Определение № 10559 от 05.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10559 гр. София, 05.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110165163 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, под евентуалност по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, и чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от А. Н. И. срещу „В К“ АД за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем №5909458/10.03.2023 г., евентуално на клузата на чл. 1, ал. 3 и на клаузата на чл.

4, ал.2, и двете от договора; и за заплащане на сумата 8,00 лв., част от парично вземане в общ размер 80,00 лв. - платена по нищожна клауза за такса за експресно разглеждане по чл.1, ал. 3 от договора, и сумата 2,00 лв., част от парично вземане в общ размер 40,00 лв. - платена по нищожна клауза за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили договора за заем, по който е усвоена и върната заемната сума, в т.ч. сумите по осъдителния иск. Излагат се подробни съображения за нищожност и неравноправност на оспорените клаузи, вкл. на целия договор за кредит, а с оглед на това платеното за такса и неустойка е без правно основание и подлежи на връщане.

Ответникът оспорва исковете по съображения, че договорът за потребителски кредит съответства на нормативната уредба, конкретно е уговорен фиксиран лихвен процент, с оглед на което няма нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, както и на т. 10 от с.з.; според чл. 19, ал. 3 от ЗПК не са част от ГПР разходи, които потребителя плаща при неизпълнение на договора; спазен е чл. 19, ал. 4 от с.з., а оспорените клаузи са уговорени при условията на договорна свобода, в т.ч. неустойката се ползва с обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като не е включена в ГПР, доколкото към датата на сключването на договора не е изискуема; освен това потребителят има право да се откаже от договора в 14дн.срок и да избегне начисляването й в случай, че не може да изпълни уговорката по чл.4,ал.1 от договора. Пояснява, че договорът не е сключен при общи условия, а в съдържанието му е включен погасителния план. Оспорва осъдителния иск като недоказан и неоснователен. Навежда възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК, а при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА поддържа, че ищецът не е материално затруднено лице.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал.4 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно съдържанието на 1 договора, вкл. клаузата, която оспорва, и съответно че договорът и/или уговорката за такса и неустойка е недействителна по изложените в искова молба твърдения. За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото, в т.ч. оспорените клаузи са иднивидуално уговорени; евентуално, че го е върнал, за които обстоятелства се указва, че не сочи доказателства. По твърденията на ответника, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, според практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3219/2018 г., II т. о. и др., ако „противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение" като опровергае наличието на поддържаното основание и за ответника е тежестта на доказване, че не са налице предпоставки по чл.38, ал.1, т.1, алт.2, алт.3 от ЗА, за което съдът указва, че не сочи доказателства.

По доказателствата:

Представените от ищеца документи са допустими и относими. Искането на ищеца по чл. 195 от ГПК е допустимо и относимо, без въпрос № 4.4., с оглед предмета на осъдителния иск, а по чл. 186 от ГПК е неотносимо, доколкото предмет на настоящия спор е конкретен договор за заем, а освен това ищецът е правоимащо лице, на което да се предостави исканата информация.

Неоснователно е искането по чл. 190 от ГПК на всяка страна, с оглед разпределената тежест на доказване и направени други доказателствени искания.

Искането по чл. 186 от ГПК на ответника по т. 5.2 от доказателствени искания в отговор на искова молба е неоснователно, на осн. чл. 8, ал. 2 от ГПК; а по т. 5.3 – действително следва да се поясни титуляра на банковата сметка, посочена в искова молба.

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 и чл. 190 от ГПК на всяка страна.

2

УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 101 от ГПК, в 3-дневен срок от получаване на съобщението, да поясни титуляр на банковата сметка, посочена в искова молба.

При неизпълнение ще се счита, че титуляр е ищецът.

ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на въпроси №1-3 в искова молба, като по въпрос №4 – ОСТАВЯ без уважение.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 360 лв., вносимо от ищеца по сметка на Софийски районен съд, в 3-дневен срок от получаване на съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще приложи спрямо страната чл. 161-162 от ГПК, и приема за недоказани обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на експертизата.

ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на вещо лице С Р И..

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.

Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.04.2025 година от 09,20 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник, и по начин заявен от страната.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговор на искова молба, с приложения.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3