Решение № 36 от 05.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Бургас, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20232120104866 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. А., област В., м-ст В. път, имот ***, със съдебен адрес гр. В., бул. „**** - чрез адвокат С. Д. П.-А., против ОБЩИНА БУРГАС. Предявен е иск да бъде прието за установено по отношение на ответника съществуването на следните вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3516/ 2023г. по описа на РС – Бургас :

5423,87 лева – неплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги № 93-ОП-111/ 44/ 03.03.2013г. по фактура № 0000001589/ 12.09.2018г.;

1650 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.06.2020г. - 08.06.2023г. Ищецът претендира и присъждане на съдебните разноски, направени в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът не представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК.

В хода на производството по делото страните твърдят и представят доказателства за погасяване на претендираните парични вземания.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника пледира за отхвърляне на предявения иск поради извършеното плащане.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско 1 възнаграждение.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По заявление на ищеца от 08.06.2023г. по ч.гр.д. № 3516/ 2023г. по описа на РС - Бургас е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответната Община Булгас да заплати на ищеца „Трафик холдинг“ ЕООД с ЕИК **** сумата от 5423,87 лева – неплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги № 93-ОП-111/ 44/ 03.03.2013г., за което е издадена фактура № 0000001589/ 12.09.2018г.; 1650 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.06.2020г. - 08.06.2023г., законната лихва върху главницата от 09.06.2023г. и направените съдебни разноски в размер на общо 791,48 лв. В настоящото производство не е предявен иск за законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното изплащане.

Страните не спорят по фактите, на които се основава предявеният иск – съществуващо между тях облигационно правоотношение по договор за консултантски услуги № 93-ОП-111/ 44/ 03.03.2013 г. относно обект – „продължение на улица „Янко Комитов“ до ул. „Струга“ от т. 1394 -о.т. 213 о.т. 219 до о.т. 232 по плана на ПЗ „Север“, гр. Бургас“, с който възложителят Община Бургас възложил на ищцовото дружество да упражнява строителен надзор в строителството по чл. 166 и чл. 168 от ЗУТ, Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, на общински обекти от I-ва до IV - та категория по особена позиция 2:

Упражняване на строителен надзор за строежи от първа до четвърта категория, на обекти за строителство и ремонт на пътища и улици и други от транспортната инфраструктура. Не е спорно също, че ответникът е бил в забава за изпълнение на насрещното си парично задължение за заплащане на дължимото възнаграждение за консултантски услуги по договора в размер на 5423,87 лв., за което е била издадена процесната фактура № 0000001589/ 12.09.2018г. Безспорно е, че плащане на договорното парично задължение ведно с дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва е извършено в хода на настоящото производство – с платежни нареждания от 06.11.2023г. Получаването на плащанията, с които са погасени предявените в настоящото производство парични вземания, се признава от ищеца.

Направеното плащане се преценява от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК като настъпил в хода на производството факт, погасяващ 2 претендираните материални права на ищеца. Тъй като към момента на приключване на устните състезания по делото вече не съществуват предявените за защита материална права, се налага извод за неоснователност на установителните искове, които следва да бъдат отхвърлени.

Тъй като ответникът е изпълнил задълженията по заповедното производство едва в хода на настоящото исково производство, учредено в резултат на подаденото от него възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК съдът приема, че ответникът отговаря спрямо ищеца за сторените от него в заповедното и в настоящото производство разноски.

Разноските на ищеца – заявител в заповедното производство са в размер на 791,48 лв., включващи 141,48 лв. - заплатена държавна такса и 650 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 22.05.2023г. Разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на 1141,48 лв., включващи 141,48 лв. - заплатена държавна такса и 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 07.09.2023г. Така общият размер на дължимите разноски е 1932,96 лв.

С оглед цената на исковете от общо 7073,87 лв. съдът приема за неоснователно възнаграждението на ответната страна за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, тъй като същите не надвишават минималните размери, определени съгласно чл.7, ал.2, т.2 и ал.7 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения – съответно 653,69 лв. и 1007,39 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. А., област В., м-ст В. път, имот ***, със съдебен адрес гр. В., бул. „**** - чрез адвокат С. Д. П.-А., да бъде прието за установено по отношение на ОБЩИНА БУРГАС съществуването на паричните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3516/ 2023г. по описа на РС – Бургас :

5423,87 лева – неплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги № 93-ОП-111/ 44/ 03.03.2013г. по фактура № 0000001589/ 12.09.2018г.;

1650 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.06.2020г. - 08.06.2023г.

ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС с БУЛСТАТ **** с адрес гр. Бургас, ул. „***“ № *, да заплати на „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. А., област В., м-ст В. път, имот ***, със съдебен адрес гр. В., бул. „**** - чрез адвокат С. Д. П.-А., сумата от 1932,96 3 лв. за съдебните разноски, направени в заповедното и в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4