Разпореждане № 86234 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 86234 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110113073 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Й. А. срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 02.10.2015 г., издаден по гр. д. № 57679/2015 г. по описа на СРС, 40 състав, поради изтекла погасителна давност за вземанията.

С Разпореждане № 59418/14.05.2026 г. на ищцата са дадени указания, включително в посочения от съда срок да обоснове правния си интерес от предявените искове срещу „Юробанк България“ АД, като съобрази собствените си твърдения, че процесните вземания са прехвърлени на трето лице с договор за цесия още преди образуването на настоящото дело, че именно цесионерът е взискател по изпълнителното производство и че цесията е съобщена на ищцата още през 2022 г., т.е. преди завеждането на настоящите искове.

С подадената в срока молба с вх. № 177853/03.06.2026 г. ищцата е посочила, че правният й интерес от предявените искове срещу „Юробанк Българгия“ АД произтича от качеството му на кредитор по изпълнителния лист, каквото качество това дружество е имало и към момента на образуване по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на изпълнителното дело, защото към този момент извършената на 18.01.2016 г. цесия не е била съобщена на ищцата, респ. не е произвела действие спрямо нея, а й е съобщена едва през 2022 г.

С оглед изложените от ищцата и поддържани и след даване на изрични указания от съда твърдения съдът намира, че предявените срещу „Юробанк България“ АД искове по чл.

439 ГПК са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им срещу това дружество. Съображенията за това са следните:

В настоящия случай ищцата релевира като новонастъпил факт по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК изтичането на погасителната давност за задълженията й по изпълнителния лист, за които твърди, че е образувано по искане на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД изпълнително дело. Изтичането на давността тя обосновава с възражение, че към момента на образуване на изпълнителното дело извършената от „Юробанк България“ АД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД цесия не й е била съобщена, поради което предприетите от цесионера изпълнителни действия не са прекъснали давността за вземанията по изпълнителния лист.

Така изложените от ищцата възражения касаят решаването на спора по същество, но само при положение че исковете са предявени срещу надлежния ответник.

В Определение № 60231/08.06.2021 г. по ч. гр. д. № 388/2021 г. на ВКС, III ГО, е прието, че при прехвърляне на вземането по изпълнителния лист настъпилото правоприемство по чл. 429 ГПК изключва възможността длъжникът да води иск по чл. 439 ГПК срещу цедента поради липса на правен интерес.

1

Разясненията, дадени в Определение № 262/09.07.2020 г. по ч. гр. д. № 586/2020 г. на ВКС, IV ГО, според настоящия съдебен състав в случая са неприложими, доколкото те касаят случай, при който длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, сред които е и твърдението, че цесията не му е съобщена от цедента. Настоящият случай не е такъв, защото самата ищца в исковата молба изрично признава неизгодния за нея факт, че цесията е извършена през 2016 г. и й е била съобщена през 2022 г., т.е. твърди, че и двата факта са настъпили още преди завеждане на исковете.

Прехвърлянето на вземане /чл. 99 ЗЗД/ представлява договор между кредитора по едно облигационно отношение и трето лице – нов кредитор, по силата на който вземането преминава върху цесионера и има действие за длъжника от деня на съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Длъжникът не е страна по договора за прехвърляне на вземането, но действието на цесията спрямо него има за последица правото на цесионера да иска изпълнение от длъжника и съответно задължение длъжникът да престира на цесионера.

Цесията е предвиден в закона случай по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗЗД. След съобщаване на цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД старият кредитор се счита за заменен с новия кредитор, като се постига резултат, аналогичен на активната субективна новация, но без длъжникът да е страна по договора между цедента и цесионера. Цесионерът е частен правоприемник, а правоприемството е факт, чието правно значение се определя от закона.

С оглед конкретните твърдения на ищцата в случая резултатът от предявените от нея срещу цедента искове по чл. 439 ГПК не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера, щом правоприемството е настъпило и е произвело действие спрямо длъжника преди завеждане на настоящото дело, поради което разпоредбата на чл. 226 ГПК е неприложима. Чл. 226, ал. 1 ГПК се отнася до прехвърляне на спорното материално право при висящ исков процес, което не се отразява на хода му, и съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК силата на пресъдено нещо на решението ще обвързва правоприемника, но в случая самата ищца твърди, че правоприемството е настъпило още преди образуването на изпълнителното дело, а в хода на изпълнителния процес й е съобщено за цесията. В изпълнителното производство са приложими правилата на чл. 429, ал. 1 ГПК.

Съдът счита, че от момента на съобщаване на цесията на ищцата нататък /независимо дали това е станало преди или след образуване на изпълнителното производство/ установяването на недължимост на сумите по изпълнителния лист поради погасяването на задълженията по давност следва да се извърши по искове, предявени срещу титуляра на вземанията, т.е. срещу цесионера.

При това положение правният интерес на ищцата от предявените срещу „Юробанк България“ АД отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК се опровергава от собствените й твърдения. Същевременно въпреки дадената й от съда от възможност тя не излага други твърдения за поведение на цедента „Юробанк България“ АД, сочещо на възможен извод, че въпреки цесията той счита себе си за носител на вземанията /например за образуване на изпълнителното дело от него след цесията, за негови искания за извършване на изпълнителни действия и други/, които твърдения евентуално да обосноват наличието на правен интерес от предявяването на исковете срещу цедента.

В обобщение съдът счита, че за ищцата липсва правен интерес от установяване несъществуване на процесните вземания по отношение на цедента – ответник в настоящото производство /в този смисъл са например Решение № 260237/19.06.2025 г. по в. гр. д. № 344/2021 г. на СГС, Решение № 906/15.02.2024 г. по в. гр. д. № 6765/2022 г. на СГС, Решение № 263533/22.12.2022 г. по в. гр. д. № 14058/2019 г. на СГС, Решение № 1266/05.03.2025 г. по в. гр. д. № 13935/2023 г. на СГС, Решение № 2522/16.04.2026 г. по в. гр. д. № 3741/2024 г. на СГС/. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете и щом наличието му се опровергава, исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба на Н. Й. А. срещу „Юробанк България“ АД, въз основа на която е образувано гр. д. 13073/2026 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищцата /чрез адв. Ш./.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3