Решение № 2385 от 25.02.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2817/2025
- Вид
- Решение № 2385
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Марияна Ширванян
Цитирани разпоредби
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.13, ал.1, б.в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.22 и 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.29а · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.171, т.1, б.б · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.174 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2385
Варна, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20257050702817 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба от Н. Р. Е., чрез адвокат С. К. С., АК Добрич, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) GPAM 1211625 издадена от мл.автоконтрольор при РУ Провадия, ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г.
В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна и противоречи на материалноправния и процесуалния закон в цялост, като са изложени множество доводи в този аспект. Иска се от отмяната на заповедта.
В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалният представител на жалбоподателя. Иска се отмяната на заповедта и присъждането на сторените разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) GPAM 1211625 издадена от мл.автоконтрольор при РУ Провадия, ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и е годен за съдебна проверка.
За да издаде оспорената заповед, административният орган е констатирал следното: съставен е АУАН № GA 3185901 от 19.11.2025г. против Н. Р. Е., затова че на 19.11.2025г. около 02.09ч., като водач на МПС управлява собственият си лек автомобил „БМВ 120Д“ с рег. №[рег. номер], в община Провадия, по път VAR-2216 при километър 38.500 в посока село Тутраканци[населено място] под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство „ДРЪГ ТЕСТ 5000“ с фабричен номер „[Наименование]“, като уреда е отчел положителен резултат „амфетамин, метамфетамин“. Издаден е талон за химикотоксилогично изследване.
От констатираните факти е изведен извод, че г-н Е. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Нарушението е – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
На този извод и на основание чл.22 от ЗАНН е наложена на Н. Р. Е. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.б ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е издадена в деня на извършването на проверката на водача на МПС.
Констатираните в заповедта факти не се оспорват от жалбоподателя, поради което съдът ги възприема, както са установени от административния орган.
В хода на съдебното производство е изискан резултатът от химико-токсикологичният анализ. Съгласно постъпилият отговор с.д. 1961/30.01.2026г. от ВМА, МБАЛ – Варна, ЛХТИ не е изготвен химико- токсикологичният анализ чрез инструментален хроматографски метод, но е изготвен първоначален резултат от проведен скринингов имунохимичен тест.
Спорът се свежда до това: законосъобразно ли е издадена Заповед за прилагане на ПАМ GPAM 1211625 от мл.автоконтрольор при РУ Провадия, ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г., с която на основание чл.22 от ЗАНН е наложена на Н. Р. Е. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.б ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
За да отговори на спорния въпрос, Съдът намира, че следва да направи анализ на чл.22 от ЗАНН, чл. чл.171, т.1, б.б ЗДвП, в аспекта на относимите разпоредби от Конституцията на Република България, като за яснота на изложението и целта на нормативния анализ в следващото изложение възпроизвежда разпоредбите от относимото законодателство в цялост.
Съгласно чл.22 от ЗАНН „За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“ В чл.171, т.1, б.б от ЗДвП е разписано, че „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:“… „който управлява моторно превозно средство …….. след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи“.
От съдържанието и систематичното място на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП в Глава шеста именувана „Принудителни административни мерки“ се извлича извод, че предвиденото в цитираната разпоредба „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ представлява по правната си същност прилагане на принудителна административна мярка, чиято „цел е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“. Като принудителна административна мярка, разписаната в чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, следва да бъде съобразена с изискванията към този вид административна принуда заложени в общите разпоредби на чл.22 и 23 от ЗАНН.
В националната доктрина (напр. но не изчерпателно: Д., Д., Административно право, Обща част, Сиби, София – 1993г., стр.197, абз. 6; Л., К. Актуални трудове. Принудителни административни мерки. Недействителност на административните актове. Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност, Сиела Норма АД, София, 2017г. стр.стр.82 -85; М., Ж. в Д., Д., М., Ж. и Д., Д., Административно право и процес, Издателство „Наука и икономика“ Икономически университет – Варна, Варна, 2020, стр.стр.94 -97) и съдебната практика /напр. но не изчерпателно: Решение № 3182 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 454/2023 г., VI о., докладчик председателят Л. Г. („Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма.“) и Решение № 8956 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7745/2019 г., VI о., докладчик председателят Р. П. (Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Принудителни административни мерки (ПАМ) се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Чрез прилагане на принудителни административни мерки се защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията й на поведението на конкретен правен субект, което се отклонява или се е отклонило от предписаното. Основание за прилагане на принудителни административни мерки е налице и в случаите на неотстранено и продължаващо правонарушение, като целта е то да се преустанови, да се предотвратят и да се отстранят вредните последици от него. Съгласно чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.)/ принудителните административни мерки се разглеждат като вид административна принуда, която няма санкционен характер. Целта на прилагането на мерките не е да накаже, а да предотврати, преустанови нарушенията или да предотврати и отстрани вредните последици от тях.
Принудителните административни мерки се прилагат чрез издаването на административен акт, поради което към тях намират приложение императивно заложените изисквания на АПК за индивидуалните административни актове. В този аспект към принудителните административни мерки е приложим принципът на съразмерност обективиран в чл.6 от АПК, съгласно който: „(1) Административни-те органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“ Видно от формулираното в чл.171, т.1, б.б от ЗДвП правило, административният орган действа при обвързана компетентност, като при наличието на фактите предвидени в хипотезата на разпоредбата, а именно - установен водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест, административният орган е длъжен при условията на обвързана компетентност да издаде заповед за прилагане на ПАМ, с която временно да отнеме свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача със срок „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Срокът е фиксиран от закона и на административният орган не е дадена възможност да приложи по отношение на водача с оглед личността му, данните за напр. трудово правоотношение изискващо СУМПС за полагането на труд и липсата или наличието на предходни данни за употреба на наркотични вещества или техните аналози (вкл. и за приемани лекарства или извършени медицински интервенции) различен срок на прилагането на мярката. Нарушен е принципа за съразмерност заложен в АПК.
От формулировката на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, предвиденият в наредбата по чл.174 от ЗДвП изключително бавен механизъм за издаването на СМЕ обективираща резултатите от проведено на водача на МПС изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози и предвид начина на прилагането на принудителните административни мерки, срока на прилагането им, ограниченията, които представляват, може да се изведе извод, че мерките по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП са форма на налагане на наказание по административен ред (т.41 и т.42 от Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2023 г. по дело,C-97/21,MV – 98, ECLI:EU:C:2023:371), което лицето изтърпява преди изясняване на наличието на нарушение и на вината на нарушителя. Този извод се допълва и от изискването да се заплати таксата за медицинското изследване от лицето, на което са приложени принудителните административни мерки. Възложена е изключително висока финансова тежест на водача на МПС за установяването на факта, че не е извършил деянието, за което е обвинен.
Разпечатката съдържа 30 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10a1c655-8b16-48b0-b777-84e4a6cc1e37