Решение № 578 от 02.08.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Кюстендил, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20211520102167 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

В исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 1285 от описа на КРС за 2021 г. на ищеца била дадена възможност да установи дължимостта на вземането си, което било обективирано в издадената в посоченото производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Това обусловило и интереса му от водене на настоящото дело.

Твърди се, че вземането на ищеца се основавало на сключен между страните на 15.02.2017г. Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14523487, по силата на който кредиторът се съгласил да отпусне на отверника, под формата на кредит, сума в размер на 12000,00 лв., която следвало да се върне в срок от 72 месеца – до 20.02.2021г., с размер на всяка от погасителните вноски от 246,62 лв.

Сочи се, че процесната сума била преведена по посочена от Р. в договора банкова сметка.

Ответникът не изпълнявал задълженията си съобразно договорните изисквания, като преустановил обслужването по кредита, считано от 20.05.2020 г. Към сочената дата били заплатени 38 месечни погасителни вноски.

Ето защо, от 20.06.2020г., вземането по процесния кредит станало изцяло изискуемо в съответстие с предвиденото в чл. 5 от Договора, за което кредиторът 1 изпратил изрично уведомление до длъжника.

Поради изпадането на ответникът в забава, същият дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата.

След депозиране на заявлнието по чл. 410 от ГПК длъжникът погасил част от задължението си, възлизащо на сума от 500,00 лв., но същото не било достатъчно за пълно погасяване на задълженията по кредита.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С. А., клон България, ЕИК 204915054, гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 съществува вземане срещу Б. ЛЮБЧ. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Кюстендил, ул. ‚***“ № *** на осн. Договор № PLUS-14523487 от 15.02.2017г. , за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.г.р.д № 1285/2021 от описа на КРС, а именно: 6738,95 лв. – главница; 1400,25 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2020. до 20.02.2023г. .; 178,47 лв. – мораторна лихва за периода от 20.06.2020г. – 16.06.2021г.., както и законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и сторените разноски в настоящото и заповедното производства, а при частично уважаване на иска – присъждането им по съразмерност и след компенсация.

Прави се и искане за постановяване на неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това.

В условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се предявява осъдителен иск за същите суми и на същото основание.

Прецизирайки претенцията си в производството по чл. 129, ал.2 от ГПК ищцовото дружество сочи, че не поддържа искането за присъждане на възнаградителна лихва от 20.05.2020г. до края на срока на договора в размер на 1400,25 лв.

С Молба вх. № 4147/12.05.2022 г. ищецът признава неизгодния за себе си факт на извъшени погашения по кредита, направени след депозиране на исковата молба в общ размер на 1730,00 лв.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК Е депозирала писмен отговор чрез назначения й особен представител – адв. С.

Сочи на неоснователност на претенцията, в т.ч. на заявената в условията на евентуалност осъдителна такава, като се иска отхвърлянето им в цялост.

Спори по активната легитимация и процесуално представителство на ищеца 2 поради липса на достатъчно доказателства в изложения смисъл като иска извършване от съда на служебна справка в контекста на осъщественото преобразуване.

Отделно, сочи се нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не било налице яснота относно параметрите на общо дължимата сума, как е изчислен размерът на възнаградителната лихва, както и ГПР. Не ставало ясно лихвеният процент по заема какви разходи на кредитора покрива.

Горното обосновавало недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК, при което се дължало връщане само на чистата стойност по кредита, но не и на лихви и други разходи (арг. от разпоредбата на чл. 23 от с.з.).

Липсвали доказателства за постъпилото плащане от 500,00 лв. след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Оспорва приложените към исковата молба писмени доказателства.

Ето защо се иска отхвърляне на предявения главен, а така също и евентуален искове като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска, чрез предварително депозирана в този смисъл молба, а ответната страна го оспорва по съображенията, изложени в отговора като претендира отхвърлянето му в цялост, алтернативно – постановяване на решение съобразно приетото и неоспорено заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14523487, оторизационен код а0613а0е, сключен на 15.02.2017г., БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 12000,00 лв. при уговорена такса „ангажимент“ от 420,00 лв. Общата стойност на плащанията е определна на 17756,64 лв., платима на 72 бр. погасителни вноски в размер на 246,62 лв. всяка при лихвен процент 13,82 % и годишен процент на разходите от 16,30 %.

От инкорпорорания в документа на договора погасителен план, а и представения отделно такъв, се установява, че падежът на първата погасителна вноска е 20.03.2017г., а на последната такава – на 20.02.2023 г.

Представени са още подписани от ответната страна Условия по договора (л. 8 до 12 от делото), както и Погасителен план PLUS – 14523487.

От приложеното по делото заверено копие на документ, именуван „Последна покана“, от дата 07.12.2020 г. се установява, че е изготвено уведомление до ответницата с изявление на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на задължението.

Видно от представената на л. 16 от делото обратна разписка е, че същото е получено лично от Р. на 13.12.2020г.

Представени са още Извлечение от основно вписване в Търговския и фирмен регистър към 13 март 2018г., ведно с нотификация за презгранично сливане, а така също и пълномощно № 3464/2021, удостоверяващо надлежно учредена представителна власт за няколко лица, в т.ч. и юрк. Н. М..

3

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. В.. Експертът сочи, че процесният кредит е усвоен на 16.02.2017г. чрез превод в размер на 1067,28 лв. с основание „съгласно договор PLUS14523487/ по платежно нареждане с рег. № 000004329983.

Установено е, че сумата е резултат от одобрен кредит в размер на 12000 лв. – 420 лв. такса „ангажимент“ и 1512,72 лв. задължения по договор. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение размерът на задължението е както следва: 6738,95 лв. – главница; 1400,25 лв. - договорна лихва и лихва за забава от 178,47 лв. След депозиране на исковата молба в съда по кредита са постъпили суми в размер на 2330 лв. В този случай, с оглед погасяване на задължението съгласно приетото в договора, размерът на задължението към момента на изготвяне на заключението – 30.06.2022г., възлиза на 5987,67 лв. – главница.

Не се спори, че последната не е възстановена.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1285/2021 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260404/2020 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

С оглед твърденията на страните, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, която претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

79 от ЗЗД, вр с чл. 240 от с.з., както и чл. 86 от с.з

По установителните искове:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 1285/2021 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Само за прецизност съдът ще посочеи, че в хода на прецизиране на претенцията си ищецът е заявил, че не поддържа същата в частта, касателно възнаградителната лихва за период от 20.05.2020г. до 20.02.2023г. в размер на 1400,25 лв., което не препятства допустимостта на иска, доколкото претендираното вземане може да съответства и на част от задължението по заповедта. Последната е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на 4 установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

Ищецът се позовава на настъпила изискуемост на вземането в пълен размер на 20.06.2020 г., поради просрочие на 2 погасителни вноски, като това обстоятелство също не се оспорва. Заради това се взеха предвид задължителните за съдилищата разяснения, обективирани в т. 18 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжник, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Така и Решение № 53 от 18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В.А. и мн. др. В случая няма спор, че ответникът е спряла плащанията си към 20.05.2020 г., както и че до знанието й е достигнало приложеното по делото писмо-покана на л. 15 от делото, съдържащо и изявлението на ищцовото дружество, че обявява кредита за предсрочно изискуем изцяло, поради неплащането на две погасителни вноски, каквато възможност страните са договорили в чл. 5 от договора. Така се е достигнало до надлежно изменение на договора досежно срока му, респ. налице е обективн и я т фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективн и я т такъв - обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Разпечатката съдържа 53 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/109f14ab-5ac3-4d8e-8147-6df59c6832bb