Определение № 425 от 10.01.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Варна, 10.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20223110112053 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба с вх. № 87729/22.11.2023 г., депозирана от ищеца: Х. Х. К., чрез процесуалния представител: адв. Й. А. с инкорпорирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 3461/27.10.2023 г. по гр.д. № 12053/2022 г. по описа на ВРС, 51 състав, в частта за разноските.

В искането по чл. 248 ГПК, с които е сезиран съдът, се твърди, че с решението по горното дело, са присъдени в полза на ищеца: Х. Х. К., съразмерно уважената част от предявения иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебно - деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 2 145 лв. с ДДС, представляващи: адвокатски хонорар в размер на 1 540 лева с ДДС, държавна такса в размер на 405,17 лева и възнаграждение САТЕ в размер на 200 лева.

На следващо място, се сочи неоснователност на редуцирането от страна на съда на адвокатското възнаграждение в размер на 1 580 лева с ДДС до 1 540 лева с ДДС.

Съдът, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е извършил размяна на книжата по делото, като в рамките на указания срок, по делото не са постъпили отговори от останалите страни.

Съдът при извършената служебна проверка намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановения съдебен акт, в частта за разноските, но по същество се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Постановявайки крайния съдебен акт в производството по гр.д. № 12053 по описа за 2022 г., съдът се е произнесъл с осъдителен диспозитив, като е постановил ответникът: ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на ищеца: Х. К.

1 горепосочените суми.

За да достигне до този извод, досежно, произнасянето в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, съдът е съобразил приложения по делото списък на разноските на основание чл. 80 ГПК от страната, видно от който по делото са сторени следните съдебно – деловодни разноски: внесена държавна такса за искова молба в размер на 50 лева; внесена държавна такса, представляваща депозит за вещо лице в размер на 200 лева; внесена държавна такса, предвид извършеното волеизявление за увеличение на иска в размер на 355,17 лева; адвокатски хонорар в размер на 1 540 лева с ДДС.

Като доказателство за гореизброените разноски от ищеца са приложени:

Договор за правна защита и съдействие от дата 10.10.2023 г., видно от който адвокатското възнаграждение, в горецитирания размер е заплатено в брой на процесуалния представител на ищеца – адв. Й. А., както и платежни нареждания, удостоверяващи сторените разноски.

На следващо място, в проведеното по делото открито съдебно заседание на дата 16.10.2023 г., ответникът, чрез надлежно упълномощения процесуален представител, е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за оказана процесуална помощ.

Съдът се е произнесъл по така релевираното възражение чрез постановения краен съдебен акт, като е изложил мотиви в насока неоснователност на същото, предвид обстоятелството, че претендирания размер на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е минималния такъв по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

До горните изводи, съдът е достигнал, като е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид размера на уважената претенция – 9 798,90 лева, заявена от ищеца по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата: „при интерес от 1 000 до 10 000 лв., адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв., плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“.

След извършени изчисления от страна на съда, се установи, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 1 279,89 лева без ДДС, респективно, 1 535,88 лева с ДДС.

Предвид гореизложеното, на страната е присъдено адвокатско възнаграждение над предвидения по Наредбата минимум, както и в претендирания пълен размер, съгласно представените по делото доказателства.

Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна, предвид което, следва да бъде оставена от съда без уважение, 2

Водим от горното, Варненският районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 87729/22.11.2023 г., депозирана от ищеца: Х. Х. К., чрез процесуалния представител: адв. Й. А. за изменение на постановеното по делото Решение № 3461/27.10.2023 г. по гр.д.

№ 12053/2022 г. по описа на ВРС, 51 състав, в частта за разноските, присъдени в негова полза, като му бъдат присъдени разноски, представляващи адв. възнагражение в размер на 1 580 лева с ДДС по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3