Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 100 от 18.05.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно от частен характер дело 4932/2022
Вид
Присъда № 100
Подписан
18.05.2023
В сила
03.06.2023
Състав
МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 3, т. 1 · Закон за закрила на детето
  • Чл. 3 · Закон за лицата и семейството
  • чл. 4 · Закон за лицата и семейството
  • чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 26 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 128 · Семеен кодекс
  • чл. 128, ал. 1 · Семеен кодекс

МОТИВИ към Присъда № 100/18.05.2023 г. по НЧХД № 4932/2022 г. по описа на РС Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба, от Д. К. А., ЕГН ********** срещу Д. Д. Р., ЕГН **********, с която се повдига обвинение за това, че като родител, в периода 14.09.2022г. до 25.11.2022г., в гр. ***, в условията на продължавано престъпление не изпълнила съдебно решение № 829/02.08.2021г. по гр.д. № 1571/2021г. по описа на БРС, относно режим на лични контакти между бащата Д. К. А. и малолетните деца М. Д. А. – на *** и Д.Д. А. – на ***, като не осигурила телефонно обаждане по телефон и мобилно приложение, както следва: на 14.09.2022г. /сряда/, в 17,00 часа /анг.време, бълг.

19ч/; на 04.11.2022г. /петък/ в 17,13ч.; на 07.11.2022г. /понеделник/ в 17,25ч.; на 09.11.2022г.

/сряда/ в 18,03ч.; на 11.11.2022г. /петък/ в 17,08ч.; на 14.11.2022г. /понеделник/ в 17,39ч.; на 16.11.2022г. /сряда/ в 17,42ч.; на 18.11.2022г/. петък/ в 16,52ч.; 16,53ч.; 16,59ч.; 17,14ч.; На 23.11.2022г. /сряда/ в 17,44 ч.; на 25.11.2022г. /петък/ в 17,00ч.

В производството не е предявяван граждански иск.

Пред съда производството по делото протече по общия ред като частният тъжител не взе участие по делото, а се представлява от упълномощен повереник – адв. М..

Неколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.

Подсъдимата депозира подробни обяснения като заявява, че не се счита за виновна.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. М. пледира за осъдителна присъда като излага подробни съображения. Счита, че Р. е извършила деянието като е съзнавала последиците, които ще настъпят и не била упражнила достатъчно контрол и е целяла настъпването на тези последици. Претендира разноски.

Защитникът на подсъдимата – адв. К. счита, че подсъдимата не е виновна, излага подробно доводи като намира, че обвинението не е доказано и счита, че липсва осъществен състав на престъпление. Моли за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимата се придържа към становището на защитника.

В последната си дума моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Д. Д. Р. – ЕГН **********, е родена на ***. в гр. ***, с постоянен адрес:

*** и настоящ адрес: гр. ***, ***, българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, работи в *** неосъждана.

Д. Д. Р. и Д. К. А. имали съвместно съжителство, в резултат от което станали родители на две деца Д.Д. А. и М. Д. А.. Родителите обаче се разделили, а Д. А. заминал да работи и живее извън Република България, а именно в ***.

По отношение на грижата за децата спорът бил решен с решение № 829/02.08.2021г. по гр.д. № 1571/2021г. на РС Бургас, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Д.Д. А. и М. Д. А. на тяхната майка Д. Д. Р., съдът определил местоживеенето на децата в дома на тяхната майка като определил и режим на лични контакти на бащата Д. К. А. с децата, както следва:

1. Бащата има право да взема при себе си с преспиване децата всяка втора и четвърта седмица от месеца за периода от петък, 18, 00 часа, събота и неделя до 15, 00 часа, както и три седмици през лятната ваканция и една седмица през зимната ваканция, когато този период не съвпада с платения годищен отпуск на майката.

1

2. Режимът може да се осъществява и по всяко друго време на годината, след споразумение между родителите.

