Решение № 6584 от 23.10.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……./…………

Гр. София,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ВТОРИ „Д“

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАЯ ДАМЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА мл. съдия ИВА НЕШЕВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Нешева в.гр.дело № 630 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ ГПК вр. чл. 317 ГПК.

С решение № 12940 от 15.08.2016 г. по гр.д. № 17991/2016 г. на Софийския районен съд е признато за незаконно и е отменено уволнението на З.Н.К., извършено със заповед № 5/25.03.2016 г. на Б.П.- Св. С. поради съкращаване на щата, като З.Н.К. e възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ З.Н.К. на длъжността „Административен секретар“ в структурата на администрацията на Б.П.- Св. С.. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ Б.П.- Св. С. е осъдена да заплати на З.Н.К. сумата от 561,26 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 28.03.2016г. до 15.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2016г., като е отхвърлена претенцията над уважения размер до пълния предявен размер от 5104,26 лева. Присъдени са и разноски съобразно уважената част от претенциите, както следва: Б.П.- Св. С. е осъдена да заплати на З.Н.К. сумата от 699,30 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 150 лева по сметка на СРС, представляваща дължима държавна такса по уважените искове. С решение № 33278 от 25.05.2018 г. по гр.д. № 17991/2016 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12940 от 15.08.2016 г. по гр.д. № 17991/2016 г. като навсякъде единният граждански номер на З.Н.К. да се чете „ЕГН: **********“ вместо „ЕГН: **********“.

Настоящото производство е образувано по въззивни жалби и на двете страни в първоинстанционното производство срещу посочените решения, както следва:

С въззивна жалба с вх. № 1126850/25.08.2016 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство З.Н.К., чрез пълномощника адв. И.С., се обжалва решение № 12940 от 15.08.2016 г. по гр.д. № 17991/2016 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Б.П.- Св.

С. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над присъдения размер от 561,26 лв. до пълния предявен размер от 5104,26 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 28.03.2016 г.- 15.04.2016 г.

Жалбоподателят поддържа, че в тази част решението е неправилно, тъй като посочената в регистрационната карта дата представлява дата за явяване на безработното лице в Бюрото по труда, съгласно утвърдения график, като същата не е от естество да установи прекратяване на регистрацията му в Агенция по заетостта като безработно лице. Сочи, че изрично в последното по делото заседание на 13.07.2016 г. е заявил, че все още е безработен, което неправилно не е било съобразено от съда. Претендират се разноски. За насрочените пред въззивния съд публични съдебни заседания въззивника не се явява, като се представлява от адв. С., който поддържа въззивната жалба, обосновавайки становището си и в хода на устните състезания.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от Б.П.- Св. С., чрез пълномощника адв.

Е.Т., в който оспорва същата и прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Твърди се, че в производството е представено доказателство за извършения подбор, а именно протокол от 08.12.2015 г., който не е бил оспорен от ищеца. На следващо място се твърди, че от доказателствата по делото се установява, че З.К. е бил недобросъвестен, доколкото не е представил медицинско свидетелство съобразно чл. 1 от Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, както и че през времетраенето на трудовото правоотношение не е осведомил работодателя за болестта си. Претендират се и разноски.

С втората въззивна жалба с вх. № 1138489/26.09.2016 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство Б.П.- Св. С., чрез адв. Е.Т., решение

№ 12940 от 15.08.2016 г. по гр.д. № 17991/2016 г. се обжалва, в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено извършеното със заповед № 5/25.03.2016 г. на Б.П.- Св. С. уволнение, а ищецът З.Н.К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „административен секретар“, както и в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 561,26 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 28.03.2016 г. - 15.04.2016 г. Твърди се, че решението е недопустимо и неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и е необосновано. Като доводи се излагат, че решението е постановено по нередовна искова молба, тъй като не е посочен коректен единен граждански номер на ищеца – изискване по чл.

127, т. 2 от ГПК. Твърди се и, че първоинстанционният съд не e спазил задължението да остави исковата молба без движение и даде указания за отстраняване на нередовността и порокът не може да се отстрани пред въззивната инстанция, то решението е недопустимо. По отношение на твърдението за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост се сочи в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е бил извършен подбор. Според жалбоподателя – ответник в първоинстанционното производство от приетия като доказателство по делото протокол от 08.12.2015 г. на Св. С., който не е бил оспорен от ищеца, се установява законосъобразното извършване на подбор преди уволнението. Излагат се и доводи, че за работодателя не е възникнало задължение по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ, доколкото от доказателствата по делото се установява, че З.К. е бил недобросъвестен и не е уведомил работодателя, че страда от „неинсулинозависим диабет“, не е представил и медицинско свидетелство съобразно чл. 1 от Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Заявил е, че не е страдал от заболявания, а през времетраенето на трудовото правоотношение не е боледувал. Едва след вземането на решение за прекратяването на трудовото му правоотношение, същият е представил множество болнични листове, в които са посочени различни диагнози. Поради това Б.П.- Св. С. счита, че работникът не следва да черпи права от неизпълнението на задълженията си и собственото си недобросъвестно поведение. Като аргумент е посочено и, че работодателят е направил искане до ТЕЛК на основание чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, но в рамките на законоустановения срок липсва произнасяне. Претендират се и сторените разноски. За насрочените пред въззивния съд публични съдебни заседания за Б.П.- Св. С. се явяват адв. Т. и адв. С., които поддържат въззивната жалба, обосновавайки становището си и в хода на устните състезания.

Препис от въззивната жалба е връчен на З.Н.К. в открито съдебно заседание на 17.02.2017 г. чрез процесуалния му представител, като в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивната жалба.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. №

5119229/16.07.2018 г., подадена от Б.П.- Св. С., чрез адв. Е.Т., срещу решение № 33278 от 25.05.2018 г. по гр.д. № 17991/2016 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12940 от 15.08.2016 г. Твърди се, че същото е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на производствените правила. Жалбоподателят счита, че нередовността на исковата молба не би могла да се преодолее по реда на чл. 247 ГПК, а изводите на съда за допусната техническа грешка в изписването на единния граждански номер на ищеца са незаконосъобразни. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на подадената въззивната жалба с вх. №115571/07.09.2018 г. от З.Н.К., чрез адв. С., с който същата се оспорва като неоснователна по съображения, че нередовността се изразява в техническа грешка, която е била отстранена. В съдебно заседание явилият се за З.Н.К. поддържа подадения отговор.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 ГПК от легитимирани с правен интерес от обжалването страни срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което същите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспорените решения са валидни и допустими.

Неоснователно е възражението на въззивника - ответник в първоинстанционното производство за недопустимост на обжалваното решение № 12940 от 15.08.2016 г. и решение № 33278 от 25.05.2018 г., постановени по гр.д. № 17991/2016 г., поради несъответствие на посочения в исковата молба и действителния единен граждански номер на ищеца. Действително в исковата молба е посочен „ЕГН: **********“, а този по лична карта е „**********“.

Както изтъква въззивника – ответник в първоинстанционното производство посочването на ЕГН на ищеца е задължителен реквизит на исковата молба, а непосочването му представлява нередовност на исковата молба съобразно чл. 129, ал. 2, вр. с чл.

127, т. 2 ГПК. Тази нередовност обаче може да бъде отстранена, както в хода на първоинстанционното, така и във въззивното производство / в този смисъл са и постановките на т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/. В тази връзка настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че некоректното посочване на единен граждански номер в исковата молба в настоящия случай, представлява една техническа грешка, доколкото от всички приложени доказателства / и към исковата молба/ е посочен действителният единен граждански номер на ищеца. Некоректно посочения единен граждански номер не буди съмнение в процесуалната легитимация на ищеца, а за защитата на ответника не се създават затруднения. Макар да не са били дадени изрични указания на ищеца, същият с молба от 25.08.2016 г. е посочил, че единният му граждански номер е *********, като е представил и доказателства за това - заверено копие на лична карта. Във въззивната жалба също е посочен коректният единен граждански номер на З.Н.К. /съответващ на този по лична карта/. Доколкото липсва спор по отношение на процесуалната легитимация на страните и предвид поправката на грешката в единния граждански номер на ищеца няма основание да се приеме, че производството е недопустимо. Доколкото с молба от 25.08.2016 г. е посочен верният единен граждански номер, и предвид липсата на друг ред за поправка на грешката в съдебния акт, то настоящият съдебен състав приема, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка също е валидно и допустимо.

Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

С искова молба с вх. № 8007280/01.04.2016 г., въз основа на която е образувано първоинстанционното гр.д. № 17991/2016г. на СРС, З.Н.К. е предявил срещу ответника Б.П.– св. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението му (Заповед № 5/25.03.2016 г.) поради съкращаване на щата за незаконно и отмяната му, за възстановяване на заеманата преди това длъжност, както и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за оставане без работа в размер на 5104,26 лева. Основателността им е обоснована с фактите, че не е налице реално съкращаване на щата, както и, че не са спазени изискванията на чл. 333 от КТ. Твърди се, че ищецът страда от болест „неинсулинозависим захарен диабет“, а работодателят не е получил разрешение от Инспекцията по труда съобразно изискването на чл. 333, ал. 1 КТ. Ответникът в срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове.

Разпечатката съдържа 35 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/109f3b6b-4dc8-45a4-8664-15ef2cc28827