Определение № 25 от 12.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Габрово, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500701 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Разпореждане рег.№2653/25.09.2025г. постановено по ч.гр.д. №2548/2025г. от РС Габрово, с което изцяло е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника В. Н. Н. за присъждане на сумата от 1124.18лв главница, дължима от вноска №10 с падежна дата 01.10.2024г. до вноска № 21 с падежна дата 01.09.2025г.; 1174.78лв неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска №10 с падежна дата 01.10.2024г. до вноска №21 с падежна дата 01.09.2025г.; 577.67лв неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска №10 с падежна дата 01.10.2024г. до вноска №21 с падежна дата 01.09.2025г.; 1053.36лв неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо от вноска №10 с падежна дата 01.10.2024г. до вноска №21 с падежна дата 01.09.2025г.; 500лв неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 07.01.2025г. , 478.10лв - лихва за забава, дължима от 02.01.2024г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда; Законна лихва от датата на подаване на заявлението 25.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски

Твърди се, че заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, за което цитира и съдебна практика. С промените в процесуалния закон от 2019г. е дадено правомощие на съда само да извърши преценка дали искането се основава на неравноправни клаузи, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката на валидността на сделката поради нарушение на закона или на добрите нрави.

Излага се становище, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършена именно такава преценка. Излагат се подробни доводи относно действителността на договора и спазването на законовите разпоредби на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК. Подробно се излагат мотиви за законосъобразност на определеното ГПР, както и 1 възнаградителната лихва и лихвите за забава. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. Н. Н. за присъждане на сумата от 1124.18лв главница, дължима от вноска №10 с падежна дата 01.10.2024г. до вноска № 21 с падежна дата 01.09.2025г.; 1174.78лв неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска №10 с падежна дата 01.10.2024г. до вноска №21 с падежна дата 01.09.2025г.; 577.67лв неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска №10 с падежна дата 01.10.2024г. до вноска №21 с падежна дата 01.09.2025г.; 1053.36лв неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо от вноска №10 с падежна дата 01.10.2024г. до вноска №21 с падежна дата 01.09.2025г.; 500лв неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 07.01.2025г. , 478.10лв - лихва за забава, дължима от 02.01.2024г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда; Законна лихва от датата на подаване на заявлението 25.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски

Първоинстанционният съд приел, че тъй като процесния договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

Съдът приел, че клаузите за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са недействителни, поради това, че противоречат на чл.10А, ал.2 ЗПК, доколкото допълнителните услуги, за които е уговорено заплащане на възнаграждение са свързани с управление на кредита. Освен това нямало данни разходите за тези допълнителни услуги да са включени в ГПР, което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на тази разпоредба е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. По този начин потребителят е въведен в заблуждение относно действителните разходи по кредита, а това влече нищожност на клаузите на осн. чл.19 ал.5 от ЗПК. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/.

Искането за заплащане на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, от своя страна представлява такова за неустойка и противоречи на чл.33 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има права само на лихва върха незаплатената в срок сума за времето на забавата.

Съгласно чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, предвид което в тази хипотеза не се дължи договорна лихва.

С оглед на горното, съдът счел, че договорът за кредит е недействителен, при което на кредитора се дължи единствено чистата стойност на кредита в размер на 4000.00лв, ведно с лихва за забава. В случая обаче от заявлението било видно, че кредитополучателката е извършвала погашения на 9 от вноските по погасителния план, в които са включени и суми за допълнителни услуги и договорна лихва върху тези суми. В заповедното производство съдът не може да извършва преизчисление на задълженията, поради което е невъзможна преценката дали не е извършено пълно погасяване на чистата сума по кредита. Такава преценка следва да се извърши в исково производство

Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.

В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът 2 цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Съгласно чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при които, освен обявената договорна лихва, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.

Услугата „Фаст“, която се определя като приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не става ясно от приложения договор каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и има ли друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

При главница на кредита от 4000лв. такси „Фаст“ и „Флекси“ са в размер общо на 4960лв., т.е. в размер надишаващ размера на отпуснатия кредит. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на таксите за допълнителни пакети, изцяло попада и в хипотезата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер доближаващ се до размера на предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Следва да се посочи, че видно от представения договор, тези такси не са отразени в посоченото ГПР по договора, с което се заобикаля изискването на чл.19 от ЗПК, което води до извода за сключване на договора в противоречие със закона.

Претендираните със заявлението такси за извънсъдебно събиране на вземането противоречат на забраната, въведена с чл.10а, ал.2 ЗПК, като разширяват отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да се квалифицира като допълнителна услуга.

Предвид гореизложеното не следва да се издава заповед за изпълнение на парично заявление по чл.410 от ГПК на заявителя, настоящ жалбоподател, „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника В. Н. Н. за сумите по претендираните допълнителни услуги Фаст и Флекси, както и претендираната такса за извънсъдебно събиране на суми, поради обстоятелството, че искането в горепосочените части се основава на неравноправни клаузи и такива противоречащи на закона.

От заявлението не става ясно върху каква главница се начисляват сумите по претендираните лихви - дали само върху предоставената и невърната на падежа сума, или и върху сума от допълнителните услуги и такси. Като не са посочени размерите на главниците върху които са начислени лихвите за посочените периоди се препятства преценката за съответствие на искането с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК с размера на законната лихва и лихвата за забава.