3. Бащата има право да взема децата за Коледните и Новогодишните празници на всяка нечетна календарна година, а за Великденските празници – на всяка четна календарна година, като майката предава на бащата децата на първия от почивните дни в 10, 00 часа, а бащата връща децата на майката на последния от почивните дни в 15, 00 часа.

4. Бащата има право да организира тържество за рождения ден на децата, датата на което следва да бъде максимум една седмица след рождения ден на децата т.е. в периода от ***.

5. На рождения ден на бащата, който е на дата ***, той има право децата да бъдат с него.

6. Бащата има право да вижда децата и по всяко друго време при своите посещения в Република България като тези контакти ще се осъществяват за неповече от четири последователни дни месечно и в случай, че не бъде ползван посочения по – горе седмичен режим на лични отношение за същия месец, както и след предварително уведомяване на майката и при нейно изрично съгласие.

7. За периода, в който бащата не осъществява режим на лични контакти с децата, той има право на лични контакти с децата чрез мобилно приложения три пъти седмично в дните понеделник, сряда и петък за един час в 19, 00 часа българско време, като продължителността на разговорите не следва да бъде по – голяма от един час.

При осъществяване на режима на лични отношения бащата ще взима децата от дома на майката и ще ги връща пак там.

В последен пункт седми е предвидено, че за периода, в който бащата не осъществява режим на лични контакти с децата, той има право на лични контакти с децата чрез мобилно приложения при пъти седмично в дните понеделник, сряда и петък за един час в 19,00 часа българско време, като продължителността на разговорите не следва да е по-голяма от един час.

Подсъдимата в изпълнение на съдебното решение осигурила на децата мобилен телефон с телефонен номер ***, който телефон бил зареждан редовно, и на него било инсталирано мобилно приложение. Телефонът бил на разположение на децата и те можели по всяко време да се свържат и да разговарят с баща си, както и той можел да им звъни и извън определените в съдебното решение дни. Случвало се обаче децата да не искат да говорят с баща си, тъй като понякога имали домашна работа, били навън, играели, били с приятели.

Двете деца, живеели заедно с майка си съгласно съдебното решение като се установи от доказателствата по делото, че бащата не е бил ограничаван в контактите си с децата и това да осъществява срещи с тях. При последното си посещение в страната те му били предадени от майката и имали среща не само с баща си, но и с роднините на бащата – тяхната леля св. Д., както и с баба им по бащина линия. Двете деца били добре възпитани, били отличници, ангажирани и с извънкласни дейности. Подсъдимата настоявала децата да говорят с баща си, но те често отказвали, тъй като имали и други занимания, включително били ангажирани с училище.

По отношение на представените извлечения за провеждани разговори и двете страни не оспорват телефонните номера, както и това, че действително са били отразени повиквания по представените извлечения, съдебният състав намира, че при съвкупния им анализ, може се направи извод, че телефонен номер +*** е правил опити да се свърже с друг телефонен номер ***, но не може да се направи обоснован извод при вдигнато обаждане кой е бил на отсрещната страна на телефона, действително проведен ли е разговор точно с децата. Видно е, че за част от часовете, посочени в тъжбата, не се установява да има прието 2 обаждане от телефонен номер ***, но пък за други например, на 14.09.2022г. е реализирано обаждане в 19:01 – 1м и 41 сек., както и в представените извлечения от обвинението 1 мин и 40 сек в 17:00 часа, в който смисъл са и показанията на св. Д.; както и за 25.11.2022г., когато действително в часа посочен в тъжбата няма обаждане, но има в 19:08 часа с продължителност 20 мин и 26 сек. Действително за останалите дни липсват данни за приети разговори, в който смисъл са и обясненията на подсъдимата, която не оспорва, че децата не са вдигнали, но било защото не са имали желание.

Отразени са обаждания от тел. +*** на 03.10.2022г.; на 09.10.2022г.; 12.10.2022г.;

20.10.2022г.; 02.11.2022г. и др., които са извън повдигнатите обвинения, но сочат, че телефонни разговори са били реализирани, както и са отразени множество пропуснати обаждания, както и отменени повиквания, които са извън процесния период.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От гласните доказателства и доказателствени средства: от показанията на св. Г. Д., В.Г., Н.К., обясненията на подс. Р., както и от писмените доказателства - извлечения, справка за съдимост и съдебно решение по гр.д. № 1571/2021г. на БРС.

