Определение № 341 от 29.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. София, 29.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002101384 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 224 от 20.12.2023 г. по в. гр. д. № 522/2023 г. на Окръжен съд-Ловеч е потвърдено решение № 87 от 11.05.2023 г. по гр. д. № 206/2022 г. на Районен съд-Троян, с което е определена по иск с правно основание чл.64 ЗС, предявен от К. И. П. срещу М. П., К. К. и Р. К., прилежаща площ от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], която е необходима за ползването според предназначение на построената в имота жилищна сграда с идентификатор [№], собственост на ищеца К. И. П., така, както е означено на скица, приложена към вариант първи /Схема 1/ на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, л.117 от делото.

Въззивният съд е разгледал изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на първоинстанционното решение поради неконституиране на всички съсобственици като необходими другари в производството по чл.64 ЗС. Приел е, че в процесния имот има още един собственик на обект в сграда - П. С., която обаче не е собственик на поземления имот.

Позовал се е на практиката на ВКС, обективирана в определение № 60445/13.12.21 г. по гр. д. № 3142/21 г., и е приел, че за разлика от случаите на разпределение на правото на ползване на земята по чл.32, ал.2 ЗС, при уважаване на иска на суперфициара за определяне на прилежащ терен към сградата по смисъла на чл.64 ЗС не би могло да се засегнат правата на собствениците на останалите построени в имота сгради. По тези съображения съдът е направил извод, че С. не е задължителен необходим другар и не са налице предпоставките за обезсилване на първоинстанционното решение.

От фактическа и правна страна е прието следното:

Процесният имот произхожда от К. И. П., починал на 8.10.1964 г. Със съдебна спогодба по протокол от 15.11.1972 г. по гр. д. № 591/72 г. е била извършена делба между наследниците 1

Т. К. П., И. К. П. и М. К. В., като в общ дял на Т. П. и И. П., при условията на чл.288, ал.2 ГПК /отм./, е отреден парцел [№], кв. 110 по плана на [населено място], около 590 кв. м., и намиращата се в парцела паянтова жилищна сграда, при което Т. К. П. ще ползва северната реална половина от парцела със северната реална половина от къщата, а И. К. П. ще ползва южната половина от парцела с южната реална половина от жилищната сграда. М. В. за уравнение на дела си получава парична сума.

Със съдебна спогодба по протокол от 26.11.1973 г. по гр. д. с непосочен номер по описа за 1973 г. на РС-Троян двамата братя Т. К. П. и И. К. П. са постигнали спогодба, съгласно която Т. К. П. получава в реален дял цялата жилищна сграда-двуетажната паянтова къща в парцел [№], кв. 118 по плана на [населено място], целият от 294 кв. м., а за уравнение на дела си И.

П. получава сумата 1362.50 лв., като съсобствеността върху дворното място се запазва по 1/2 идеална част за всеки от тях.

С нотариален акт № 3/75 г. на ТРС Т. К. П. е продал на С. С. С. първия северен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, заедно с мазе, 1/2 идеална част от таванско помещение, същата част от стълбище и целия гараж, без дворното място, построена в парцел VІІ, кв. 118 по рег. план на [населено място], за сумата от 7 541 лв.

С нотариален акт № 61/97 г. С. С. С. и М. В. С. са дарили на дъщеря си П. С. С. и на сина си С. С. С. първия северен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, обособен като самостоятелно жилище, с прилежащото избено помещение, 1/2 идеална част от таванско помещение, 1/2 идеална част от стълбище, както и целия гараж, без дворно място, която жилищна сграда е построена в дворно място, представляващо парцел [№] в кв. 118 по плана на [населено място].

С нотариален акт № 95/13 г. П. С. Ч. е продала на М. С. С. собствената си 1/2 идеална част от съсобствените имоти - самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, със застроена площ от 80.35 кв. м., с предназначение жилище, апартамент, ведно с принадлежащите към него избено помещение, и 1/2 идеална част от таванско помещение, както и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху имот с идентификатор [№]. Със същия нотариален акт П. С. Ч. е продала на М. С. С. самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], с предназначение гараж, със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имот с идентификатор [№].

С нот. акт за собственост № 195/12 г. на нотариус К. с район на действие РС-Т., М. Т. П. е призната за собственик върху следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно сграда с идентификатор [№], находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ 65 кв. м., бр. ет. 2.

С нотариален акт № 32/18 г. и нотариален акт № 113/21 г. М. Т. П. е продала на К. И. П. по 1/2 идеална част от следния свой недвижим имот, а именно сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], която сграда е разположена в имот с идентификатор [№] със застроена площ 65 кв. м., с предназначение друг вид сграда за обитаване, като изрично е отбелязано, че достъпът на купувача К. И. П. до сградата ще се осъществява през южната половина на ПИ с идентификатор [№].

2

С постановление за възлагане от 25.03.2021 г. по изп. дело № 20218790400024 ЧСИ В. П. е възложил на К. А. К. и Р. С. К. при равни права следния недвижим имот: 1/2 идeална част от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ на целия имот 554 кв. м., заедно с построените в имота: цялата двуетажна жилищна сграда южен близнак с идентификатор [№], със застроена площ 91 кв. м., включваща първи етаж, обособен като самостоятелно жилище, втори етаж, обособен като самостоятелно жилище, и тавански етаж, обособен като самостоятелно жилище, приземен етаж и мазета, цялата едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор [№], със застроена площ 10 кв. м., и целия гараж с идентификатор [№], със застроена площ 16 кв. м.

В заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице инж. К. е изработило два варианта на прилежащата площ по чл.64 ЗС - схема № 1 и схема № 2.

Съгласно схема ищецът К. И. П. следва да преминава през южната част на дворното място, като общата площ за преминаване е 87 кв. м., от които 38 кв. м. могат да се използват само от ищеца, а 49 кв. м. за общо ползване. При втория вариант, схема 2, се осигурява възможност за ползване на имота на ищеца откъм северната част, като общата площ за преминаване е 81 кв.м., от които 38 кв.м. могат да се използват само от ищеца, а 43 кв. м. са за общо ползване.

Прието е, че при определяне на тези площи не могат да се съобразяват изискванията на чл.21 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като те се отнасят за съществуващи жилищни блокове в жилищни комплекси.

Троянският районен съд е извършил оглед на място, при който е констатирал, че непосредствено след южния вход към поземления имот съществува “В и К” шахта, която обслужва сградата на ищеца, а на северния вход на имота има изградена метална порта, използваемата част от която е един метър, в по-широката си част крилото на портата е заварено, тъй като от вътрешната част портата е препречена от бетонов бордюр. Съдът е установил, че от южната част на имота достъпът се осъществява посредством метална порта с дължина 2.40 м. с две метални крила, като голямото е с размер 1.40 м., а малкото 1 м. и посредством двете крила, които са отваряеми, може да се осъществи достъп до имота от тази част. Съдът е констатирал, че на 1 м. от входната врата има декоративна градинка с размери 0.72 на 1.40 метра, като свободното място за преминаване е 1.90 м. до декоративната градинка и 3м. след градинката, до оградата на съседния имот от южната част. Съдът е установил при огледа, че единственото стеснение от южната страна представлява изграден от шперплат навес, чието премахване е планувано от ответниците К..

От правна страна е прието, че ищецът К. И. П. е собственик на сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], като в придобивните нотариални актове изрично е отбелязано, че достъпът му до закупената сграда ще се осъществява през южната половина на ПИ с идентификатор [№]. Дворното място - ПИ [№], е собственост на ответниците М. Т.

П. - 1/2 идеална част и К. А. К. и Р. С. К. -1/2 идеална част. М. П. е собственик на северния близнак в същото дворно място, а К. и Р. К. - на южния близнак. Ответниците считат, че няма пречка ищецът да ползва имота си и никой не му пречи, но техните твърдения се опровергават от данните по делото. М. П. счита, че ищецът следва да ползва южната част на 3 имота, а не северната, която понастоящем тя ползва, тъй като сградата, на която тя е собственик, се намира в северната част. Обратно - К. К. и Р. К. считат, че ищецът следва да ползва северната част от ПИ и северната порта, през която да преминава, а не южната част.

Въззивният съд е приел, че ищецът, за да ползва собствената си жилищна сграда по предназначение, е необходимо да преминава през южната страна на ПИ, доколкото това е предвидено в актовете му за собственост. Затова е прието, че вариант № 1 от заключението на вещото лице е най-подходящ. По този начин ищецът ще има достъп до сградата си през южната половина на ПИ, така, както това е учредено в двата му нотариални акта за собственост.

Прието е за несъстоятелно твърдението на ответниците, че вариант 2 /схема 2/ е по-удачен и приложим в случая, с оглед необходимостта в минимална степен да се ограничат правата на собственик на земята, след като в този вариант площта за преминаване е 81 кв. м. Взето е предвид учреденото на ищеца право на достъп до собствената му сграда именно през южната половина на имота.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците К. А. К. и Р. С. К..

Жалбоподателите считат, че вззивното решение е процесуално недопустимо. При произнасянето си по частна жалба срещу разноските съдът приел, че производството по делото е за спорна съдебна администрация. За разлика от чл.32, ал.2 ЗС обаче, нямало правна норма, която да предвижда конкретните предели /обем/ на правата по чл.64 ЗС да се определят от съда по реда на съдебната администрация. К. производството по чл.64 ЗС като съдебна администрация, без такава да е възложена на съда, въззивният съд е постановил недопустимо решение.

Решението било недопустимо и по причина, че съдът се произнесъл по непредявен иск.

Искане за администриране на правоотношенията по чл.64 ЗС не било заявено с исковата молба.

Искът по чл.64 ЗС би бил процесуално допустим само ако собственикът на терена оспорва или пречи на правото на ищеца да ползва прилежащите площи. В случая ответниците не са оспорвали правата на ищеца, нито са извършвали действия, с които да му пречат да упражнява правата си по чл.64 ЗС. При завеждане на иска жалбоподателите не били във владение на имота. Неправилно съдът приел, че след като в хода на процеса те предлагат друг вариант за упражняване на правата на ищеца, те оспорват тези права.

Въззивното решение било недопустимо и затова, че в производството по делото не участвал като задължителен другар другият суперфициарен собственик, притежаващ самостоятелен обект в сграда в имота.

Решението било и неправилно, тъй като съдът избрал неудачен вариант на правото по чл.64 ЗС. Вариант № 2 бил по-икономичен, тъй като предвиждал ползването на по-малка част от дворното място от страна на ищеца. Не било съобразено това, че уговорката в нотариалните актове, представляващи придобивно основание за ищеца, че той ще преминава през южния вход на дворното място, не обвързват жалбоподателите, които впоследствие са придобили сграда в имота и Ѕ ид. част от дворното място. Избрания от съда вариант поставял жалбоподателите в невъзможност да осъществяват достъп до собствената си 4 селскостопанска сграда с идентификатор [№].