Решение № 88 от 24.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Русе, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20254500500030 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Расмие С. К., чрез адв.С. К. от АК-Русе, срещу Решение № 1417 от 29.10.2024 г., постановено по гр.дело № 1820/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което бил прекратен с развод бракът й с Р.

И. К., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, само в частта, с която било постановено тя да носи предбрачно фамилно име “И.“. Изложени са съображения защо въззивницата трябва да носи фамилия “Г.“ . Моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част, като бъде уважено искането й относно предбрачното фамилно име. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемият Рамзи И. К., представляван от адв.Д. М. от АК-Русе, счита жалбата за основателна, но оспорва искането в негова тежест да бъдат възложени разноските за въззивното производство.

Въззивният съд намира жалбата за допустима–подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че Решение № 1417 от 29.10.2024 г., постановено по гр.дело № 1820/2024 г. е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

1

Делото е било образувано пред Районен съд-Русе по искова молба за развод от Р. И. К. срещу Р. С. К., като били изложени твърдения, че бракът на страните, сключен на 15.11.1987 г., е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата и се иска прекратяването му с развод, като за бъдеще жената носи предбрачно фамилно име “И.“.

В отговора на исковата молба Р. С. К. е изразила становище, че желае да продължи да носи фамилното име “К.“. В условие на евентуалност ответницата е посочила, че в представеното удостоверение за сключен граждански брак е допусната грешка и нейното предбрачно фамилно име е “Г.“.

Към исковата молба е приложено У-ние за сключен граждански бракдубликат, издаден на 11.03.2024 г. от Община-Ветово, видно от който страните са сключили граждански брак на 15.11.1987 г., за което бил съставен Акт за граждански брак № 49 от същата дата. В документа е отразено, че жената е с предбрачно фамилно име “И.“. При сключване на брака тя приела фамилията на своя съпруг-“К.“.

Представен е заверен препис от Диплома за завършено средно образование № 038477 /стр.2 и стр.3/, издадена на 28.03.1994 г. от СПТУ “Обществено хранене“-Русе, видно от което въззивницата е била ученичка там в периода 1979-1982 г. В документа тя е записана с фамилия “Г.“.

В хода по същество на делото ищецът е заявил, че не възразява след развода жената да носи посоченото от нея фамилно име.Това становище се поддържа и пред настоящата инстанция. Ответницата от своя страна е конкретизирала, че желае за бъдеще да се именува “Г.“.

В обжалваното решение, основният съд е посочил, че след прекратяване на брака, ответницата следва да носи предбрачното фамилно име, посочено в представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак. Няма изложени мотиви защо не се уважава искането за фамилия “Г.“, нито е коментирано доказателството, издадено от СПТУ “Обществено хранене“Русе.

Пред настоящата инстанция е представен заверен препис от Акт за граждански брак № ** от *************г., издаден от Общ.НС-Ветово. Видно от него, към датата на съставяне на документа, въззивницата е носила имената Р.С. Г., а м.-Р.И.И.. С решение от 07.01.1991 г. по гр.дело № 1414/1990 г. по описа на Районен съд-Русе /л.11/, фамилията на съпруга била променена по реда на чл.15 от ЗИБГ /отм./, поради това, че същият, както и неговите роднини, са известни в обществото с друго фамилно име. Съдът е допуснал промяна, като посочил, че за бъдеще Р. И. Х. следва да носи фамилията “К.“.

От издадените на 23.01.2025 г. удостоверения от Община-Ветово, се установява, че през 1991 г. имената на съпруга от Р.И.И. се променят на Р. И.

К. / с имена по рождение-Р. И. Х./, а съпругата е с имена по акт за раждане-Р.

С. Ф. Удостоверено е, че в акта за брак, съставен на *****1987 г., тя е записана с имената Р.С. Г., с фамилно име след брака-И..

2

При тези данни и с оглед новите доказателства, представени пред тази инстанция, въззивният съд намира, че жалбата се явява частично основателна.

Според чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Правото да изяви желание в тази насока принадлежи само и единствено на съпруга, който е променил фамилията си при сключване на граждански брак. В този смисъл ирелевантно се явява желанието на насрещната страна, поради което и правилно въззиваемият сочи, че не е станал повод за образуване на въззивното производство, ако и в исковата молба да е предявил чуждо право, формулирайки искане жената да носи предбрачно фамилно име “И.“. От друга страна, пред районния съд не са били представени достатъчно доказателства, за да се изследва въпроса каква е била фамилията на жената към 15.11.1987 г. Независимо от наличието на друг предвиден в закона ред да се извърши промяна при твърдения за несъответствие в съдържанието на удостоверение, издадено въз основа на АГС и действителното фактическо положение, настоящият състав намира, че може да се уважи искането на въззивницата след развода тя да носи предбрачното си фамилно име, но точно така, както е записано в акта за граждански брак. Без значение е обстоятелството, че лицето разполага с диплома за завършено образование, очевидно дубликат с оглед годината на издаване /1994 г./, в което Р. С. К. /ученичка в това учебно заведение през периода 1979-1982 г./, без данни да се е възползвала от правомощията си по чл.19а или чл.19 ал.1 от ЗГР, респ. чл.15 във вр. с чл.6 от ЗИБГ /отм., в сила до 1999 г./, е вписана с предбрачно фамилно име без окончанието “-“ и без в действителност към датата на дипломирането-преди 1987 г., предвид етническият произход, тя да е била действително с тази фамилия. С оглед изложеното, решението в обжалваната част трябва да бъде отменено, като след развода въззивницата следва да носи предбрачното си фамилно име “Г.“.

При желание да премахне наставката от името, съобразно пола й, за страната е налице друг предвиден в закона ред.

Неоснователно се явява искането на въззивницата в тежест на въззиваемия да бъдат възложени направените от нея разноски за тази инстанция. Както беше посочено по-горе, Р. И. К. не е станал повод за обжалването, а и проявеното от Р. С. К. бездействие в ангажирането на доказателства пред основния съд, са довели до необходимостта да инициира производството пред тази инстанция.

Водим от горното, Окръжен съд-Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1417 от 29.10.2024 г., постановено по гр.дело № 1820/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което е бил прекратен с развод бракът между Р. И. К., ЕГН **********, и Р. С. К., ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, САМО В ЧАСТТА, с която 3 е постановено след развода жената да носи предбрачно фамилно име “И.“ и вместо него ПОСТАНОВЯВА след развода Р. С. К. да носи предбрачното си фамилно име “Г.“.

В останалата част решението е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4