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Д., В.Г., Н.К. като въпреки близките отношения, в които се намират със страните по делото, съдът счита, че показанията им са логични, последователни, взаимно съвпадат помежду си и съдът няма причина да не им се довери. В съответствие с техните показания са и обясненията на подсъдмата, която не отрича, че има дни, в които разговор не бил осъществен, но счита, че това не е по нейна вина. Свидетелката Д., посочена от частното обвинение, изложи подробно обстоятелства около срещата на бащата и децата по коледните празници на 2022г. като тя лично не е възприела невъзможността на брат си да се свърже с децата, а тези обстоятелства са й били предадени от частния тъжител. Свидетелката не е присъствала и на поведение на майката, с което да е препятствала да изпълни съдебното решение. Прави впечатление обаче, че свидетелката като леля на децата, не е правила опити да говори с децата или с тяхната майка, за да установи причините, обстоятелствата, поради които не е било възможно децата да говорят с баща си. Свидетелката изрази и несигурност по отношение на това дали бащата изобщо не е говорил с децата или е имал успешен разговор в рамките на около минута, минута и половина.

Подлежи на критика и изложеното от свидетелката, че бабата на децата няма законно право на контакт с децата, тъй като тя е в кръга на най-бликите роднини на всяко дете и това, че в конкретния случай бабата не се е възползвала от възможността, която предоставя чл. 128 СК „Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.”, не означава, че законодателят не е уредил интересите на детето и правото му на личен контакт с близкия гръг от роднини.

Еднопосочни са показанията и на свидетелите Г. и К., че децата са добре възпитани, отличници и имат извънкласни занимания. Установява се, че майката не е осуетявала изпълнението на съдебното решение на РС Бургас като именно в изпълнение на това решение на децата е осигурен телефон за връзка, инсталирано е мобилно приложение, той е бил зареждан редовно. Следва да се обърне внимание, че св. К. подробно посочи ангажираността на децата и че те знаят часа, в който баща им трябва да се обади, очакват, но в последно време желанието им изчезнало, тъй като се налагало да се държи телефон като един „вид задължително явление”.

3

Не може да не се отчете обстоятелството, че се повдига обвинение за това, че не бил осъществен разговор в посочени в тъжбата дни и часове, но часовете, отчитайки и часовата разлика между България и *** се различават от часа, определен в съдебното решение.

Очакването на децата е да се чуят с баща си в 19,00 часа, българско време, а е видно, че се касае за разлики от седет минути – на 04.11.2022г. (17,13 часа) до един час на 09.11.2022г.

(18,03 часа), отделно на 07.11.2022г. се сочи прозвъняване в 17,25 часа, на 11.11.2022г. – 17,08 часа, на 14.11.2022г. – 17,39 часа; на 16.11.2022г. – 17,42 часа, на 23.11.2022г. – 17,44 часа като единствено в точно време е пропуснат разговор на 14.09.2022г. - 17 часа, 25.11.2022г. - 17 часа и на 18.11.2022г. – 16,59 часа, но се установява, че на 14.09. разговор е отчетен макар и с кратка продължителност от 1 мин и 40 сек. и на 25.11.2022г. също е осъществен разговор. Т.е. самият родител търси децата във време, различно от определеното в съдебното решение и очаквано от децата.

Ноторно е, че след започване на училище децата, които са ученици, са ангажирани, в 19.00 часа трябва да пишат и домашни и да се приготвят за следващия учебен ден, а и трябва да имат ефективна почивка, за да могат да изпълняват задълженията си. Трябва да се обърне внимание, че обвинението, освен за 14.09.2022г., е за дати именно за периода след като децата са започнали училище и техните отговорности и задачи нарастват.