Решение № 991 от 24.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. Варна, 24.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря С.а Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110104397 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от П. Ф. Я. и С. Л. Я. срещу С. И. С. иск с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността, за разпределение ползването на върху незастроената част от съсобствения между страните недвижим имот представляващ ПИ с идент. *** по КККР с площ 435 кв.м. по скица, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, *** като ищците ползва частите от незастроената част от дворното място оцветени в червено на представена към исковата молба скица за разпределение на ползването, ответникът ползва оцветената в син цвят част, а страните общо ползват частите оцветени в розов цвят на скицата към ИМ.

Ищците твърдят, че са съсобственици с ответника при равни квоти на в дворното място. Излагат, въз основа на какви сделки всяка от страните е придобила своята част. Иска разпределя, съобразно приложени скица, върху която с цвят са повдигнати различни части от дворното място, като обосновават желанието си да ползват конкретни части с извършени от тях действия по поддръжка и подобряване именно на тези части.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който иска не се оспорва, Сочи се, че разпределението така, както е поискано от ищците е в полза на всяка от страните и отговаря и на фактическия начин на ползване на дворното място. Ответникът излага, че е бил добросъвестен в отношенията си с ищците и не е давал повод за образуване на производството.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предмет на разглеждане е иск по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността Разпределение на доказателствената тежест: ищците при условията на пълно и главно доказване следва да установят фактите, от които извеждат твърдяното пораждане на съсобственост между сочените страни, по отношение на процесното дворно място, на наведеното основание, за твърдения от тях размер на квотите в съсобствеността.

Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: ПИ с идент.

*** по КККР с площ 435 кв.м. по скица, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, *** е съсобствен между страните при квоти ½ ид.ч. за ищците и ½ ид.ч. за ответника; към момента дворното място се ползва съобразно отбелязванията в скицата към исковата молба, като 1 ищците ползват територията отбеляза в червено, ответника, тероторията отбелязана в синьо, а общо ползват – оцветената в розово територия.

По делото са изслушани и приети 2 бр. съдебно технически експертизипървоначална и повторна. Всяка от двете експертизи предлага два варианта на разпределение.

Видно от от скиците изработени от вещите лице централно в имота се намира жилищната сграда. Югозападно с обща стена до нея е израдена пристройка от 9 кв. В североизточната страна на жилищната сграда е изградено стълбище към нея. В южната и източната част на ПИ са обособени градински пространства. В севетозадпадната част има масивна сграда, като при съпоставка с представените доказателства за собственост се установява, че тази сграда представлява придобития от ответника гаараж, посочен в акта за собственост като находящ се в западната част от имота. При огледа на място се установява, че в североизточната част от имота има две стопански постройки, в повторната експертиза отбелязани с „МС“, а в първоначалната експертиза –ползваната от ответника постройка в северната част попада във фигура 8, а „МС“ в границите на фигура 2, представлява ползвана от ищците стопанска постройка.

От скиците и по двете експертизи се установява, че в северната страна има подпорна стена с височина от около 2 м.. Северно от подпорната стена са разположени – в западната част гаража, собственост на ответника, както и две масивни постройки с простраство между тях. В последното по делото о.с.з. ищцата е посочила, че достъп до постройката си в североизточната част от имота има чрез стълбище изградено на второ ниво, над стълбището за входната врата на жилищната сграда.

Видно от представените схеми и скици, двете постройки в североизточната част от сградата / зад подпорната стена/ не са отразени в КККР. От огледа на вещите лица на място се установява, че в пространството между двете постройки в североизточната част са струпани вещи. От изявленията на страните в последното о.с.з. се установява, че струпаните вещи са на ответника.

Първоначалната експертиза в.л. Р. П. е взела предвид при разпределяне на ползването простройка в западната част на жилищната сграда, отбелязана с номер 3 в двата варианта за разпределение. В изготвената повторна експертиза, изготвена от в.л. Х. площта на пристройката не е съобразени при разпределението. От изложеното от страните в последното о.с.з. се установява, че ответникът е изградил и използва пристройката, която е била налична при покупката на имота от страна на ищците. Тази пристройка, видно от приложените към исковата молба схеми и скици не е отразена в КККР като обект в поземления имот.

От двете вещи лице е установено фактическото ползване на градинки, находящи се в южната част на имота – обектите 4 и 5 във вариантите по първата експертиза. Между страните няма спор, че пространтсво, обособено като градинка / приблизително в границите на обект 5 по първата експертиза/ в югоизточната предна част на имота / близо до улицата/ се използва от ищците, а градинската в югозападната предна част от имота се използва от ответника /приблизително в границите на обект 4 по първата експертиза/.

В откритото съдебно заседание на 23.02.2024 г. всяка от страните е изразила желанието си който от предложените от вещите лица варианти да бъде възприет от съда.

Ищците желаят съда да възприеме първия вариант на първоначалната експертиза.

Отвентикът желае да се приложи някой от вариантите на повторната експертиза.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.

В конкретния случай е налице спор между съсобствениците за ползването на съсобствения имот - най-ясно очертан в последното по делото открито съдебно заседание.

При администриране отношенията на страните, породени от неразбирателство относно ползването на съсобствен имот, съдът следва да предпочете този вариант на разпределение на ползването, който съответства на правата им в съсобствеността и 2 осигурява удобен начин на ползване и достъп до имота, както и до построените в него сгради с цел обслужването и поддръжката им.

Съдът в конкретния случай намира, че следва да приложи първия вариант на експертизата изготвена от вещото лице П. / първоначалната експертиза/ по следните съображения.

В съдебната практика е прието, че разпределението на ползването следва да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършени от тях подобР.я и то по фактическото положение на имота и то към момента на разрешаването на спора.

Включително, че извършеното от съсобствениците застрояване следва да бъде съобразено като при възможност в определения дял за ползване на всеки съсобственик бъде включена застроената от него част от имота, доколкото това застрояване е извършено повод ползването на съсобствения имот и ако това не пречи на другия съсобственик и не нарушава неговите права и не би довело до намаляване частта за ползване на другия съсобственик с оглед правата му в съсобствеността. /решение № 94/28.03.2012 г. по гр. д. № 897/2011 г. на II ГО на ВКС, в което е прието/ Определение № 258 от 21.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 291/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 99 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 509/2012 г., II г. о., ГК/.

Водейки се от така изложеното, съдът намира, че следва да възприеме първата експертиза, по която пристройката от 9 кв. е взета предвид при разпределението. Между страните няма спор, че тази пристойка е изградена и се ползва от ответника, поради което именно следва да попадне в дела, който той ще ползва. Ако съдът възприеме експертизата на в.л. Х., в която пристройката не попада в разпределяната площ, ще е налице нарушение на правата на ищцовата страна.

Останалите изградени в имота постройки, които не са нанесени в КККР също са включени в разпредлението и по двете експертиза, като няма причина пристройката от 9 кв. да не се включва в площта на разпределението. На разпределение подлежи площта на имота, която не е заета от жилищната сграда, в която страните притежават самостоятелни жилищни обекти.

Съдът възприема първия вариант на експертизата изготвена от вещото лице П., доколкото той държи повече сметка за фактическото ползване в южната и северната част. В първият вариант южната част се разпределя по-съразмерно между страните, като разпределението е най-близо до фактическото положение, според което източната част се ползва от ищците и в нея те са извършили подобР.я. Този вариант на разпределение съответства на фактическото ползване и в северната част на имота / над подпорната стена/.

В рамките на фиг. 8 по експертизата попада и стопанска постройка, която не е изрично отбелязана в нея, но няма спор, че тя се ползва от ответника и следва също да попадне в неговия дял. По-голямата площ, която се разпределя за ползване на ответника в северната част / общо фиг.8/ обхваща както стопанска постройка, която той ползва, така и пространството между тази постройка и ползваната от ищците постройка в североизточни край, като за това пространство страните нямат спор, че в момента е заето от вещи на ответника.

Вариант 1 от експертизата на в.л. П. държи сметка за достъпа до жилищната сграда и изградените или ползвани от страните постройки в имота, които не са нанесени в КККР. В последното о.с.з. беше разяснено, че достъп до посройката в североизточната част на имота имат ищците чрез изградено от тях стълбище на ниво над новото на стълбището към къщата.

Съдът счита, че този вариант на разпределение не засяга негативно интереса на ответника, във връзка с неговите възражения, че не му се предоставя площ за ползване в западния и източния край на имота. Видно от скицата, цялата западна част на имота остава за общо ползване между страните. Липсата на предоставена на ответника площ в източния край на имота се компенсира от по-голямата площ, която му се предоставя в северната част.

Необходимо е да се отбележи, че по предпочетения от съда вариант, на ответника С. се разпределя за самостоятелно ползване площ от 69 кв.м., а на ищците П. Я. и С. Я.-68 кв.м. площ за самостоятелно ползване, т.е. налице е незначителна разлика и никоя от страните не е ощетена от размера на разпределената и площ.

Скицата на разпределение ползването на свободната незастроена площ на поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна (първи вариант) от експертизата на вещото лице Р. П., депозирана в съда на 08.11.2023 г., находяща се на 3 л.67 от делото представлява неразделна част от настоящото решение.

По разноските:

Настоящият състав възприема за правилна съдебната практиката, в която е прието, че в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. /Определение № 526 от 5.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6142/2013 г., I г. о., ГК, определение № 389 от 8.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г., ВКС, II г. о., /