Акт от 06.02.2024, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 705/2023
- Подписан
- 06.02.2024
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1, пр. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 268 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1198
Пловдив, 06.02.2024 г.
Административният съд -
Пловдив - XVII Състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ТАТЯНА
ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА П. административно дело № 705 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх. №
19058/29.09.2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, от адв. К.Ч., процесуален представител на Е.М.П., с искане за изменение на Решение № 1244/28.06.2023 г. постановено по адм. дело № 705 по описа за 2003 г. на Административен съд Пловдив, в частта му за разноските като последните бъдат намалени на 100 лв. Най-общо искането е обосновано с твърдение, че присъдените в полза на ТД на НАП разноски следва да бъдат определени по реда на чл. 143, ал.
3 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, а не по чл. 161, ал.
1, пр. 3 ДОПК, на което основание са присъдени от съда.
От страна на ответника – Директора на ТД на НАП Пловдив, е постъпил отговор по така депозираната молба, в който е изразено становище за недопустимост на искането, съответно за неговата неоснователност.
Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото и становищата на страните, намира за установено следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.
1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК от процесуално легитимирано лице, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С Решение № 1244/28.06.2023 г., постановено по настоящото дело в производството по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чието изменение се иска, жалбата на Е.М.П., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й адвокат К.Ч., против Решение № 23/06.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, е отхвърлена.
При този изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Национална агенция за приходите са присъдени извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 1000 лв., съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези фактическа обстановка, съдът съобрази следното от правна страна:
Действително разпоредбата на чл. 143, ал.
3 от АПК, предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Цитираната разпоредба обаче, би могла да намери приложение по препращане от § 2 на ДР на ДОПК, само ако в ДОПК въпросът свързан с разноските не бе уреден, какъвто не е настоящия случай.
Според чл. 144, ал. 1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
Въпросът свързан с разноските е уреден в чл. 161 ДОПК именно в Глава деветнадесета „СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ“, поради което цитираният член следва да намери приложение и в производството по чл. 268 ДОПК, доколкото кодексът „не е предвидил друго“. Казано с други думи, нормата на чл.
161 ДОПК е специална спрямо разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал.
4 ГПК, което изключва възможността последните да бъдат приложени.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на Решение № 1244/28.06.2023 г. постановено по адм. дело № 705 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив, в частта му за разноските, обективирано в молба вх. № 19058/29.09.2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, подадена от адв. К.Ч., процесуален представител на Е.М.П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Съдия: