Касаело се за кражба на 1 имоти в община Е.П..

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

РС-Е.П. е сезиран с искова молба (наименувана жалба) от Е. В.

М. с искане съдът да обяви за нищожeн нотариалeн акт № .., том ..., рег. № ...., дело № .... от .......... г., на нотариус Л. Х., с който В. Ц. К. е призната за собственик на поземлен имот, находящ се в с. Г., общ. Е.

П.. Изложено е, че нотариалният акт е нищожен, тъй като не отговарял на реалните граници.

Исковата молба е оставена многократно без движение, с конкретни указания до ищцата. С разпореждане № 1242/04.12.2023 г. са дадени на ищцата подробни указания, които да изпълни в едноседмичен срок, за което е уведомена на 28.12.2023 г. На 04.01.2024 г. е депозирала молба от ищцата, с която прави искане съдът да погледне от 2022 г. уточнения и искания.

На 09.04.2024 г. е направено искане от ищцата за издаване на съдебни удостоверения и за освобождаване от държавна такса. С определение № 421/04.06.2024 г. ищцата е освободена от внасяне на дължими държавни такси и разноски по делото.

С разпореждане № 656/04.06.2024 г., исковата молба е оставена без движение с указание до ищцата в едноседмичен срок да направи следните уточнения: да посочи името и адреса на ищцата и на какво основание се твърди, че е собственик на процесните недвижими имоти; процесните недвижими имоти с актуален регулационен номер, идентификатор по кадастрална карта, граници поне от три страни и площ; кога е построена всяка от сградите в процесния имот, да се опишат сградите по площ, разположение и етажност; основанията, въз основа на които се твърди, че е налице собственост на ищеца и съсобственост върху процесните недвижими имоти; кой владее процесните недвижими имоти към настоящия момент и в коя част; да формулира надлежен петитум на всеки от исковете съобразно горните 2 уточнения с точни описания на процесните недвижими имоти с актуален регулационен номер, идентификатор по кадастрална карта, граници поне от три страни и площ, както и за всяка от построените сгради; да представи данъчна оценка на имота и скица; да се посочи цената на всеки от исковете; да се впише исковата молба. Ищцата е предупредена, че при неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовността на исковата молба в срок, същата ведно с приложенията към нея ще бъде върната на основание чл.129, ал. 3 от ГПК. Тъй като ищцата не е намерена на посочения по делото адрес е разпоредено да се сложи обявление на таблото в РС-Е.П. на 26.06.2024 г.

С определение № 658/23.08.2024 г., предмет на настоящата проверка, е върната исковата молба и прекратено производството по делото. РС-Е.П. е приел, че не са изпълнени дадените от съда указания с разпореждане от 04.06.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. Предпоставка за връщането на исковата молба е ищецът да не е отстранил констатираните от съда нередовности в предоставения от съда срок.

В определения срок за изпълнение указанията на съда, който е изтекъл на 04.07.2024 г. /присъствен ден/ указанията не са били 3 изпълнени.

Въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.

Доводите в частната жалба са неоснователни.

Атакуваното определение е законосъобразно и правилно. В дадения от съда едноседмичен срок, ищцата не е изложила обстоятелствата, на които основава искането за прогласяване нищожност на нотариалния акт, не е посочила цената на иска.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че съдът не й е издал поисканите съдебни удостоверения. С разпореждане № 656/04.06.2024 г., РС-Е.П. е разпоредил да бъдат издадени на ищеца поисканите съдебни удостоверения, които се намират на корицата на делото и не са получени от ищцата.

За пълнота следва да се посочи, че в исковата молба не се твърди нито едно от основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания, визирани в разпоредбата на чл. 576 от ГПК. Така формулирана, претенцията е недопустима, тъй като ищцата не се позовава на нито една от уредените в този нормативен текст предпоставки. Допустима е отмяна на констативен нотариален акт, но това искане не съставлява самостоятелен иск, а само правна последица от постановяване на съдебно решение по спор за собственост, тъй като, съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Отмяната на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е винаги последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Когато искът е предявен от ищец, който не е страна по договора, който счита за нищожен, е необходимо 4 в исковата молба да обоснове и правния си интерес от търсената съдебна защита, което в случая не е строено.

По тези съображения настоящият състав счита обжалваното определение за правило, поради което следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 658/23.08.2024 г., постановено по гр.д. № 135/2023 г. по описа на РС- Е.П., с което е върната искова (наименувана жалба) на Е. В. М., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник майка й В. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул.

Б. № .., вх. ., ет. ., ап. ., срещу нотариален акт № .., том ..., рег. № ...., дело № ..../.... г. на нотариус Л. Х., с който В. Ц. К. придобива поземлен имот № ... от УПИ .., кв. .. на с. Г., общ. Е. П. с площ от 735 кв. м., заедно с приложенията и прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5